|
| --- |
В разгара на горещото лято една държавна структура у нас се оказа в епицентъра на грандиозен скандал с кражба на поверителни данни - Националната здравна каса бе ужилена от свой служител.
Престъплението
Компютърен специалист, служител на НЗОК, правел справки в електронната база данни на здравната каса и предоставял информацията на поръчители. Става дума за данни като ЕГН, адреси и справки за здравословното състояние на гражданите. С това си занимание юнакът уплътнявал работното си време повече от половин година. Служителят е направил пълни самопризнания пред агентите от Държавната агенция "Национална сигурност". Сигналът за нарушенията е подаден от здравната каса.
Досега не е обявено за колко голям информационен масив става дума. Според говорителя на ДАНС Зоя Димитрова обаче се касае за "значително количество данни". Синдикатите, които първи съобщиха за проверката, допуснаха, че "става въпрос за данните на милиони граждани".
Софийската градска прокуратура ще образува досъдебно производство за изтичане от Националната здравноосигурителна каса на лични данни на здравноосигурени граждани, обяви градският заместник-прокурор на София Божидар Джамбазов.
Кой има интерес
Компютърният спец е снасял информацията на хора, свързани с фармацевтични компании и здравни фондове. Не е ясно срещу какви суми. Хакерът е работил по поръчка и е предоставял цялостната информация за анализ от поръчителите си.
Всъщност, не е ясно дали точно фармацевтични и здравни компании са поръчали информационното източване на касата. Такъв тип информация би могла да представлява интерес за много по-широк кръг от фирми.
Как могат данните да послужат на компаниите?
Ако дадена здравна или животозастрахователна компания, например, има информация за определен свой клиент, то би могла в зависимост от неговото здравословно състояние да предвиди евентуални свои бъдещи разходи при влошаване на здравето му и при сключване на договор с него да определи съответните премии, както и дори да откаже сключването на такъв договор.
Не е изключено заради предстоящата здравна реформа от някои фондове да се надяват богатите клиенти да отидат при тях. В този случай информацията за тяхното социално и здравно положение и икономическо състояние би била много полезна и навременна.
На по-високо бизнес ниво притежаването на такива данни от страна на фармацевтични компании пък би могло да подпомогне изготвянето на изпреварващи бизнес анализи за развитието на пазара на съответния лекарствен дистрибутор. Войната за територия в бранша е много изострена.
Не на последно място данните биха могли да бъдат използвани от всякакви "бизнес" среди, несвързани със здравния бранш, но гладни за мъртви души, чрез които да развиват дейността си. Така фирми фантоми могат да си упражняват напълно спокойно своя бизнес.
Параноично погледнато, дори и новото предложение на министър Михаил Миков за забрана на анонимните симкарти би могло да провокира интерес към информационния масив от лични данни...
Засегнатите
"Направеното през седмицата изявление за поръчителство от страна на здравноосигурителни компании е абсолютно недопустимо в правова държава", категоричен бе д-р Илко Семерджиев - бивш министър на здравеопазването (1999-2001 г.), основател и първи директор на НЗОК, а понастоящем председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване и изпълнителен директор на една от здравноосигурителните компании "Доброволна осигурителна мрежа - Здраве". "Ако някой разпространява някакви обвинения, нека посочи и компаниите поръчители. Ако има виновни, нека бъдат назовани. В противен случай е изключително неетично да се говори без конкретика, защото това бие по имиджа на целия бранш", подчерта д-р Семерджиев. Той обяви, че според него източената от касата информация няма никаква стойност за здравните дружества и по никакъв начин не може да повлияе върху политиката им за определяне на здравноосигурителните договори с техните клиенти.
Наказанието
По правило промишленият шпионаж е високо платено занимание и почти винаги си заслужава риска, коментират юристи. Дори и да бъде хванат, нарушителят почти винаги получава наказание, което е в пъти по-малко от нанесената вреда. И настоящият "герой" вероятно ще се отърве с почти символична присъда. Данните за извършеното престъпление са по смисъла на член 319 (компютърни престъпления) и по смисъла на чл. 360 (неправомерно използване на класифицирана информация) от Наказателния кодекс, обяви зам.-прокурорът на София Божидар Джамбазов.
Dе jure
Какво казва Наказателният кодекс?
Чл. 319. Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.
Чл. 360. Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
Чл. 42а. Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.
Пробационните мерки са:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес;
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител;
3. ограничения в свободното придвижване;
4. включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие;
5. поправителен труд;
6. безвъзмезден труд в полза на обществото.
По света
В последните години кражбата на лични данни се превърна в доста търсен бизнес. Най-голям интерес към икономическия шпионаж проявяват високотехнологичните браншове - компютърни технологии, телекомуникации, транспорт, енергийно осигуряване.
Напоследък обаче първенството държи банковият бизнес. Само ден преди злополучният нашенец от НЗОК да бъде разкрит, стана ясно, че прокуратурата в САЩ е повдигнала обвинение срещу 11 души за кражба на идентичност от близо над 40 млн. кредитни и дебитни карти. Това е най-голямото подобно дело в историята на САЩ, в чието разкриване са впрегнати и специалните служби на Германия и Турция. Ако бъде признат за виновен по всичките му предявени обвинения, киберпрестъпникът може да бъде осъден на доживотен затвор.
Миналия месец пък в Лондон гръмна скандал, след като няколко пъти в рамките само на една седмица във влакове на лондонското метро бяха открити пакети британски секретни правителствени документи.
И Германия се опита да защити личните данни на поданиците си. Страната национализира приватизирания преди 8 години дял във федералната печатница Bundesdruckerei. Причината е, че печатането на германските държавни документи, ценни книжа и паспорти отново ще се върне под правителствен контрол. Така ще бъде предотвратена възможността биометричната технологията и личните данни на близо 80 млн. души да попаднат у злонамерени хора.
Проучване на търговския департамент на САЩ от 2005 г. сочи, че едва 3% от откраднатите на лични данни са медицински. Днес цифрите със сигурност вече са драстично по-високи. По-важен в случая е изводът на експертите: обикновено кражбите са извършвани от вътрешни хора и с цел застрахователна измама.
По друг повод Гюнтер Олман, директор за безопасните стратегии в IBM Internet Security Systems, потвърди през седмицата, че здравният сектор е особено уязвим за такива кражби - първо, заради богатото съдържание на лични данни в неговите бази и второ, заради лесния достъп до тях - всеки служител на съответната структура го има.
Постоянното коментиране на въпроса за кражбите на идентичност не прави хората по-малко чувствителни към проблема. Защото такива кражби, без преувеличение, ограбват живота им.
Но какво може да се направи за компаниите или държавните структури, които имат достъп до подробности от личната ни история? Доколко човек може да им се довери (на структурите и на техните служители), че ще запазят тази история далеч от небезкористно любопитно око? И доколко Наказателният кодекс и Законът за опазване на личните данни (и тяхното прилагане, разбира се) могат да ни защитят?
Българският случай на откраднати данни в такива размери е един от първите, станали обществено известни. Действията на съответните органи ще дадат някои от отговорите на зададените въпроси. Но самият факт, че дори още не е ясно какво точно е откраднато, не захранва с оптимизъм.
