Доналд Туск съобщи на поляците като голяма радост, че от от 2009 г. те ще имат вече на въоръжение ракети "Пейтриът", които ще купят от САЩ. Официалната версия е, че ще се пазят от Иран (а може би и от Северна Корея). Това обаче не мръщи Иран, а Русия. Защо се сърди Русия, че комшията си укрепва отбраната, е ясно за всички.

Самите "Пейтриът" - "Патриот" - само прехващат агресора, тоест те атакуват само нападателно въздушно оръжие, предимно ракети и самолети.

Всъщност половината победа при меренето на всеки военен мускул е, ако може твоят лък да бие до солдатите на врага, а техният да не бие - я да му се къса тетивата, я да не му хвърчи добре стрелата... В случая е същото - основната цел на "Пейтриът" е да сваля балистичните ракети на Русия, които летят евентуално през Полша към САЩ и други наши съюзници, а ответните да си летят към Русия несвалени...

Поляците преди се колебаеха, а сега вече са твърдо за "Пейтриът"-а.

Твърдя, че това стана благодарение на Южноосетинския конфликт. Твърдя, че Южноосетинският конфликт в този му вид е копие на казуса "Косово" и стана тъкмо благодарение на Косово. Твърдя, че казуси като "Косово" са резултат от разпалването на всеки локален патриотизъм



и използването му за геостратегически цели от великите сили



Прието е да се смята, че патриотизмът е едно от най-хубавите чувства, национализмът - не чак толкова хубаво, пък шовинизмът е направо лошо. Но къде точно минава границата между тях никой досега не е определил, и вероятно не може да определи. По отношение на военната намеса ние имахме известна сигурност в международните правни норми по въпроса, закрепени в документа от Хелзинки от 1982 г - патриотизъм е да се отбраняваш, когато някой ти нападне страната, а шовинизъм и агресия е да нахлуеш с армия в чужда страна.

Но и преди това (Хитлер, СССР в Чехия, САЩ във Виетнам), и след това (Никарагуа, Афганистан, Ирак) на силите със "стратегически интереси" не им пука особено за подобни норми.

Излиза, че тези с по-дълъг "Пейтриът" имат право на повече патриотизъм, а онези с къс "Пейтриът" следва да си траят - и днес, както и всякога.

Мисля си в случая за ролята на хората, удостоени с право на публична чуваемост, на перата с обществен авторитет. Те са в основата на завъртането на мисълта, мераците и въжделенията, на завъртането на един или друг закон насам или натам, в крайна сметка на завъртането на радара или танковия купол...

"Словото е дело", беше казал Толстой, и дори Чърчил, когото не можем да обвиним в пацифизъм, още в началото на миналия век възкликна: "Пази нас, Боже, от патриотичната ни преса!"

Преди два дни се разговорих с Юрий Поляков - един от най-тиражните днес писатели в Русия, главен редактор на "Литературная газета". Разказа ми, че за негово изумление тъкмо интелигенцията на Грузия - писатели, режисьори, публицисти, са настроени абсолютно безкомпромисно към отцепването на Абхазия и Южна Осетия от Грузия. Той участвал с тях в някакъв общ семинар (преди конфликта). Това са наши територии, и там живеят грузинци, само че са си измислили негрузински имена, е общото убеждение на грузинските интелектуалци.

"Но аз също смятам, че Украйна и Белорусия са част от голяма Русия - каза Поляков. - Малорусия, Белорусия и Великорусия - три части от единно цяло. Само че в случая не е важно само какво смятам аз, а какво смятат белорусите и украинците, както и какво смятат осетинците и абхазците." Ако тях има кой да ги чуе.

Тъкмо той ми каза, че на Александър Бардодим, един млад абхазки поет, загинал през 1990 във войната срещу Грузия, вече са му издигнали паметник в родния Сухуми.

Понеже споменахме Толстой, ми се ще да напомня още веднъж страшно дискутирания афоризъм, взет от него на въоръжение от английския писател, доктор Самюел Джонсън: "Патриотизм - последнее прибежище негодяя"* (Патриотизмът е последното убежище на негодника).

Собственият патриотизъм е винаги насочен срещу някого, твърдеше писателят - което виждаме непрекъснато.

Самият Толстой смяташе, че писателите трябва да се стремят към отслабване на схвръхмощните държави, дори на собствената, които



са само средство за насилие над чуждите,



пък и над собствените народи. За това руският царизъм не му прости, както впрочем, и руската православна църква - той все още е отлъчен от нея.

Впрочем от шовинистични изблици, скрити под благородната маска на патриотизма, не са застраховани и по-малките народи.

Нобеловият лауреат от Турция Орхан Памук (чиято родина не се зарадва изобщо на наградата му), написа открито за арменския геноцид и призова страната си към покаяние. Турция заведе дело срещу него, а в. "Сабах" обобщи: "Нямаме причини да се радваме особено на Памук, защото не го смятаме за свой. Тъкмо обратното - виждаме в него човек, който ни предаде и написа клевети срещу собствения си народ."

Памук е антипатриот, видян отвътре. Той го знае, сигурно затова още през 1998 се отказа от званието "народен писател" на страната си.

Докато подобни фигури отвътре биват припознавани като предатели, а отвън - като съюзници на нашия патриотизъм срещу комшийския, светът е в опасност.

А може пък Patriot да не значи "патриот", а - примерно - Phased Array Tracking Radar to Intercept Of Target (Проследяващ радар за прехващане на цел), както твърдят някои?

Може, но то не променя нещата с опасността.

---

*patriotism is the last refuge of a scoundrel. (англ.)