Монополите по цял свят не са цвете за мирисане. Но в България стават нетърпими. А когато започнат да си разиграват коня пред безучастните погледи на държавата и на правоохранителните органи, положението става революционно.
Точно в такъв период се опитва да влезе държавно-общинският топлофикационен монопол. Със заплахи, че ще спира топлата вода на цели входове и блокове, няма да пусне и парно през зимата, а там, където има повече от 50 % неизрядни платци, също ще действа крайно.
Вярно е, че когато се доставя някаква услуга, всеки трябва да си плати. Има и достатъчно начини за цивилизовано събиране на дългове от неизрядни клиенти.
В същото време обаче "Топлофикация" е на път
да прегази законите и написаните от самата нея общи условия,
одобрени от държавата. Особено ако започне да спира топлата вода и парното и на изрядните. Защото подобно действие ще е нарушение и на житейската логика, и на действащото законодателство. И подлежи на съдебно изясняване. Или по-простичко казано, всеки изряден платец на "Топлофикация" ще може спокойно да съди дружеството с всички шансове за успехи.
Защото не може години наред един човек да си плаща безропотно и парно, и топла вода, да няма просрочени задължения, да спазва всички разпоредби от общите условия и в един момент въпросният монополист да му каже - прекратяваме едностранно всичко, оправяй се със съседите си, които ни дължат пари.
Ако договорът е сключен с етажната собственост, каквато възможност има в закона, монополистът може да си позволи това своеволие. Но когато това не е така, всеки потребител е сам за себе си. И няма как чрез медиите ръководителите на дружеството да прекратяват взаимоотношенията си с тях.
Но дори за момент да оставим тази посока. От години наред
на монополиста му се дават всякакви екстри
Последната е възможност, записана в закона за енергетиката, чрез която той може да събира дълговете си само въз основа на извлечението от сметките. Тази разпоредба бе атакувана пред Конституционния съд от омбудсмана, но не бе обявена за противоречаща на основния закон. Затова е странно защо топлопреносното предприятие не си събира дълговете по този лесен начин. При това става дума в някои случаи за милиони от предприятия и за стотици и дори хиляди левове от битови абонати.
Не може да ги събира и не мотивира хората да плащат, защото от години
цялата топлофикационна сага е пълна с абсурди -
законови, счетоводни, икономически, математически, логически.
Никой не знае например как точно се изчисляват сумите, които да се плащат. Как става така, че да речем в един район на София сметките са едни, а в друг - други. Или какво да кажем, че на много места през зимата се доставя некачествено топлина и радиаторите често са направо студени. Обикновено обясненията са, че много от хората се отказали от услугата и затова трябва повече мощност, за да се поддържа съответното ниво на топлинна енергия, но това водело до загуби на дружествата. Това си е нахалство. Всеки си плаща за услуга и за качество. Ако не може да се достави в нужния обем, тогава фирмите трябва да плащат обезщетение. Защото иначе хем се мръзне, хем се плаща здраво - ако не чрез индивидуалната инсталация, тогава се начислява веднага по-голямата мощност, необходима за подгряването, както и всички разходи по общата инсталация. Това грубо противоречи на всякаква икономическа и търговска логика. Но и при тези условия си има много изрядни платци, които сега ще бъдат наказани.
Другият абсурд е, че никой не може да направи нищо срещу
минаващите през апартамента му тръби
Дори и да се откаже от услугата. Но не - винаги има начин да му се вземе някой лев, дори човекът да не се води абонат. И всичко това чрез няколко законови текста. Един път например в закона за собствеността, където инсталациите са обявени за общи части. И втори - в закона за енергетиката, където е казано, че "енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ".
Значи тръбите не могат да се махнат, но може да се спре изцяло топлото?
С промените в закона за енергетиката бе направено така, че вече, ако две трети от етажните собственици искат да се прекрати договор с топлофикация, това да може се случва. Досега се искаше съгласието на всички.
Никъде обаче не пише, че може да се спира парното само на един изряден абонат, дори и ако примерно останалите 99 % не си плащат.
Миналата година столичната "Топлофикация" разлепваше по входовете два листа, в които обясняваше колко и кои апартаменти са се отказали напълно или частично от тяхната услуга, как това ще доведе до голямо нарастване на сумите, които ще плащат останалите абонати, и това било, защото "такива са физичните закони". Ами то с абонатни станции и технологии от преди 50-60 години няма как да стане. В крайна сметка дружеството разясни на хората, че може би ще е по-добре и те да се откажат, ако не искат да плащат повече.
Има десетки хиляди потребители, които издържаха всички абсурди, всички слухове и прокурорски разкрития за огромни, милионни, че и милиардни злоупотреби в парното, всички гадни истории с топлинните счетоводители и плащането на маса пари и за тях, и за полустудените радиатори, и за продължаващите по 20 дни всяка година постоянни подмени на тръби и профилактики. И си плащат. Коректно, постоянно. И няма как някакво дружество хем да им спре топлата вода и парното, хем то да продължи да съществува.
В крайна сметка, ако има нещо странно, то е как депутати, правителство, прокурори гледат напълно безучастно цялата тази сцена.
Или те не са от тази държава? Или тази държава е на монополите, а не на хората?