Че политиците се подиграват с всички нас, е отдавна известно и осезаемо - достатъчно е да пуснеш телевизора рано сутрин, за да попаднеш в измислен свят, коренно различен от ежедневието на избирателите. Политиците обаче напоследък се подиграват и със самите себе си. Би било забавно, дори похвално - чувството за самоирония говори за наличие на сносен интелект и добра самооценка. Но не е, тъй като става дума за неосъзнат жест - те определено не разбират колко нелепи и цинични изглеждат на четвъртата година от властта, особено на фона на пропилените предни 3.
Дали депутатите Антония Първанова и Йордан Цонев си вярват, когато обясняват, че демонополизация на здравната каса ще има? А дали вярват, че изобщо има някой, който да им вярва? А дали наистина вярват, че точно това е най-нужно на здравната система, за да стане поне малко по-приемлива за лекари и пациенти? Едва ли. И това прави подигравката още по-дразнеща. Тя граничи с гротеска и така е още по-обидна за всички нас.
Подготвя се нов, трети вариант на модел за реформа на здравното осигуряване, обяви шефът на икономическата комисия в парламента Йордан Цонев. Подробностите по план С не са напълно ясни още, но имало готовност проектът да влезе в парламента през септември. Той предвижда демонополизацията на здравната каса да започне директно през 2010 г. без преходен период.
Хайде, бе!
Дори и самият Цонев призна, че става дума само за вариант и няма решение на тройната коалиция, а от изборите догодина ни делят 10 месеца.
Другият автор на здравни модели - Антония Първанова от НДСВ, също обясни, че има корекции в предишната идея, но спорните въпроси, заради които БСП не одобряваше демонополизацията, вече са изчистени и възражения няма. Демек - започва истинската реформа. Вече.
Здравният министър Евгений Желев пък си назначи цял мозъчен тръст, който да го съветва по важни въпроси на реформата и сигурно също ще пише модел.
Има ли нужда да припомняме какъв беше предпоследният вариант за реформа, защо отпадна той, какъв беше предпредпоследният, и този преди него... ? 3 години депутати, министри и коалиционни лидери подхвърляха в общественото пространство какви ли не идеи, после дори си ги обсъждаха по разни курорти, след което се оказваше, че някой от всички не е съгласен и на вниманието на публиката се вадеше нов модел. Но нищо не се случи, предимно заради страха на БСП от електората й. Затова и никой не очаква точно здравна реформа да започне в последната година от мандата, а още по-малко поантата й да е през 2010 г. - при чуждо управление. И никой не вярва в приказките за бъдещето на поредния модел, какъвто и да е той.
По същество всички идеи гравитират около следното: увеличение на здравната вноска и вливане на част или всички пари от нея в частните здравни фондове. Операцията се очаква да доведе до конкуренция, по-добро качество, да въведе железен контрол и да нанесе смъртоносен удар върху медицинската корупция.
Всички прекрасно знаем, че това е подигравка. Частните фондове работят за печалба. Те имат интерес
да не плащат за лечение
и да оспорват всеки разход, направен от лекаря или болницата, което много бързо води до отказ за лечение. Частните фондове нямат интерес да записват болни и бедни пациенти, тъй като те внасят малко, а ползват много. Всичко това няма как да доведе до подобряване на ситуацията в сектора.
Макар че в последните години частните фондове се нароиха неимоверно и със здравно осигуряване се занимава вече кой ли не, включително и производител на алуминиева дограма, те още не са допуснати до голямата баница - задължителните осигуровки. Единствената причина куцо и сакато да подхване този бизнес са точно обещанията на властта за отваряне на пазара за частниците. Това е и единственото обяснение за смешните обещания промените да започнат тепърва - те са предназначени не толкова за ушите на пациентите, колкото на осигурителите. Голяма част от които имат приятели в парламента, партийните централи и министерствата.
От друга страна на всички е ясно, че промяна в осигурителния модел трябва да има - монополът на НЗОК съвсем не е най-доброто. Ясно е и че такава промяна рано, или по-скоро късно, ще има. Въпросът е как да се постигне балансът между частния и обществения интерес, т.е. всички да плащаме повече, но срещу това и да получаваме повече. Или поне да имаме сигурност и да действат истински правила. Това обаче не става с автоматична промяна на осигурителния модел, а с действителна реформа - съкращаване на легла и персонал по болниците, преструктуриране, въвеждане на ефективен контрол при изразходването на парите на здравната каса. Точно това обаче политици и администратори не свършиха, защото 3 години бяха заети да се карат на кого да подарят здравните вноски на всички ни, а на нас да обясняват колко хубаво ще е това. И защото от контрол никой от тях няма интерес.