Превалят жегите, привършват отпуските и наближава любимият сезон за политически протести по тукашните места. От векове нашенските протестанти предпочитат тримесечието от септември до ноември. Топличко е, но без опасност да слънчасаш, работата по полето и край морето затихва, още те гони летен мързел, а до годишното приключване е далеч. Тъкмо време, предразполагащо да полегнеш с другари в някоя градинка и да изявиш политически пристрастия. Лаф ще стане, ще мине някой симпатизант да остави бутилка, пък като има протест, може някоя служба да се задвижи и да изпълни някое искане. Така



икономическата ефективност на протеста



може да се върже прилично добра. Впрочем както във всеки бизнес план ключов фактор за ефекта от протеста е идеята. Ако имаш добра идея с по-малък разход (реклама и ПР, протесточовекодни, автотранспорт, кетъринг, ликъринг, визуално и музикално оформление) постигаш по-добър резултат. Ако идеята е тъпа и най-якият протест до никъде не води, дори за момент да постигне целите си. Пример е актуалният в момента краварски бунт с идея всеки от нас - пил мляко или не пил, да бърка в джоба си и да плаща на краварите по 20 ст. на литър мляко отгоре на цената, която пак ние, потребителите, плащаме на мандраджията, той - на краваря. Архитектите на този бунт са опитни в доенето, а правят много грешна сметка. Да допуснем, че с помощта на един-двама министри-застъпници успеят да издоят хазната в пълен размер. А замислят ли се, че след победата



иде ответна реакция



Колко дълго ще получават непазарния подарък и в какъв размер? Веднага нашите бюрократи, подръчквани от брюкселските си ментори, ще засилят контрола върху набъбналия "разходен център". Спешно ще закрият мандри и ферми, които не покриват евростандарта. Отсега погнаха нерегламентираното влагане на сухо и кондензирано мляко. А всеки, който се е парил с млекарство, знае, че само покрай сухото върви суровото. Не излиза сметката, ако работиш само с блудкавото мляко, изкупувано от родните кравари-протестанти (българското мляко държи европейски рекорд за най-ниско съдържание на белтък и сухо вещество, защото нашенска крава с фураж рядко се облажва, а прословутият генофонд, за чието опазване ни джобят да платим, се състои главно от странни мелези крава-помияр). Стига да се свие контрабандата на сухо мляко, и ще хлопнат кепенците или ще спрат производство над половината уж мандри. Тогава изкупуването ще падне, а за неизкупено мляко не само субсидии, но и цена не дават, пада цената и на купеното мляко. Заради глупавата си цел краварският бунт е обречен на икономически провал. Важно е да можем да изберем



най-рентабилния протест



В момента най-висок икономически ефект ще постигнем от един протест с искане да се свика последно в историята ни Велико народно събрание. Все някой ден ще трябва да се избира ВНС: само то е в състояние да се самопочисти от конституцията, а и да измете от нея един куп недомислици, родени от инфантилните представи и моментни компромиси на деветдесетте. Сега е удобен момент за това, защото мандатът на парламента изтича догодина. Само наивник може да мисли за възможно предсрочното или доброволно изпускане на властовия кокал - днес или в бъдеще. Значи единствено между мандатите на два редовни парламента може да се вмести последният велик. (Уж за няколко месеца, пък той току-виж годиняса и превали.) А има доста работа за Великото събрание и още ще се намери, докато се обсъжда мандатът и законът за избирането му. Главната му задача е



редукцията на държавата,



за която по конституция само то има власт. Например намаляване на броя на депутатите. Този въпрос отдавна се обсъжда и изглежда всички сме сигурни, че 240 депутати са ни повече. Различни са само мненията колко да бъдат. Предлагат 200, 150, 120... Все странни числа! Не е ли очевидно, че единствено правилно е числото 100? Според мен и 40 все същата работа ще вършат, но при 100 всеки депутат представлява точно 1% от нацията и всички сметки ще са по-прости и ясни. На 100 депутати и двойни заплати да дадем, пак ще имаме тройна икономия на бюджет (един депутат не само заплата взема, но иска поддръжка, работни места и разходи няколко пъти повече от парите, които лично слага в джоба си). По същата логика великият парламент трябва да съкрати и пренареди куп служби, съществуващи само защото конституцията ги предвижда и не могат да бъдат махнати оттам. Най-важното е, че веднъж свикано, Великото събрание трябва да заличи самото себе си от конституцията, за да може основният закон да се ремонтира и адаптира от редовен парламент, без да се избира специално събрание от 400 депутати. И още нещо, на което много разчитам: свика ли се Велико събрание, евробатковците ще съзрат възможност да рендосат българската държавна машина (най-вече за да ограничат корупцията, която посяга и на тяхното). А това е пряк път за налагане на разум в българските закони.