Извънредната среща на ЕС в Брюксел за Русия само задълбочава политическата шизофрения.

Пресата на Изток и Запад заговори за нова студена война, а на нас това ни е като в масовка за "Хан Аспарух" - едните ще се пременят като ромеи, а другите като прабългари. Премяната ще е фикция и случайност, а същността си ще пазим за икиндия след разплащането.

В такава една ситуация можем да изпаднем само в присъщи ни и досега роли - на велика двойственост и опасност за всяка организация, в която сме.

Нова студена война, или дори нейната имитация, разиграна по национален, а не по идеологически принцип, е обречен и непродуктивен за България феномен. Пък и не само за България. Тя изглежда от страна на Запада така - целим се в комунизма и остатъците му. А е така - гледаме да улучим Русия, по възможност в по-уязвимо място...

Но Русия голяма част от нас не ще да улучва - по ред причини, включително исторически.

Аз лично, пък и голям брой здравомислещи и интелигентни хора в бившите соц.страни, не щем да се целим в Русия и



от патологична вярност към демокрацията



Може би изглежда парадоксално, но е така.

Приемам себе си като част от либералната интелигенция на бившия източен блок. Тъкмо като такъв бях част от петата колона на демокрацията в нашия блок, да го наречем пета колона на Ейбръхам Линкълн, в годините на могъщия Варшавски договор. Ейб и Декларацията ми бяха по-симпатични от Брежнев, тезисите на ЦК и всичките конгреси.

И лъжите на вторите бяха повече, и езикът им беше по-дървен, и доносниците бяха много, а повечето от тях не знаеха нищо за Софокъл и Пруст* (да ме прости Башева за това намигане).

Не бяхме герои, не лежахме по затворите, но искахме по-малко бездарност в културата, икономиката, политиката и свободни избори, многопартийна система, а най-вече - повече честност.

Затова принципът на сегашния световен лидер не ни харесва и трябва да го ерозираме. Бутат ни пак да сме пета колона - ние го можем.

Този принцип е - демокрацията е хубаво нещо, когато служи на нашите цели, и е пренебрежим фактор, ако не служи.

На този принцип му издиша честността, а демокрация без честност е като гащи без дъно - лъсва едно неприличие, особено ако се обърнеш, за да се прикриеш...

Няма нужда да се ходи далече, примерно до Чили, за да се види как при избори с лош резултат влиза в действие ЦРУ, нито до Ирак, за да се види как при световно гласуване да има ли война срещу тази страна**, в действие влиза Пентагонът.



Достатъчно е да се взрем във всекидневните индикатори



Ето един такъв - бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт. Тя заяви пред "Шпигел": "Нахлувайки в суверенна държава, Русия прекоси червената линия. Поведението на Москва напомня на действията на царете през 19 век..."

Според нея не може да се прави сравнение с Южна Осетия и Косово, защото в Косово имало етническа чистка. "Онова, което извърши Милошевич, не може да се сравнява с онова, което направиха грузинците, за да запазят единството на своята страна", казва тя.

А защо да не може, като това сравнение е първото нещо, което се прави от всеки нормален и необлъчен човек?

Ние помним, че тъкмо Олбрайт и компания нарушиха "суверенитета на една страна", когато подложиха комшиите на бомбардировки и им срутиха мостовете и заводите. В суматохата удариха и мирен народ. Тоест целеха Милошевич, а затриха Зоран, Милица и манастирите в Косово, ако трябва да перифразираме по-горния неоафоризъм с Русия и комунизма.

Помним и друго, че както Олбрайт пред "Шпигел", така и ред още анализатори упорито повтарят методично една и съща опровержима лъжа - как етническата чистка в Косово почнала и затова последвали бомбардировките на НАТО. Всъщност бомбардировките почнаха на 24 март, а масовото изселване на албанци - седмица по-късно.

Мисля си за нашите политици - пак им е трудно. Имам чувството, че тези, които са на власт, могат да бъдат мъмрени за корупция и некомпетентност от новите им супервайзери, но сваляни могат да бъдат само за друго - за липса на утвърдителна реторика по геополитическия им апетит. Кристиян Вигенин вчера се изказа в духа на това, че ЕС трябва да е единен, защото Русия е нарушила "суверенитета на една страна". Но суверенитетът е като девствеността, или го има, или го няма. Или го пазят всички, или който е по-як, си го нарушава, а другите укоризнено клатят глави.

Демокрацията не е шума, която обществото лапа, за да точи копринени нишки за шепата господари на света.

Една от най-важните характеристики на провалената държава, смята Ноам Чомски, е тенденцията да смята себе си за недосегаема от националното и международното право, респективно да се смята за свободна да прибягва до агресия...

Това подхожда за изказване за Русия на форума в Брюксел,



но Чомски го твърди за САЩ



А не сте ли буби и вие - ще възрази някой. Светът се управлява от другаде, а вам подлежи да си налягате парцалите (шумата). И ще сбърка.

Центърът на света не е във Вашингтон, в Москва, в Пекин, или - примерно, в Световната търговска организация.

Центърът на света винаги е в нас.

---

*Цитат от стихотворение на Миряна Башева:

Те какво да ми кажат - на мене,

дето знам за Софокъл и Пруст?

Влакът свирка, не знае съмнения;

а културата прави друс-друс.

("Този влак за Бургас е тъй бавен.")

** По същество масовите милионни демонстрации при започването на войната в Ирак бяха тъкмо такова гласуване. Всъщност допитването до общественото мнение по света там, където беше извършено, показа резултати от 70 и повече процента срещу военната интервенция, която се оказа грешка.