Забавен град е Пловдив тези дни. Кметът Славчо Атанасов, сложен на поста с благословията на Бойко Борисов, не иска да прибере софийския боклук, който няма къде да се складира или рециклира поради неизпълнените обещания на столичния му колега. Да оправя софийските бакии се втурна правителството, което Борисов неуморно призовава да се маха. Кабинетът се обяснява с Атанасов, а приятелят му Борисов мълчи. Безпомощна е и маститата група на герберите в пловдивския Общински съвет, въпреки че е в управленска коалиция заедно с кмета и партията му ВМРО. Коалицията се пука по шевовете заради издънката с общинската фирма "Ритон", но дори да цъфтеше, никак не бе сигурно дали герберите ще натиснат Атанасов за боклука на Борисов. Но най-забавното е, че ГЕРБ се изживява като опозиция и никак не иска да поеме отговорност за гафа с "Ритон". Вика "Дръжте крадеца" към кмета, когото издигна и избра.

А Пловдив трябваше да е един малък символ на благоденствие и ефективно управление под егидата на ГЕРБ. "С кого ще управлява Бойко Борисов, като вземе властта в държавата? Как точно ще стане?", питаха се както опоненти, така и приятели на ГЕРБ. Отговорът поне на втория въпрос идваше от Пловдив: "Ето, разбраха се, стана". Но днес, по-малко година след местните избори, се оказва, че нищо не е станало и нищо не са се разбрали.

Ситуацията в Пловдив е доста интересна. Освен най-многобройна група общински съветници, ГЕРБ има зам.-кмет, който отговаря за общинските фирми, оглавява и всички районни кметства. Това обаче не пречи на лидера на местната организация Йордан Кюмюрджиев да се провикне: "Ние не сме управляващи, изолирани сме". Ако е прав възниква въпросът каква точно "управленска коалиция" са стъкмили ГЕРБ. Ако пък лъже, то вероятно иска да избяга от отговорността, която ГЕРБ като коалиционен партньор носи. И в двата случая имаме управляваща партия, която се дистанцира от собственото си управление.

Пестелив за пловдивската коалиция е и Борисов, който иначе не пропуска да облъчи журналистите колко некадърна е тройната правителствена. Запитан какво ще се случи със съюза в Пловдив отговори: "Нищо. Ние имаме принципи, които винаги сме отстоявали, няма значение с кого и как." Да се спазват принципите е похвално, макар и да не се разбира точно какви са. Страшно е "нищо"-то. Защото зад него прозират липса на такт и управленска далновидност. Покрай боклука последното нещо, което му трябва на Борисов, е скандал с Атанасов. Или влиза като слон в стъкларски магазин, или просто неговите в Пловдив играят собствена игра. Какъвто и да е отговорът, изводите за коалиционното поведение на ГЕРБ никак не са добри.



Хората на генерала се изпокараха с ВМРО и в Русе.



Единственият град, в който управлява в устойчива коалиция, е в Бургас с "Атака". Но Борисов ясно заяви, че след парламентарните избори смята да управлява единствено с партиите от ЕНП. Т.е. ако прехвърлим опита на ГЕРБ от общинско на централно ниво, изводът е, че поне засега партията нито знае как да управлява в коалиция, нито с кого.

От една страна Борисов взема на въоръжение каузата "Да изгоним Доган от властта", но от друга, няма никакво намерение да управлява с най-големия му враг - "Атака". Кара се с ВМРО, които покрай коалицията с "Лидер" имат шансове да влязат в парламента. Като потенциални съюзници остават единствено ДСБ и СДС. Но ще влязат ли в парламента? Не е сигурно дори и ако всяка вечер по новините генералът призовава да се гласува за тях. Ако наистина смята да осъществи намерението си, Борисов не бива да губи дори и тесните пътечки към другите, които не искат да видят Доган във властта.

Пловдивският пример трябва да е



сигнална лампа и за старите десни партии.



Предстои среща в Каденабия, която да договори бъдещото дясно управление. Може би Костов и Юруков трябва да изискат от Борисов писмено да декларира, че няма да се дистанцира от грешките на бъдещата коалиция, а дори и като водеща партия да носи основната отговорност. Може би трябва да изискват тази отговорност да бъде гарантирана не просто от ГЕРБ, а лично от неформалния й лидер. Защото случаят в Пловдив много мирише на игра на местните гербери през главата на Борисов.

Единствената що-годе ефективна коалиция ГЕРБ направи на евроизборите. Радослав Точев, макар и по-късно отзован от листата, бе предложение на ВМРО, Николай Младенов е човек на Надежда Михайлова, а Петя Ставрева бе номинация на Анастасия Мозер. Поради естеството на вота тази коалиция нямаше как да бъде нещо друго освен предизборна. Трудното е, когато съюзът трябва да се запази и в управлението. Пловдив даде лош пример за ГЕРБ. Колкото повече приближават парламентарните избори, толкова повече увисват въпросите как и с кого ще се съюзява Борисов. И ако иска да се различава от тройната коалиция, трябва да отговори на тях предизборно.