През последните няколко години Дания се промени. Преживя тиха революция с драматични полутонове, така че може да се окаже идеалният пример за изследване от другите страни от ЕС. Икономиката на страната върви добре въпреки глобалните проблеми, безработицата си остава на приемливо ниско ниво и датчаните са най-щастливите хора на планетата според няколко последни псевдонаучни проучвания. Независимо от това датчаните изглеждат недоволни от ролята си на световната сцена, мърморят срещу ЕС и се държат враждебно към имигрантите. Има ли в крайна сметка нещо гнило в Дания?

Кралството бе известно с либералната си политика, толерантността и работещата икономика. Доказателство за това е, че страната десетилетия наред е сред най-богатите страни в ЕС с най-ниска безработица. Голяма част от успеха се дължи на прочутия датски коктейл от гъвкав трудов пазар и щедра социална система, подправени с права и задължения на безработните. Процедурите по наемане на работа и уволнения в Дания са едни от най-облекчените в Европа.

Либералната политика и толерантността изглеждат малко анахронично в датското общество към днешна дата. Страната се управлява от либералите и техния изявен лидер - премиера Андерс Фог Расмусен от 2001 г., те спечелиха безпрецедентно трети пореден мандат миналия ноември. Заедно с консерваторите като коалиционен партньор Расмусен се зае да реформира данъчната система и се надява на конференцията на ООН за климата догодина в Копенхаген да бъде сключено ново глобално споразумение за борба с климатичните промени.

На този фон всичко щеше да е по мед и масло, ако не беше датската Народна партия и нейната



антиимиграционна крайнодясна платформа,





която се класира трета на изборите през есента на 2007 г. с 13,8 на сто от гласовете. Партията не е част от управляващата коалиция, но подкрепя правителството.

Лидерът й Пиа Киесгаард припадна на партиен форум в началото на лятото, но със сигурност нито тя, нито партията й ще бъдат извън строя на вътрешната политика в близко бъдеще. За да привлече внимание, партията отпечата плакат, изобразяващ горящия Световен търговски център и текст: "Толерантността е датска черта, фанатизмът - не". Друг плакат от кампанията на партията показва жена в бурка като съдия. Дания в никакъв случай не е тръгнала към прилагане на законите на шериата, но правителството не изненада никого с решението си да прокара нов закон, който забранява носенето на религиозни символи от магистратите. Страната живее с последиците от скандала на 2006 г. с карикатурите на Мохамед, който сериозно удари по имиджа на Дания в мюсюлманския свят. Въпреки това 17 датски вестника тази година решиха да публикуват отново карикатурите, след като трима души бяха арестувани по подозрение, че готвят заговор за убийството на автора на прочутите карикатури Курт Вестергаард.

Най-големият успех във вътрешната политика на Народната партия бе



затягането на имиграционните закони преди няколко години



Съпруг (съпруга) на датски гражданин, който е от страна извън ЕС, има право да кандидатства за разрешително за престой само ако двамата партньори са на възраст над 24 г., двойката трябва да докаже, че е най-силно свързана с Дания, а не пребивава повече в друга страна и ако датският партньор осигурява издръжка от 7800 евро. Това принуди доста двойки с неевропейски партньор да се преселят в съседна Швеция. На 26 юли Европейският съд се произнесе в тяхна полза, като заключи, че гражданите на ЕС могат да се движат свободно на територията на съюза със съпрузите и решението се отнася и за Дания. Решението разтревожи датския елит и може да провокира антиевропейски настроения сред обикновените граждани, които са убедени, че ЕС разполага с твърде много власт.

Едно от последните проучвания на Евробарометър установи, че 74% от датчаните смятат, че страната им се е облагодетелствала от членството в ЕС.



Въпреки това страната е най-странният европейски партньор



Избирателите й отхвърлиха Договора от Маастрихт на референдум през 1992 г., а 8 г. по-късно отхвърлиха и еврото. Говореше се и за нов референдум тази есен по някои или по 4-те дерогации (изключения), които Дания получи, след като отхвърли Договора от Маастрихт.

Но преди дни правителството реши да отложи всенародното допитване по 4-те изключения - участие в Европейския валутен съюз, сътрудничество в отбраната, европейското гражданство и правосъдието и вътрешния ред. Официалната причина бе ирландското "не" на Лисабонския договор, но се смята, че истинската причина е неотдавнашното решение на Европейския съд. Расмусен, който се надява на високопоставен пост в ЕС или НАТО, не може да си позволи да загуби заради решенията на сънародниците си.

Повторение на сложните отношения на Дания с ЕС може да се съзре и сред другите по-богати страни от Евросъюза. Ако Лисабонският договор за реформи бъде поставен на гласуване в страни като Холандия и Швеция, голяма е вероятността ирландският резултат да се повтори. Въпреки че мнозинството от хората в тези страни все още смятат, че ЕС е нещо хубаво.

Примерът на Дания може да бъде видян и в други сфери. В условията на задълбочаващите се икономически проблеми на континента е твърде възможно други страни да се опитат да приложат опита на датската реформа на трудовия пазар или да опитат да последват имиграционната й политика. Скандинавското кралство е идеален пример за това какво предстои да се случва в ЕС. Нека само успеем да избегнем гнилото.