"Нямам в рода си бежанци от Одринска Тракия, но потресаващите истории, с които се сблъсквам от документите, ме карат да се чувствам лично засегната." Това казва Маряна Димитрова, част от 24-членния екип в Държавна агенция "Архиви", която се занимава с издирване и систематизиране на документите за собственост на бежанците от Одринска Тракия и Мала Азия.

На съседните бюра също са разгърнати няколко "домакински книги", събрали стотици и хиляди човешки съдби на прогонени, убивани и насилвани българи и арменци през 1913 година. Тези книги са попълвани или в т.нар. бежански бюра, организирани край границата, или малко по-късно - след пристигането на бежанците. Освен че описват изоставените имоти и имущество, има и графа: "Причини за изселването".

Една от книгите е отворена точно на страницата, в която Еря Терзиян и съпругата му Вартануш Терзиян са описали своите причини.

"Служих в турската армия. След свършване на общоевропейската война се уволних и заминах за родното си место Сволесъ, Брусенско. Намерих къщите и цялото стопанство опропастени. Семейството ми, състоящо се от баща, майка, брат, три сестри -



всички избити от турските войски



Невъзможно беше да се живее при това положение и по неволя бях принуден да избягам в България, където и намерих жена си. Сега живея в град Пловдив, работя на надници каквато работа се намери." Написаното на ръка от Еря Терзиян е едновременно документ за имотно състояние и вълнуващо доказателство за историческата истина. Ръководител на групата от 24 архивисти е Румян Ганчев, а част от екипа му са студенти, които с огромен интерес проучват документите. Има обаче и много опитни специалисти.

"Като историк си задавам много въпроси. Как е било възможно съществуването на толкова имотни хора в Османската империя като арменците от Мала Азия", казва проф.Снежка Панова, османист. Тя допълва, че с отварянето на тези документи са се натъкнали на една съкровищница. Пред нея на бюрото е домакинска книга, разгърната на описанието на свещеник Каспарян за църковните имоти в гр.Кютахия и неговата епархия. Списъкът е внушителен и респектиращ. Оставени са вещи и скъпоценности за 600 млн. златни лева, пет библиотеки с научни книги, пергаменти и ръкописи, 80 училища с мебелите, именията на 61 църкви, 61 гробища с надгробни камъни, фабрика за порцелан с инструментите. Списъкът е много дълъг. Оказва се, че всички арменци са били много имотни. "Това показва, че не са си тръгнали ей така, без насилие. Но показва и че арменците и в някаква степен гърците са били



привилигировани групи в Османската империя",



казва проф. Панова. За разлика от тях българите обявяват много по-скромни имоти и имане. Според проф. Панова именно имотността на арменците може да е една от причините за прогонването им и заграбване на богатството. От българите пък са отнети най-плодородните земи в Одринска Тракия.

Бежанците от Турция идват на три основни вълни. Първата голяма вълна е след Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. За този период също се намират документи в държавния архив. Около 20 000 са бежанците тогава. Втората голяма вълна е през 1913 година след Балканската война.

Сключеният на 30 май 1913 г. Лондонски мирен договор е международното признание за свободата на тракийските българи, с който България получава плодородната Одринска Тракия до линията Мидия - Енос с площ от 42 000 кв. км и над 800 000 души население. Но радостта трае само месец. През юни 1913 година българските политици правят фатален ход. На 16 юни цар Фердинанд въвлича България в Междусъюзническата война и тогава младотурците подготвят етническото прочистване на Одринска Тракия. В началото на юли Румъния нарушава своя неутралитет, обещан в протокол, подписан в Петербург, и напада България, а турската армия преминава границата Мидия - Енос. За



зверствата на Енвер паша



разказват и днес пожълтелите документи, които никой досега не е систематизирал и изучавал така усърдно.

Трета вълна бежанци е след Гръцко-турската война през 1922-23 година.

Въпросът с обезщетяването на бежанците от Одринска Тракия и Мала Азия досега многократно е бил поставян на политическо ниво между българската и турската държави, но никога не е имало по-добър шанс за разрешаването му. Турция беше задължена от Европарламента да уреди "висящите" си проблеми с България и Гърция, преди да получи право за старт на преговори за членство в ЕС. Турското правителство беше принудено да заяви готовност за такива преговори и първите консултации се чакат още тази есен. Преди това обаче архивистите трябва да свършат една доста тежка задача. В момента те работят със специален софтуер, който позволява максимално точно и достоверно да бъдат описани документите, в които има данни за собствеността на бежанците от Одринска Тракия и Мала Азия. Голяма част от тапиите за собственост обаче са на османотурски. Правят се преводи и от френски език. На бюрата на архивистите задължително има лупа и речник с наименованията на селищата. Едно и също селище в един документ е Узун кьой, а в друг - Узун кой. А на стените висят карти, от които архивистите засичат информацията си. Натъкват се на невероятно богатство от имена, с които ще се допълни българският именен речник.

До този момент са описани



над 11 000 изоставени къщи,



над 600 търговски обекта и над 1 400 000 дка земя. Нивите обаче освен в декари в някои документи са описани в дюнюн, в акри, аршини и дори в лакти. Дължината на един лакът преди 1900 г. и след това пък е различна. Някои от лозята пък са описани в чукана или в стар уврат. Оценката на имуществото също е в различни мерни единици - в лева, златни лева, турски лири, в наполеони, френски франкове и дори в драхми. МФ впоследствие ще изчисли равностойността им в лева, за да можем да формираме цялостното национално искане към Турция.

Като че ли най-ясен е въпросът с църковните имоти, казва шефката на държавната агенция Боряна Бужашка. За установяване собствеността на бежанците агенцията призовава всички, които имат документ за собственост, да предоставят в архива копие от него, но с превод на български. Желателно е преводът от османотурски на български да е от лицензирана фирма, а не от местния ходжа например. Едва след като агенцията направи пълен опис на документите, с които разполагат държавните хранилища, което се очаква да стане до края на годината, ще започне вторият етап, при който вече гражданите ще могат да правят справки за налични документи за собственост в архива на техните предци. "Ние документ за собственост не можем да издаваме въз основа на намерените при нас данни. Можем само да дадем копие от тапия, ако такава има при нас", обяснява Бужашка. Тя самата ще дари няколко такива документа, които са останали в архива на баща й, без да са известни наследниците на бежанците.

Държавната агенция направи още един важен ход тези дни. "Написахме официално



писмо до ръководството на турските архиви



с молба да ни отговорят може ли редовият български гражданин да отиде при тях и да потърси информация за собствеността на предците си", обяснява Боряна Бужашка. Каквото и да отговори турската страна - ще е показателно.

Никой в момента не може да прогнозира как ще стартират и как ще завършат тези тежки, но толкова важни преговори с Турция. От съюза на тракийските дружества настояват заграбените имоти да бъдат реституирани. Но каквато и да е формата на компенсация, важно е да бъде постигната историческа справедливост. Турската страна също се готви да поиска обезщетение за изселниците.

С тази задача, а и с подготовката на искането за връщане на българските архиви от Русия работата на Държавна агенция "Архиви" придобива ново качество и се товари с големи национални очаквания. В същото време там са направени драстични съкращения на служителите. 63 щата бяха орязани механично, без да се отчитат новите задачи, които стоят пред държавния архив. "Нужен ни е екип от поне 100 души", казва Румян Ганчев. Правителството отпусна 150 000 лв. за издирване и систематизиране на документите за бежанците от Одринска Тракия, но се оказва, че тази сума не е достатъчна. Проблемите ни обаче както обикновено не са толкова финансови. Най-лошото е, ако погледнем и на тази задача твърде бюрократично и пропуснем историческия шанс да седнем на масата за преговори с Турция.