Проектът на закона за телефон 112 беше приет от правителството точно преди то да излезе в летен отпуск, което означава, че още 2-3 месеца ще престои и в парламента. Така на практика системата за единни повиквания ще продължи да работи без закон още четири-пет месеца. Министър Емел Етем обаче не приема констатацията, че освен със старта на цялата система се забави и със законопроекта. А трупането на закъснения с тел. 112 доведе до трупане на заплахи от Брюксел, че идат солени санкции за България. По правилата на ЕК тел. 112 трябваше да действа в цялата страна в началото на 2007 г.

Центърът на спешния телефон в столицата функционира от юли 2007 г. и досега обслужваше жителите и гостите на София-град. От юли услугата стана достъпна за още девет области - София област, Кюстендил, Перник, Благоевград, Русе, Разград, Велико Търново, Силистра и Габрово. Наскоро бе открит и за Бургаска област. През септември и октомври в системата ще се включат нови центрове, така че от ноември да започне тестването й в национален мащаб. Оказва се, че правилата за работата им са описани в правилник, който върши добра работа. Защо тогава се налага да има и закон? Още повече че дирекцията за тел.112 не е отделна агенция, а част от Министерството на извънредните ситуации, чиято работа е регламентирана в закона за защита на населението при бедствия.





В законопроекта са предвидени сурови санкции за злоупотреба с тел.112



Те варират от 300 лв. до 20 000 лв. и се удвояват при повторно нарушение. Така любителите на непремерени шегички, които не си вземат поука от първия път, могат да бъдат санкционирани и до 40 000 лв.

Максималната глоба от 20 000 лв. ще се налага, когато са мобилизирани ресурси по фалшив сигнал. И то при условие, ако нарушителят не подлежи на по-тежко наказание. "Такава глоба заслужава подател на сигнал например, че на магистралата има тежка катастрофа с разлив на опасни вещества и лумнал пожар", дава пример главният директор на "Национална система 112" Стоян Граматиков. Според него и сега имало опити за доста шегички по телефона, които по-опитните оператори улавяли. "Има моменти, когато при подаване на сигнал не трябва да се мисли дали я вярно, защото може да умира някой", казва той. При едно такова злоумишлено заблуждаване на силите на единната спасителна система обаче може да се окаже, че линейките и пожарните напразно са отишли в една посока, когато в същото време на друго място е имало реална нужда от тях.

В момента системата на тел.112 е в състояние да установи и адреса на уличния телефон, от който им звънят, но едва ли залавянето на нарушителите ще става толкова лесно. Според законопроекта записите от обажданията на телефона ще се пазят три години, като те могат да се използват и в процеса на различни разследвания. Има текст от закона, според който длъжностните лица, включително операторите на телефона, ще носят санкции, ако не изпълнят задълженията си по този закон. Те са между 200 и 500 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание. Едно от изискванията на участниците в единната спасителна система е и задължително да информират за допълнителна нужда от сили и средства, след като стигнат мястото на инцидента. Този въпрос остро беше поставен в комисията по бедствия в НС от депутатите от "Атака". Според тях не са регламентирани комуникациите между отделните служби, които вече са се озовали "на място". Ако например сигналът е подаден за катастрофа, но се оказва, че в резултат на нея има разлив на опасни вещества и нужда от химически експерти, както и паднали в реката автомобили с водачите си, за които е нужен кран и водолазен екип, не е ясно кой и как информира обратно центърът на тел.112, за да бъде пратена допълнителна помощ.

"Това взаимодействие и задължение на силите за реагиране е регламентирано в два закона", твърди Стоян Граматиков.



Първият е законът за защита на населението при бедствия,



а сега такова задължение е записано и в законопроекта за тел.112. Службите, които трябва да спазват изискванията на закона, са пожарна, полиция, Гражданска защита, спешна помощ, морска администрация, в частта й морско спасяване, и планинската спасителна служба.

Тел.112 приема сигнали на граждани. В законопроекта обаче никъде не е записано в какъв срок трябва да реагират съответните сили. Проблемът е, че у нас няма аварийни ленти, по които те могат да стигат до мястото на инцидента за възможно най-краткия срок. В момента министър Емел Етем е поставила задача на юристите да проучат чуждия опит за това в какъв закон и как е регламентирано създаването на такива ленти. У нас юристите спорят дали това трябва да се запише в закона за регионалното развитие или в закона за движение по пътищата. Това е много сериозен въпрос и ресорните министри водят консултации как може да се реши, уверяват от министерството на извънредните ситуации.

В проекта на закона за тел.112 е уреден и въпросът със заплащането на служителите в тази дирекция. Според шефа на дирекцията Стоян Граматиков заплатите в момента са доста ниски и някои от служителите вече напускат. Операторите в центровете са с ранг младши и главен специалист. Първите получават заплата около 280-300 лв., а вторите 350 лв. Към това получават по 2 лв. на ден за тонизираща напитка, ако са дневна смяна, и по 2.50 лв., ако са нощна. Освен това нощното дежурство им се е заплащало по 10 стотинки на час до 1 юли и по 25 стотинки на час след това. В същото време тези хора работят по 12 часа на дежурство, част от тях са с по няколко чужди езика. "Имаме оператори с по 3 чужди езика, защото според закона системата трябва да осигури обслужване на поне два езика от ЕС", казва Стоян Граматиков. В момента дирекцията разполага с оператори, които говорят английски, немски, френски, италиански, испански, гръцки, румънски, сръбски, португалски и турски. Това обаче не означава, че във всеки момент може да бъде гарантирано обаждане на този език, защото за някои от езиците операторите са по един-двама и може да не са на смяна. На френски, английски и немски обаче би трябвало по всяко време да има наличен служител в центъра.

Наскоро например румънски туристи, които се заблудили в местност близо до Дунав, попаднали на роуминг към българския оператор и избрали нашия тел.112.



Веднага служител с румънски приел сигнала им



и чрез гранична полиция страната ни е уведомила румънските власти за загубените туристи

Според проекта на закон към основната заплата на служителите от телефон 112 се предлага добавка в размер на 70% от размера на минималната работна заплата. Това означава, че ще получават още 154 лв. отгоре върху заплатите. По 110 лв. добавка или 50% от минималното възнаграждение ще получават служителите от другите служби за спешно повикване, освен ако вече не получават такава добавка на друго основание.

В закона е записано и че издръжката на шестте центъра на тел.112 ще става за сметка на държавния бюджет. Според сегашните разчети тя годишно струва между 5 и 6 млн. лв. В тази сума обаче не се включват средства за подобряване и развиване на системата. В някои държави като Финландия например държавата и данъкоплатците си поделят разходите за тел.112. Там данъкоплатците дават по 1 евро годишно. У нас засега това не се предвижда, макар че темата е дискусионна и може да бъде поставена от депутати по време на обсъжданията на законопроекта за тел.112.

Според проекта до една година от приемането на закона другите национални телефонни номера за спешни повиквания - 150, 160 и 166, автоматично трябва да пренасочват обажданията към тел.112. Те обаче няма да бъдат закрити, каквато практика е запазена и в другите страни от ЕС.