ВИЗИТКА

Проф. Гарабед Минасян е доктор на икономическите науки. Има два мандата като член на Управителния съвет на БНБ (1997-2006 г.). През 1997-2000 г. е икономически съветник на президента. Сега работи в Икономическия институт на БАН. Бил е директор на института през 1992-1995 г.



- Проф. Минасян, Евростат наскоро публикува данни, които показват, че през миналата година цените в България са били малко под 40% от средното ниво за ЕС, брутният ни вътрешен продукт също е бил 40% от средния за ЕС. Щом цените са на такова равнище спрямо ЕС, на каквото е икономиката ни, това означава ли, че България се развива нормално, хармонично?

- Ще ви отговоря с един казус, който често давам на моите студенти. Да приемем условно, че миналата година икономиката ни е произвела стоки и услуги за 10 млрд. лева. Тези 10 млрд. лева брутен вътрешен продукт (БВП) се равняват на близо 5 млрд. евро. Ако тази година икономиката произведе същия обем стоки и услуги, но цените им се повишат с 20%, ще излезе, че без да е увеличил реално физическия си обем, БВП е достигнал 12 млрд. лева, или 6 млрд. евро. Тоест икономиката не произвежда повече, обаче има номинален ръст на стойността. Всъщност инфлацията помпа еврооценката на БВП. И така, аз питам моите студенти - при положение че цените в България са 40% от тези в ЕС и БВП също е 40%, какво можем да направим, за да стопим това голямо изоставане, да настигнем по-бързо другите от ЕС. Едната възможност е по линия на инфлацията - горният пример показва как растежът на цените се отразява на ръста на БВП.

Можем да направим и друго - да променим фиксирания курс. Сега еврото е 2 лева, но ако курсът стане 1:1, който довчера е взимал 1000 лева заплата, равна на 500 евро, изведнъж след корекцията ще се окаже, че вече взима 1000 евро. И ако един хляб е струвал левче преди, сега вече е 1 евро. Така изведнъж ще се окаже, че сме стопили част от разликите.

- И какво коментирате със студентите - защо не се прави това?

- По принцип това може да се направи. Такъв ход е напълно в компетенциите на макроикономическото управление. Големият въпрос е какви ще са последствията. Защото икономиката не търпи такива маневри, резките движения са опасни. Представете си как това би се отразило на вноса и на износа. Ако досега си внасял един автомобил от Германия за 20 000 евро, за него си плащал 40 000 лева. Ако курсът лев - евро обаче стане 1 към 1, автомобилът ще струва 20 000 лева. Значи вносът става изключително изгоден. Това важи и за всичко останало. И парите ще започнат да изтичат от България за внос. А българските стоки и услуги ще станат неконкурентни, фирмите, които разчитат на износ, ще бъдат силно затруднени, икономиката няма да издържи.

- Излиза, че ако курсът стане лев за евро, българските стоки изведнъж ще поскъпнат двойно в евро изражение - ако едно палто "Made in Bulgaria" довчера е струвало 200 лв., или 100 евро, при новия фиксиран курс вече ще струва 200 евро, сиренето, което сме изнасяли по 8 лева, ще струва не 4 евро, а 8 и т.н.?

- Ето защо не бива да се правят резки промени, ето защо е важно да има добро макроикономическо управление, което да знае къде да се намесва и къде не бива да се бърка. Бизнесът трябва да има време да се адаптира. С инфлацията нещата стават постепенно, производството лека-полека се адаптира.

- Наскоро уважаван немски политик - граф Филип фон Валдердорф, заяви, че пише шестица на българския бизнес и двойка на управляващите? Съгласен ли сте с тези оценки?

- Аз пиша двойки и шестици само на студентите. За мен големият проблем е, че ние като народ не разбираме колко вредно може да бъде лошото макроикономическо управление за всеки от нас, защото то ни бърка директно в джоба. Ето, заради лошото управление всички тези очаквани пари от европейските фондове, които можеха да подобрят живота на всеки българин, няма да дойдат - поне не тази година.

- Не ви ли тревожи, че думата "криза", отнесена към България, все по-често се среща в медиите - и наши, и чужди? Цените на апартаментите и хотелите по морето и планината се сривали, англичаните бягали, инвеститорите разпродавали имоти, ипотечните кредити били прекалено много...

- Това, което се случва, изобщо не е изненадващо и неочаквано. Преди месеци поставих въпроса във. в "Сега" прегрява ли българската икономика. Да, прегрява. Ясно бе, че щом инвестициите се насочват предимно към строителство и имоти, след време ще настъпи спад, отлив. Ясно бе, че щом светът изпитва финансови проблеми, това ще се отрази и у нас.

- Да, но кризата у нас сякаш е повече в коментарите, а реално недвижимите имоти продължават да поскъпват, макар и с по-слаби темпове, сделките са по-малко, но все пак ги има, има забавяне в ипотечните кредити, но няма стагнация...

- Кризата се усеща много ясно на фондовата борса. Виждате накъде вървят цените на акциите, как често показателите за борсовата търговия излизат на червено - тоест акциите падат. А щом има такива настроения на борсата, значи ги има навсякъде.

Така е и с цените. Не може цените на храните да растат, а на другите стоки и услуги да си стоят същите или да падат. За втората половина на годината се правеха прогнози, че влиянието на поскъпването при храните ще отшуми и ще има дефлация през летните месеци. Сами виждате, че тези очаквания не се оправдават, юлската инфлация бе висока - 1.5%. И нямаше как да се случи друго. Когато храните са поскъпнали с 24% за година, те не могат да си стоят там на върха сами, и цените на останалите стоки тръгват да се катерят. Винаги е така - не може храната да е скъпа, а обслужването да е евтино. Това е темата с така наречените относителни цени. Няма как цените на храните да пораснат с повече от 20%, а цените в ресторанта и при фризьора да си стоят същите.

- И каква е вашата прогноза за следващите месеци?

- Със сигурност цените на храните няма да паднат. То е нещо като мандалото - хлопне ли, няма връщане назад. Все пак цените в България си остават ниски на фона на другите от ЕС. Освен това винаги в края на лятото има поскъпване - започва голямото пазаруване за бурканите. А и цените в онези сектори, които са изостанали с поскъпването, ще тръгнат нагоре. Ето - след като доста месеци храните държаха рекордите, през юли се оказа, че най-много са се повишили услугите.

- Изглежда няма никакви шансове да се сбъднат прогнозите на правителството за 4.5% инфлация декември спрямо декември и около 6.5% средногодишна инфлация?

- Аз очаквам средногодишната инфлация да е към 12%, а декември спрямо декември - около 10%.

- Наскоро голяма банка в САЩ тръгна към фалит, след като известен сенатор обяви, че тя има проблеми. В рамките на десетина дни вложителите изтеглиха около 6 млрд. долара и банката изпадна в нокдаун. Възможно ли е в България да се случи подобно нещо?

- Всяка банка може да пострада от такива изявления. Но искам да подчертая, че ако една банка е здрава, тя не може да фалира, каквито и атаки да вървят срещу нея.

- Дори ако много хора се поддадат на паника и започнат масово да си теглят парите?

- Дори и в този случай. Защото, ако банката е стабилна и добре управлявана, тя ще получи финансова инжекция, ще получи подкрепа от Централната банка и ще преодолее трудностите. Разбира се, Централната банка ще даде подкрепата си, ако е сигурна, че банката е здрава, че мениджмънтът й е на ниво. И обратно, ако наистина има проблем, рано или късно той ще лъсне. Нали помните какво се случи през 1997 г. - едно изказване на Сорос даде старта на криза в страните от Югоизточна Азия. Само че кризата не бе предизвикана от думите на Сорос, тя си беше назряла.

- Питам ви, защото наскоро плъзнаха упорити слухове, които внушаваха, че българска банка има затруднения.. Не ви ли се струва, че някой се опита да направи тест - доколко са стабилни банките и банковата система, как ще реагира БНБ, каква е нагласата на вложителите - имат ли доверие хората в банките, вярват ли, че кризата от средата на 90-те никога няма да се повтори?

- Не зная дали става дума за тестове и целенасочени атака или за нещо като фалшивите сигнали за бомба в съда или на гарата. Но знам, че в този случай всички реагираха нормално. БНБ реагира навреме. Имайте предвид, че Централната банка най-добре знае какво се случва във всяка от търговските банки, имат ли проблеми или не, как се развиват.

- Всъщност, след като интернет разпространи слуховете, някои се поддадоха на паника и побързаха да си изтеглят парите, но като цяло хората реагираха съвсем спокойно. Явно българите вече имат доверие на БНБ и на банките?

- Доверието се увеличава и това е факт. Доверието в банковата система е преди всичко доверие в БНБ, защото здравината на тази система зависи от това дали Централната банка си върши добре работата. Тя има надзорни функции и има всички права да контролира банките и да регулира дейността им.