Прелитайки (почти) над Грузия оня ден, отново се занимавах с прелистването на обичайния за мен напоследък куп с руска преса. Просто не мога да се откъсна от информационната война, която се разгоря пред очите ми, докато пребивавах на територията на екс-СССР. Да не говорим, че според проучване на меродавните анализатори от Project for Excellence in Journalism (http://www.journalism.org/) конфликтът Русия-Грузия вече е изместил президентската кампания като тема номер едно в американските медии.

Това само по себе си е нетривиално постижение. Вече и Барак Обама, и Джон Маккейн внимават много какво и как казват по адрес на Москва и Тбилиси. Колкото до действащия американски президент, както гениално острословната Морийн Дауд написа във в. "Ню Йорк Таймс", беше му крайно време да разбере, че Русия не е Ямайка.

Като цяло американските и британските медии не могат да се разберат дали Западът де факто има единна позиция по въпроса за Грузия, както и кой е виновен за конфликта и какво да се прави оттук нататък. Достатъчно е да направите бегъл обзор, за да се убедите сами, че като цяло там вече има здравословно разнообразие от мнения (за гледащите "Фокс Нюз" правя изключение, разбира се). Може би единствената обединяваща тема е, че САЩ не са се отнесли достатъчно сериозно към Русия и сега плащат за тази безхаберност.

Докато американските вестници бичуват Буш, че е прекарал повече време върху маунтин байка си, отколкото пред картата,



руските газети в унисон извършват екзорсизъм



на задокеанския империалистически дявол. Ето, на първа страница на в. "Известия" в понеделник се мъдреше статията "Америка е нация от Павлик-Морозовци". Тя бе съчинена от Мелор Стуруа, виден списовател от комунистическо време, който сега явно живее в Минеаполис. Основната идея е, че американците, потиснати финансово от икономическата криза, са започнали масово да печелят пари от доносничество срещу съседи и роднини. Прочетете този абсурден материал сами тук http://www.izvestia.ru/economic/article3119560/.

За мен е прискърбен фактът, че населението в бившата империя изобщо вижда подобни пасквили, публикувани по страниците на един от най-големите си вестници. Нито Америка, нито Русия могат да бъдат описани правдиво в една уводна статия или дори в една книга (макар че за начало препоръчвам на интересуващите се да прочетат 650-страничния том, издаден у нас през 2004 г. от "Изток-Запад", в който са събрани паралелно "Америка и американците" на Алексис дьо Токвил и "Русия и русите" на Астолф дьо Кюстин).

Грузинците също не са цвете, защото в момента са блокирали абсолютно всички руски телевизионни канали, дори и международния (и доста по-умерен) "Ер Те Ве Интернешънъл". Руските уеб-сайтове също са достъпни само за най-технически оправните жители на Грузия, защото до тях може да се стига единствено през прокси сървъри (ако не знаете що е прокси сървър, четете обяснението тук http://en.wikipedia.org/wiki/Proxy_server). Това информационно затъмнение предизвика енергичен протест от страна на неправителствената организация Комитет за защита на журналистите (Committee to Protect Journalists, http://www.cpj.org). Поне доколкото знам, това е първият случай авторитетната институция, базирана в Ню Йорк, да се заеме не с конкретен случай на посегателство върху правата и живота на отделни журналисти, а с новинарската политика на цяла държава.

Междувременно станаха известни



повече подробности относно интернет-войната,



която Русия започна срещу Грузия преди 8 август и за която писах в миналия брой. Оказа се, че се е разгоряло истинско "доброволческо движение", защото хиляди компютърно грамотни руснаци са се включили в атаката над грузинските сървъри, като са предоставили компютрите си за целта. Един от сайтовете е http://www.stopgeorgia.ru - вижте сами за какво става въпрос (а най-русофилските ми читатели могат да се пробват като интернет диверсанти).

Това за мен също е ново и стряскащо развитие. Едно, че имам алергия към всякакви масови прояви на патриотически ентусиазъм. Освен това духът явно е изпуснат от бутилката и в бъдеще може да очакваме подобни "виртуални погроми" да се организират срещу всяка неугодна кауза, в условията на домашно удобство и гарантирана анонимност. При все по-голямата зависимост на пост-индустриалните общества от онлайн комуникациите в бизнеса, ежедневието и снабдяването с новини потенциалната вреда от подобни масирани акции само ще нараства.

Миналата година десетки сайтове в Естония бяха претоварени и затворени от аналогична руска компютърна агресия точно по времето, когато Москва спореше с прибалтийската република относно съдбата на военните си паметници на нейна територия. Гарантирам ви, че България бързо ще получи същото отношение, ако някога реши да демонтира Альошата (нищо, че този монумент няма никаква реална стойност като символ на освобождение, защото такова у нас не се е състояло през 1944 г. Но това е друга тема).



Да се върнем към въпроса с цензурата,



който ми е по-близък професионално. Колегата Михаил Фишман от руския "Нюзуик" ми разказа за бележката, която видял на пулта на водещия в московското радио "Маяк" през юли. Тя съдържала две напомняния: "1. В никакъв случай да не се споменава, че президентът Медведев и съпругата му Светлана са пристигнали поотделно за срещата на Г-8. 2. Да не се казва нищо лошо за Казахстан." Вероятно първата точка е била поука, извлечена от сексскандалите, съсипали кариерата не на един американски политик. Най-скоро си изпати от подобно медийно внимание амбициозният Джон Едуардс. Второто напомняне мирише на петрол, Байконур, полезни изкопаеми и други стратагеми.

Иначе в Лос Анжелис, далеч от кавказката драма, не би трябвало да ми пука особено за Павлик Морозов, който издал на съветската власт къде баща му крие житото по време на "разкулачването" през 1932 г. и бил убит от семейството си заради това. Днес знаем, че неговата "геройска" история, както най-вероятно и материалът на Стуруа, са пълна фалшификация.

Но за всеки случай ще си изхвърлям боклука разделно и надлежно ще подрязвам храстите в двора, защото не знам кой от съседите ми може да ме натопи.

__________________________________________________________

Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu