Държавата създаде каста от близо 3200 чиновници, които получават двойни заплати, тройни стимули, постоянни командировки и обучения в чужбина, а фактически са напълно неотговорни. Тази бомба е на път да взриви не само цялата администрация, но и системата на държавно управление. Става дума за служителите в различните министерства, които би следвало да отговарят за усвояването на еврофондовете. Този процес върви повече от година и независимо от очевидните сериозни проблеми с усвояването на парите по присъединителните и структурни фондове, се ускорява.

Министърът на държавната администрация Николай Василев



наля вода в тази евромелница,



като обяви, че чиновниците, които работят с еврофондове, ще получават бонуси при добра усвояемост на средствата от ЕС, които ще изразяват с по още една заплата. Това ще рече, че те може да вземат и по 3 заплати месечно, т.е. с две повече от своите колеги от т.нар. обикновена администрация. Допълнителен акцент в т. нар. бонусна система ще е осигуряването и на бързо кариерно развитие на млади експерти. Освен това 4 % от всички държавни служители ще работят единствено с еврофондовете. Това означава, че по щат с това ще се занимават 3169 души, като 322 места все още били незаети.

Самият Василев направи и доста смущаващо сравнение. В неговото министерство най-нископлатеният младши експерт в евродирекцията получавал 860 лв. Средната работна заплата в това звено била 1152 лв., а директорът взимал повече от зам.-министър - 1842 лева.

Това обаче е само малка част от истината. Подобни евродирекции има почти във всички министерства и така отговорността е доста размита.

Освен това има чиновници, които получават повече не само от зам.-министри, но и от депутати, министри, премиер, конституционни съдии, президент, магистрати. А още от миналата година се раздават и нещо като премии в размер на няколко заплати по няколко пъти годишно. За въпросните дирекции в отделните министерства са оборудвани специални помещения, които са по-здраво укрепени от банкови трезори, снабдени са с камери, блиндирани врати, специални карти и други подобни.

И да си представим ситуацията



Хора, които получават двойно и тройно,



скрити зад врати, в които останалите им колеги не могат да влязат, защото трябва да се съобразяват с абсолютно неясни специални режими.

Всичко тези екстри се дават, защото трябвало да има добре подготвени хора по усвояването на еврофондовете, които иначе биха работили в частния бизнес, а не в администрацията.

На практика обаче това са чиновници, чието единствено предимство е, че знаят на добро ниво някои от езиците, които са работни в Евросъюза. Такива обаче има достатъчно и в т.нар обикновена администрация. Никой



не може да докаже, че в евродирекциите са по-добре подготвени



Може и някога да станат такива, но на този етап те постоянно са на някакви обучения - в страната и в чужбина. А през това време огромна част от работата се върши от "обикновената администрация", при това - по българското законодателство, което е водещо - по проекти, процедури, фактически почти всичко. А и е достатъчно да се назначат примерно 50 преводачи и цялата работа може да се върши без никакви проблеми от останалата администрация. Затова абсолютно нищо не предполага двойни, тройни заплати за еврокастата.

Въпросът е какво наложи тази сбъркана система на двойните стандарти.

Обикновено обяснението е, че така искала Еврокомисията, че това били нейните правила - тези хора да получават повече пари, да са разпръснати в отделните ведомства. Дори и да приемем, че това е така, едва ли някъде е казано, че трябва да се създадат структури, които да са безотговорни.

Само да видим какво се получи след острите доклади на Еврокомисията? Атаката се раздели на две. Опозицията обвини съответните министри и правителството като цяло, за което има основание, доколкото те назначават администрацията, те й задават целите, те трябва да изискват от нея.

От своя страна управляващите сложиха акцента върху администрацията и нейната вина, като Доган посочи с пръст 320 висши чиновници, пряко отговорни за лошите доклади. Ако приемем изводите на управляващите, става ясно, че те се сблъскват със собственото си творение - кастата, която са създали, става неуправляема от собствените им покровители.

Би трябвало вече да е масово известно, че ведомствата работят и усвояват в пъти повече пари от бюджета, отколкото от еврофондовете. Било като обществени поръчки, аварийни разходи и какво ли не. Тяхната работа изобщо не е по-малко. И когато се оказва, че трябва половината от деня им да минава в работа за евродирекциите едва ли им е приятно. При положение че



пак те го отнасят накрая



В модела, създаден от управляващата коалиция, цъкат много бомби. Например концепцията зам.-министър, пък било то на финансите да координира, контролира цялата дейност по еврофондовете и на практика да дава указания на министрите.

Да не говорим и за проблема с оголването на обикновената администрация, от която много хора естествено бягат, за да опитат да се включат в еврократите с двойна и тройна заплата. И настава хаос ...

От друга страна, всички настръхнаха, когато се заговори за отделно министерство или ведомство, което да върши всичко, свързано с еврофондовете и европроектите. Включително и премиерът. Обяви това за еретична идея.

Но много неща от нашата практика наистина не съществуват в Евросъюза, защото решенията трябва да са според конкретната ситуация. Много пъти е ставало ясно, че се искат резултати, а не точно определени процедури или пък закони.

Очевидно е, че



избраната сега структура е проблемна и порочна



Защото на практика има някакви хора, които се занимават с еврофондовете и европроектите, но нещата изобщо не вървят.

В доклада на Еврокомисията това бе отчетливо отбелязано. Препоръчано бе да има "надеждни структурни коригиращи действия и основна реформа". Изрично бе указано, че България трябва да "укрепи административния капацитет за управлението на средства от ЕС", "да засили контрола върху законността и редовността на разходите", "да гарантира, че финансирането от ЕС е защитено".

Всичко това обаче няма да даде резултат само



чрез създаване на българска еврокрация



Да не говорим, че така се подклажда конфликт в самата администрация. Освен това е нужно да се помисли и за фактическата неотговорност на избраните да работят по европроекти. Не е ясно тях кой ги проверява. Те са гледани като "писани яйца" за разлика от останалите, за които има инспекторати, дисциплинарни производства и какво ли още не.

Повече от задължително е да се помисли и за някаква структура или дори отделно ведомство, което да се занимава с всичко, свързано с еврофондовете и европроектите. Поне по няколко причини. Първо, за да има координация. След това, за да е налице ефективен контрол. И не на последно място да има отговорност. А не сега тя да се прехвърля от вицепремиер и зам.финансов министър на отделни министри, те пък да им връщат топката обратно.

Очевидно резултатите са плачевни. Усвояването е под всякаква критика. Проектите закъсняват с месеци и години. Отгоре на всичко действат и престъпни схеми при усвояването. А на практика виновни или поне административно отговорни просто няма.

Дали изобщо ни трябва тази еврокрация? И кой ще поеме отговорността при провала на тази схема? Защото щетите ще са не само милиарди евро, неусвоени по еврофондовете, не само раждането на една безотговорна чиновническа каста, но и подкопаване на устоите на държавното управление.