На 4 август (24 юли стар стил) се навършиха точно 225 години от подписването в току-що построената Георгиевска крепост (днес гр. Георгиевск, Северен Кавказ) през 1783 г. на "Договор за признаване от царя на Картли-Кахети Ираклий II на покровителството и върховната власт на Русия". За отбелязване на годишнината на 7 август в Москва се проведе руско-грузинска кръгла маса. Само няколко часа след завършването на обсъжданията започна грузинското нападение над Цхинвали. Наистина нападението съвпадна с деня на откриването на олимпийските игри в Пекин, но търсенето на по-дълбоки символи, отвъд обичайната практичност, неминуемо ще доведе именно до годишнината от подписването на Георгиевския договор. Тази символика убягна от погледа на анализаторите, притиснати от развоя на събитията. След няколко дни на запад получиха точни указания какво да пишат, а на изток си знаеха. Времето за исторически успоредици обаче бе отминало.

* * *

Пътят на Грузия към подписването на Георгиевския договор е дълъг. През 1616 г. Тбилиси е превзет от войските на шах Абас. Някога могъщата Грузия се признава за васална на Персия. Забравени са славните дни в грузинската история. В края на ХI в. и в началото на ХII в. "царят на царете" Давид Строителя разширява държавата си за сметка на цяла Армения и чак до езерото Ван. През ХII-ХIII в. управлението на царица Тамара, омъжена в първи брак за Юрий, син на великия руски княз Андрей Боголюбски, издига отново Грузия като могъща държава. Повече от два века и половина царете на Картли, на Кахетия, на Имеретия, на Мегрелия ще бъдат поставяни от персийския шахиншах или от турския султан. Мъничките грузински държавици са разкъсвани не само от феодални дрязги, но и от етнически и верски различия.

През 1744 г. на престола в Картли е възкачен Теймураз II (р. 1695-†1762). По същото време цар на Кахетия става синът му Ираклий II (р. 1720-†1798). През 1760 г., две години преди смъртта си, Теймураз II предава на сина си и трона на Картли, след което се оттегля в Русия. Това далеч не се случва за първи път. Например, през 1684 г. в Москва се заселва имеретинският цар Арчил II. Обединението на Картли и Кахетия е важен етап в грузинската история. Започва обединението на страната. След Първата руско-турска война, завършила с подписването на договора от Кючук-Кайнарджа (1774 г.), Картли-Кахетинското царство вече не било задължено да праща в Цариград по 12 красиви девойки и 12 юноши годишно.

Мъничкото кавказко царство успява да покаже отпор на огромни и силни държави като Персия и Османската империя само още девет години, до подписването на Георгиевския договор. Във всички грузински държави около средата на ХVIII в. се наблюдава катастрофална демографска картина. По общопризнати пресмятания към 1783 г. грузинците наброяват едва 40 000 домакинства общо. Останала без сили за съпротива, Картли-Кахетия моли православна Русия и нейната императрица Екатерина II за защита.

Малко са историческите извори, които се обсъждат така настървено навсякъде, където стане дума за тях. Запалените любители знаят текста на договора наизуст, член по член. Да не говорим за професионалистите. Договорът започва с често цитирания текст "Отдавна Всеруската империя поради единоверието си с грузинските народи служи за защита, за помощ и за убежище на тези народи . . ." (цитати по: Полное собрание законов, т. 21, Санкт-Петербург, 1830 г., № 15835). Според многословните клаузи на договора Картли-Кахетинското царство (днешна Източна Грузия) отхвърля "тържествено и завинаги" васалитета си към Персия, предоставяйки външната политика и отбраната си на Русия, чиято главна задача е опазване на целостта на кавказката държавица с площ под 30 000 квадратни километра. Императрица Екатерина II, и от името на наследниците си, приема неприятелите на Картли-Кахетинското царство да бъдат и нейни неприятели, а наследниците и потомците на цар Ираклий Теймуразович да съхранят властта си при пълна вътрешна автономия.

Несъмнено главните спорове са именно тук, в чл. 6, ал. 2. Всъщност само 12 години по-късно, през 1795 г., на Русия се налага с кръв да защити Картли и Кахетия. Иранските войски превземат и разоряват Тбилиси, а Русия е въвлечена в дълга война. Изобщо през ХVIII и ХIХ в. 130 000 руски воини загиват за защитата на Грузия. Грузинците пък са винаги в готовност за военните кампании на империята. Знаменателно е тяхното участие при Наполеоновото нашествие. А при защитата на Брест през 1941 г. е убит например братът на бившия грузински президент Ед. Шеварднадзе.

От особено значение е чл. 8 от Георгиевския договор, който предоставя на католикоса или архиепископа на Грузия за вечни времена особено престижното осмо място сред членовете на Светия синод на Руската православна църква. Привилегиите на грузинската аристокрация са изравнени с тези на руските дворяни. Допуска се пълна свобода на придвижването за жителите на Картли и Кахетия на територията на цялата империя. Търговците от двете области на кавказкото царство получават напълно изравнен статут с търговците в Русия. В Картли и Кахетия се настаняват два пълни полка и артилерия за отбрана на царството.

Специалните клаузи в договора предвиждат Русия с упорство да защитава царството, да се стреми да присъедини земите, които някога са принадлежали към Картли-Кахетия (чл. 4). Именно тази задача Русия ревностно изпълнява в продължение на два века. Днешните грузински граници са плод на тези усилия.

На 22 декември 1800 г. император Павел I, след настоятелните искания на царя на Картли-Кахетия Георгий II, и въпреки категоричното несъгласие на близките си съветници и приятели, подписва Манифест за присъединяване на Грузия към Русия. През 1810 г. към Русия се присъединява и Имеретинското царство (голяма част от днешна Западна Грузия). В резултат на руско-турските войни до 1878 г. към Грузия са присъединени Месхет-Джавахетия и Аджария. След 1864 г. Абхазия трайно влиза в границите на руската империя, което благоприятства грузинската колонизация.



Днес



Въпреки едноседмичната кавказка война, въпреки убитите и ранените, като че е трудно да се избяга от усещането за семейственост в този конфликт. Отношенията между Русия и Грузия през последните 17 години наистина наподобяват семеен скандал. Тежък, с крясъци, рев и плесници, но семеен.

Малката кавказка държава се беше подготвила старателно за нахлуването в Южна Осетия и в Абхазия, разчитайки на действена американска помощ. Американско и израелско оръжие бе пленено при безславното отстъпление от Кодорския пролом в североизточна Абхазия. Пак там бяха открити изоставени даже американски храни в специални военновременни опаковки. Според източник от президентската канцелария, цитиран от излизащия в Тбилиси седмичник "Квирис кроника" ("Седмична хроника"), САЩ на два пъти са пращали самолет, за да отведе протежето им в случай, че Тбилиси бъде превзет (което се оказа, че никой няма намерение да прави). Горките американци трябва доста да са се притеснили, когато всички наблюдаваха смаяни как преди започването на интервю за Би Би Си при вече работещи камери "бесният грузински фюрер" започна да си дъвче вратовръзката с изражение на лицето, за което мисля, че има специализиран термин. Та не е чудно, че искат да го сменят - с Нино Бурджанадзе, както се говори. Всъщност няма голямо значение. Днешна Грузия може да представлява интерес за Запада само като трън в петата на Русия.

След 8 август Европа и светът са вече различни. Еднополюсният модел, по който се градяха международните отношения след 1991 г., вече не съществува. Русия категорично заяви, че ще изисква предишната си роля в тези отношения, и вече две седмици всеки ден дава доказателства за това. А що се отнася до забавянето в изтеглянето на руските войници от грузинската вътрешност - Русия не би била хилядолетна могъща империя, ако допускаше наивни грешки. Разоръжаването на Грузия сега е наложително, за да не се повтори всичко отначало твърде скоро. А най-добре - никога, защото грузинци и руснаци, два православни народа, не заслужават да бъдат изправяни един срещу друг.