Създаването и развитието на българските средновековни градове е най-значимият ни принос в европейската цивилизация. За жалост, археологическото разкриване на толкова големи обекти е крайно сложно и изключително бавно. При наистина грамадните средства, отделяни за археологическите проучвания на българските средновековни градове в периода 1950-1990 г., би могло да се каже, че днес имаме някаква представа за архитектурния вид на града, но не и за това как той функционира.

Основен археологически проблем е отсъствието на достатъчно проучвания в подградията, където се крие всъщност решението на проблемите на генезиса и природата на града въобще. Археологическите проучвания в подградията и добитите при тези проучвания сведения са крайно оскъдни, поради което механизмите, благодарение на които функционира българският средновековния град са ни непознати. Разкопаването на дворците, църквите и замъците в цитаделите на градовете донесе много информация и подемен материал, но същността на средновековния град е в неговото подградие.



* * *



Търновград е най-големият български средновековен град. Изглежда, че във времето на най-значителното си разрастване, в него живеят над 50 000 души. Възможно е броят на обитателите му да е дори двойно по-голям, тъй като не са известни засега размерите на някои от кварталите, например, Девинград, които остават неразкрити все още. "Царствуващият град Търнов" е образец за съграждането на балканския средновековен град въобще.

Много рано, още в зората на българското Възраждане, е силен интересът към търновските старини. Всъщност е сигурно, че споменът за величието на "славния град Търнов" (по думите на патриарх Евтимий) не е умирал никога, дори в мрачните столетия до началото на Възраждането. Първи руските учени Ю. Венелин (през 1830 г.) и В. Григорович (през 1844 г.) дават научни описания на старините в града. Г. С. Раковски и П. Р. Славейков възприемат търновската история като част от славното българско минало. През 1856 г. В. Берон прави първите археологически разкопки на Царевец, а две години по-късно Хр. Даскалов успява да документира най-важните надписи в средновековната ни история - на Омуртаговата и на Асеновата колона. Едновременно с възстановяването на българската държавност през 1879 г. търновчани основават и първото археологическо дружество. Най-мащабни за ХIХ в. са археологическите разкопки през 1900 г. на французина Ж. Сьор, поканен от княз Фердинанд. Полуиманярските проучвания са изключително интензивни, но понеже не довели до намирането на съкровища, а "само" на 14 средновековни църкви на Трапезица, Сьор бързо се отегчил и си заминал, като задигнал и цялата документация на проучванията, която остава в неизвестност и досега.

От късната старокаменна епоха (40-10 хил. пр. н. е.) са първите свидетелства за обитаване на района на Велико Търново. През късната каменномедна епоха селище има и в централната част на хълма Трапезица. Следи от тракийско селище от края на ХIII в. пр. н. е. са разкрити при археологическото проучване на хълма Царевец, в Асеновец и на Трапезица. Животът в него е прекратен малко след римското нашествие.

В края на V и в началото на VI в. централното селище на цялата област се премества от Никополис ад Иструм на юг върху хълмовете Царевец и Девинград. Тук се премества не само населението на разорения дунавски град, но са използвани строителни материали, архитектурни детайли и дори надгробни паметници. Природнозащитеният хълм Царевец е допълнително укрепен с дебела каменна стена. Център на новото градско устройство са църквите и епископският дворец. Големи обществени сгради и жилища са в услуга на многобройното градско население. Множество данни има за добрата организация на обществения живот на Девинград. Хълмът Трапезица не е обитаван по това време.

Вероятно при управлението на хан Крум (803-814) възниква старобългарско укрепление и селище на хълма Царевец и под него, в Асеновец. Две находки - златният медальон на хан Омуртаг от Царевец и Омуртаговата колона с прочутия надпис, който завършва с "Човек и добре да живее . . ." , са пряко свързани с името на Крумовия син. Откриването им в средата на паметници от времето на Второто българско царство все още не е обяснено задоволително.

През ХI-ХII в. селището се разраства. Обитава се вече и хълмът Трапезица и мястото, около по-късната църква "Св. Димитър".

Несъмнено най-големият си разцвет "преславният град Търнов" преживява като столица на Второто българско царство. От 1185 до 1393 г. на хълмовете Царевец, Трапезица, Девинград и Света гора и между тях се издига един от най-великолепните средновековни градове, образец за изграждането на средновековните градове в Европа изобщо, "втори . . . след Константиновия град".



* * *



С гениална бързина, подобаваща тържественост и при широка разгласа наскоро бе известено, че в северния край на Трапезица е разкрит "замъкът на първите Асеневци". Добре е, че съобщението бе направено от неспециалисти по въпросите на българския средновековен град, защото в противен случай можеше сериозно да се притесним за състоянието на българската археологическа наука. Доводите бяха предимно исторически, в смисъл, че трябва да има някъде замък на първите Асеневци и защо пък той да не е именно на Трапезица. Съобщените в пресата археологически основания за "откритието" могат да се оставят без коментар.

Укрепителното съоръжение при северния вход на Трапезица е на съвсем ранен етап на проучване. Още от сега може да се каже, че градежът на съоръжението е значително по-късен от средата на ХII в., когато би трябвало да е строен въпросният "замък на Асеневци". Масивността на зидовете на средновековните крепости зависи от отбранителната необходимост, а не от знатността на обитателите й. В разглеждания случай зидовете са особено дебели, тъй като северните подстъпи към укреплението са леснодостъпни за стенобойните машини. Това, което е разкрито засега в северния край на Трапезица, е масивно укрепление в най-уязвимата част на Трапезица, чието предназначение е отбрана на северния вход на крепостта. Строителството на съоръжението трябва да е станало доста след края на ХII в., въпреки трудностите при датирането на вида градеж, от който е изградено то. Най-накрая, няма никаква причина в смутния ХII в. Асеневият замък да е разположен на стратегически най-уязвимото място в цялата околност. Изграждането на укреплението в северния край на Трапезица има смисъл единствено в системата на общата отбрана на Търновград и, в никакъв случай, като самостоятелно укрепление. Засега остава напълно неизвестен Асеневият дом преди 1185 г. Рано или късно той ще бъде намерен.



Днес



През последните 130 години Велико Търново привлича неудържимо българския политически елит. Държавните ни мъже обичат посещенията си там с каляски, мотоциклети, въртолети, влакове или с дълги тъмни леки коли, но винаги с надеждата да бъдат докоснати от величието на най-големия български средновековен град, да заблестят в неговата светлина. Изглежда за да създадат подходящ декор за пребиваването си, същите тези държавни мъже с изключителна щедрост харчат държавни пари за бутафорни зидове и измислени сгради.

Търновград и днес налага модата, както и във времето на своя разцвет през ХIII-ХIV в. По търновски образец бе съсипан късносредновековният замък в Охрид, датиращ от ХIV в., но наричан помпозно Самуилова крепост. Надстроен до бойници и префугиран, оригиналният зид на крепостта трудно се забелязва и от специалисти. На Царевец пък изобщо това е невъзможно, защото оригиналните зидове са зле запазени още при откриването си в един-два реда камъни, или се улавят само по хоросановите легла.

Наистина е тъжно, че изграждането на подобна бутафория започна и на Трапезица. От жалкия стремеж да се угоди на туристите, за да им бъдат прибрани двата лева вход сигурно има печеливши, но от това в никакъв случай не печелят археологическите проучвания.

След известен период на затишие, в който нямаше пари дори и за най-мъничките археологически разкопки, изведнъж неизвестно как и неизвестно с чия точно помощ се намериха значителни суми с по шест нули. (Всъщност си е много известно даже). Бе изградена без всякакви формалности църквата "Св. 40 мъченици" в един крайно спорен от научна гледна точка вид. Спрямо този градеж никак не е възможно да се употребява терминът "реставрация".

Все някога трябва да дойде краят на опростачването на археологическите обекти в стил "НИПК". Само полза може да има от това. Лошото е, че едни пари, големи пари, държавни пари, наши пари, вече безвъзвратно ще са изтекли.