Като гледаме какво се случва в Грузия, не бива да се радваме, че всичко това става далеч, на прага на Централна Азия. Защото грозна битка за етническо разделение назрява само на час път с влак северно от Париж.

Става дума за Белгия. Разводът между Северна Фландрия и Валония, южната френски говореща половина на страната, се очаква от толкова време, че хората във Франция вече не си правят и труда да говорят под сурдинка. "Ядосани ли сте на белгийците", попита своите слушатели в шеговита анкета този месец държавното радио "Франс-Ентер".

Франция се отнася нежно снизходително към по-малкия си съсед. На белгийците се гледа като на бавнозагряващи консуматори на пържени картофи, с творчески гений, родил арт нуво, както и Ерже -създателя на Тинтин. А артистите им се заселват във Франция, щом ги споходят парите и славата. Какъвто е случаят и със Сесил дьо Франс, една от най-горещите млади звезди в киното. Отвъд това Белгия е Брюксел - френски говорещата централа на европейската бюрокрация и източник на повечето от злините за французите.

Тази мила картинка може да се промени сериозно, ако 6-те милиона холандски говорещи успеят в неудържимия си стремеж да откъснат богата Фландрия от нещастния й 178-годишен брак с Валония.

Франция току-що се събуди от едно проучване, което показа, че 49 % от валонците биха искали да бъдат анексирани от Франция, ако Фландрия се отцепи. Още по-любопитно е, че 60 % от французите казват, че са съгласни това да се случи.

Не е изключено анкетираните да не са се замисляли много по въпроса, зададен от лилския в. "Воа дьо Норд" и брюкселския всекидневник "Льо Соар".

Отцепването и присъединяването към Франция е абсурдна идея, нито една партия в Париж не я подкрепя, въпреки че една белгийска организация от години води кампания за анексиране. Приказките за преместването на границата на север почти до средата на Белгия са доста тревожни, особено ако си припомним войните, които са се водили за тази част на Европа. Едно от странните последствия на подобна акция би било, че Франция ще се сдобие с Ватерло - южно брюкселско предградие, където Наполеон е окончателно победен.

Разделението на Белгия обаче не е толкова абсурдна възможност и Франция ще трябва да помогне под някаква форма на валонците, ако това се случи.

Близо година белгийското правителство беше парализирано. Докато премиерът фламандец Ив Летерм движи всекидневните дела, крал Албер Втори назначи трима мъдреци да намерят формула, която да задържи вече доста хлабавото федерално споразумение.

Двете страни всъщност никога не са се спогаждали особено добре, откакто Великобритания съедини старите южни холандски провинции в национална държава през 1830 г., за да е сигурна, че Франция няма да ги завземе отново, както стори в последното десетилетие на 18 век. В края на 40-те г. на миналия век, когато Валония е скована от стачки, генерал Де Гол казва, че е готов Франция да присъедини региона, ако валонците го помолят.

Фламандската кауза, вдъхновявана от негодуванието срещу някога доминиращите, а днес бедни френскоговорещи, става все по-радикална. Преди десетилетие, когато живях 4 г. в Брюксел, напрежението бе доста неприятно. Ако някой заговореше фламандски магазинер на френски, получаваше гаден поглед в ответ. Синът ми имаше задължителни часове по холандски във френски говорещото начално училище, но иначе двете "племена" почти не се смесват.

Белгийската политика е толкова объркана, с цял куп различни парламенти, включително и на малкия германски говорещ регион, че само малцина чуждестранни журналисти й обръщат внимание.

Сега лингвистичната етническа вражда се задълбочи дотолкова, че в холандски говорещите градове около Брюксел дори забраняват уличните табели на двата езика, а има и случай, в който на френски говорещи деца бе наредено да говорят само холандски, когато са на общинска детска площадка.

Фламандските националисти очакват мирен развод по модела на чехите и словаците. Но ако оставим настрана изтънялото чувство за национална принадлежност и кралското семейство, което я символизира, остава една голяма пречка - Брюксел. Отделен район, Брюксел е анклав предимно на френскоговорещи във Фландрия (а официално градът е двуезичен, това ясно личи и от уличните табели). Фламандците не могат да си представят, че Брюксел няма да бъде част от новата им република - Nieuwe Republiek van Vlaanderen. Има идея Брюксел да остане неутрален европейски федерален район като Вашингтон например, но фламандците едва ли ще приемат.

Белгийската болест най-вероятно ще отзвучи, но е тъжно да знаем, че етническият сепаратизъм е жив и деен в сърцето на съвременна богата Западна Европа. Той не е нещо, което идва с коне и каруци или пък с руски танкове.