Не можем да опазим всички любимци на управляващите от "вълците" в ЕС, но поне няма да им ги дадем по свое желание със собствени ръце. Да дойдат и да си ги хванат! Така властта ще запази донякъде съвестта си чиста, че ги е закриляла до последно, но силите й не са стигнали.

Новата тактика на правителството срещу натиска от Брюксел пролича миналата седмица при гостуването на генералния директор на европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер. България се съгласи негови контрольори да ревизират нашенски фирми, щом ги заподозрат в злоупотреби с еврофондове и без да ги питат дали им харесва. За целта парламентът щял да промени Закона за държавната финансова инспекция.



Голям жест...



Министърът на правосъдието Миглена Тачева призна пред медиите, че нищо не пречи държавата да прилага и съществуващия от 1996 г. европейски регламент, който с приемането ни в ЕС автоматично стана част от вътрешното право. Но изготвянето и приемането на законодателната поправка е последна възможност да се спечели време, за да бъдат предупредени всички разбрали-недоразбрали, че настават нови времена, когато властта няма да може да ги пази по същия начин. Както винаги е ставало, промяната в закона ще бъде последвана от друга отсрочка за неговото задействане, което би означавало още няколко месеца чиста съвест на управляващите пред изхранващите ги обръчи от фирми и приятелски кръгове. Все пак до края на мандата и до следващите избори остават не години, а месеци. После друг ще носи отговорност, че е пуснал "вълците" в кошарата.

Играта на криеница не може да бъде вечна, съгласиха се всички събеседници на Брюнер в София, които посочиха като главна задача подобряването на комуникацията с Брюксел. "Ако сме имали някакви проблеми с комуникацията с ОЛАФ, са се дължали на нас", каза откровено главният прокурор Борис Велчев. Вече никой не може да се съмнява кой разиграва сценката на разваления телефон, след като Брюнер написа на вицепремиера Меглена Плугчиева в гневното си писмо от 9 юли, че "има липса на сътрудничество и комуникация на различните български държавни служби с партньорите им от ОЛАФ". За още по-голяма яснота той посочи уличената от Брюксел в далавери за 7.5 млн. евро група на властови спонсори Марио Николов и Людмил Стойков, като добави: "ОЛАФ вярва, че има влиятелни сили в българското правителство и/или българските държавни служби, които нямат интерес да бъде наказано което и да е лице от групата "Николов-Стойков" в каквато и да било степен".

Лъснала като гущер на припек,



симбиозата между власт и нечестен бизнес



не може да се прикрива чрез "нарушена комуникация". Номерът минаваше за протакане, докато нервите на "вълците" се обтегнаха и започнаха да надават вой, който се разнесе и по медиите. "Оттук нататък трябва да комуникираме с тях по техните стандарти", съгласи се главният прокурор. Какво означава това? Според правилата на ЕС националните служби са длъжни сами да разследват нарушенията и да докладват на ОЛАФ и другите контролни органи в ЕС за всички засечени злоупотреби. Поведението на България е точно обратното. Тя чака друг да уличи нейните бандити и едва тогава се размърдва, за да не се изложи съвсем, че ги крие.

Такава беше практиката в предприсъединителния период, когато държавата не само не бе длъжна, но и по конституция нямаше право да предава свои граждани за санкциониране от чужденци. Тогава и кражбите от предприсъединителните фондове вървяха безнаказано, макар че, както се разбира сега, не са оставали незабелязани. Брюксел си е затварял очите, за да натрупа доказателства въпреки липсата на сътрудничество от България, и сега може да притисне управляващите дотолкова, че да започнат да си казват някои грехове, т.е. да "комуникират", както се изразяват напоследък на брюкселски жаргон.

Положението е много деликатно, защото ОЛАФ и някои дирекции в Еврокомисията избраха



коварна тактика



Те съобщават, че знаят нещо, и добавят, че искат пълно разследване по засечените и други случаи. Заедно с това предупреждават, че си запазват информация, която ще използват за проверка доколко искрено е поведението на властите. Такъв бе случаят с писмото от 28 февруари на шефа на дирекция "Разширяване" Майкъл Лий, който посочи 25 нарушения по програма ФАР и предупреди, че "списъкът включва само примери". Той добави, че "ЕС е наясно и с други казуси със същите проблеми и очаква националният ръководител по еврофондовете за стане инициатор на поправителни действия по всички казуси".

Така властта не знае колко да отреже от опашката на гущера и Брюксел си запазва правото да иска все повече и повече. Сигурно е само едно: целия гущер няма да дадем. Франц-Херман Брюнер се съгласи да не бъде максималист и заяви: "Не искам всички в затвора и на всяка цена". На първо време Висшият съдебен съвет ще изпраща месечно на ОЛАФ информация за движението по всеки отделен случай. Освен това наблюдението над злоупотребите с еврофондове ще бъде централизирано в отделна работна група, за да не се разпилява информацията. Такова условие постави Брюнер в писмото си до Плугчиева, за да може след 25 август да изпрати свой разследващ служител. Той ще "съветва" работната група и съответно ще намира достатъчно синтезирана информация, вместо да я събира пръсната по ведомства.

Макар и да са



хлъзгави пред Брюксел



като мазни пехливани, управляващите и техните протежета си дават сметка, че не е излишно да се подготвят и за най-неприятните ситуации. Точно в деня на пристигането на шефа на ОЛАФ правителствената информационна служба публикува многозначителна информация под заглавие "Ще бъдат осигурени по-добри условия в затворите и следствените арести в съответствие с европейските стандарти".

Правителството ще даде на бизнесмените възможност да влязат в делови връзки с държавното предприятие "Фонд затворно дело", като срещу предоставени им от него терени те ще изградят модерни затвори в София, Варна и Плевен. Така чрез публично-частно партньорство ще бъде преодоляно "несъответствието най-вече на материалните условия в местата за лишаване от свобода у нас с европейските изисквания". Освен това ще се отговори на "отправените препоръки в докладите на европейските експерти за подобряване на материалните условия в местата за лишаване от свобода". Симбиозата на власт и бизнес може не само да ни отдалечи, но и да ни доближи до Европа. Далновидно.