България произведе новина: заяви позиция срещу признаването от Русия на независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Както другите държави от ЕС и НАТО тя увери, че подкрепя териториалната цялост на Грузия в международно признатите й граници. Ще ни прощават руснаците, но имаме съюзнически задължения.

Три седмици държавата се чудеше как да не изрази мнение по новия конфликт в Кавказ, за да не вземе страна в него. Руснаците са ни исторически приятели, а грузинците са ни кандидат-съюзници в НАТО. Ако бе осъдила военната провокация на грузинския президент, България щеше да има основание да говори от принципни позиции. Още по-убедително щеше да звучи мнението й, ако не бе избързала да признае независимостта на Косово. Тогава руснаците щяха да са наясно, че ги критикува основателно, след като по начало е против етническия сепаратизъм.

Русия премина към



дипломация на свършените факти,



защото и критиците й се придържат към нея. За разлика от косовския казус, при който имаше дълъг период на предварително наговаряне между група държави в ЕС за колективно нарушаване на международното право "по изключение", Москва предпочете кипърския вариант на светкавични едностранни действия. Както Турция окупира Северен Кипър след гръцка провокация през 1974 г. при фактическо бездействие на НАТО, така и Русия стана гарант на "независимостта" на двете сепаратистки територии, убедена, че няма кой да я спре. Нито ООН ще я изгони, защото тя има право на вето, а и аргументи за защита, нито НАТО и ЕС ще й откажат членство, защото не им е кандидатка. Ще последва шумна реторика за ролята на международното право съгласно принципа "не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря". Представлението е насрочено за идния понеделник в Брюксел, където ЕС ще постигне ако не друго, поне илюзията, че може да се обедини около обща позиция по международен спор.

Започва охлаждане на отношенията с Русия, но е пресилено да се говори за нова студена война. Използването на военна сила дори само за сплашване е немислимо. Американските военни кораби демонстрират интензивно присъствие в Черно море, като стоварват хуманитарна помощ, а не оръжие и войници за Грузия.

Икономическите лостове за въздействие са по-скоро в ръцете на Русия. Не случайно петролният пазар, който е толкова чувствителен към всяка дестабилизация в света, остава изненадващо спокоен. От избухването на конфликта на 8 август цената на суровия петрол не само не се увеличи, но и спадна от 120 на 114 долара за барел. Петролните търговци са се втренчили в прогнозите за времето, защото се страхуват от летните атлантически урагани в петролните зони на САЩ, и сякаш не забелязват политическата буря в Кавказ. Пазарът реагира на всяко раздвижване на нигерийски бунтовници край сондите, но не и на маневрите на руската армия край главния алтернативен тръбопровод за каспийски нефт Баку-Тбилиси-Джейхан. Италия и Германия изстреляха остри думи срещу Русия, но не се отказаха да участват в проектираните газопроводи Южен и Северен поток.

Остават



пропагандните методи за въздействие



от сорта на заплахата да бъде бойкотирана зимната олимпиада в Сочи през 2014 г. До нея има много време и още е рано да се твърди, че бойкотът ще се случи. Вълненията в Тибет точно в навечерието на игрите в Китай не бяха достатъчни, за да им попречат, а какво остава за криза, която дотогава ще е доста отшумяла.

Евентуалното изгонване на Русия от Г-8 и прекъсването на диалога й с НАТО и ЕС ще я освободят от нуждата да се обяснява пред когото и да било. За да не се чувства шантажирана, тя избърза и сама замрази преговорите си с НАТО и Световната търговска организация. Партньорството й с НАТО не й помогна да спре разполагането на противоракетния щит на САЩ близо до нейните граници.

Заедно с това Русия напомни на алианса и ЕС, че не е изключено да им потрябва. Миналия понеделник тя предложи да прати 200 войници за мисията на ЕС в Чад, където Франция отчаяно се нуждае от подкрепа, включително и от вертолети, каквито Москва е готова да й даде за разлика от България, която отклони подобна молба. Русия напомни също така, че през нейна територия минават невоенни доставки за силите на НАТО в Афганистан, както и че тя е последният силен външен фактор за въздействие върху Иран, който отказва да се подчини на Запада. Пак в понеделник тя предложи да се създаде система за колективна сигурност в Персийския залив с цел следвоенно урегулиране в Близкия и Средния изток. Това е жест както към затъналите в иракския конфликт Съединени щати, така и към Иран, който "ни се води, ни се кара".

Каква би била



целта на една нова студена война



с Русия? Идеологическа като предишната? Не личи никакъв сблъсък на идеологии. Надпревара за икономическо превъзходство? Тогава Западът би трябвало да воюва икономически с Китай, който не само е амбициран, но и го залива с евтини стоки за разлика от Русия, която му предлага жадувана енергия, и то скъпо. Единственият възможен колективен фронт срещу Москва е в защита на международното право. Но точно там не е ясно кой от коя страна на фронтовата линия се намира.

Абхазия и Южна Осетия са наказание за безпринципност и навярно няма да бъдат последните. Да видим колко държави оттук нататък ще признаят независимо Косово.