Чернокожият кандидат за президент от демократите Барак Обама постоянно повтаряше, че иска партньор за вицепрезидентското място, който ще бъде предизвикателство за мисленето му, и си го получи. Склонността на Джоузеф Байдън да говори това, което мисли, и да не спира да говори, е заложена в неговата ДНК.

Красноречието обаче не е единственият плюс на сенатора от Делауер за поканата на Обама. 65-годишният Байдън е авторитет от "тежка категория" по външната политика, с десет години по-дълъг стаж в Сената от закаления ветеран и републикански президентски кандидат Джон Маккейн. Това означава почти три десетилетия опит повече от новия му шеф.

Във Вашингтон 65-годишният Джоузеф Байдън е известен като колегиална личност дори когато спори с конкурентите си. Способен е в един момент да сипе цветисти похвали, а в следващия да изригне в язвителни хапливи нападки. Председателят на сенатската комисия по външни отношения е един от най-влиятелните външнополитически гласове в Конгреса. Привърженик на международния подход и енергичен застъпник на ООН, той е виден критик на едностранния според него подход на президента Джордж Буш. Експерт по националната сигурност, през 2002 г. той гласува за разрешаването на военната интервенция в Ирак, но оттогава шумно критикува начина по който републиканската администрация води войната. Спечели си признание за плана за мир в Ирак, който да не разделя страната по етнически линии.

Един от най-младите политици, избирани някога в Сената. През 1988 г. на 29 години Байдън влезе в първичните избори на Демократическата партия с обещанието "да разпали отново огъня на идеализма в нашето общество". Той неохотно напусна надпреварата само след три месеца, след като го хванаха, че е преписал от реч на британски лейбъристки лидер. При сегашната си кампания доказа, че е жизнен политик, който лесно общува с избирателите, погажда се със съперниците си и демонстрира чувство за хумор, както и способността да се присмива над самия себе си.

Джоузеф Байдън преживява лична трагедия само пет седмици след първото си избиране в Сената през 1972 г. Първата му жена Нейлия и 13-месечната им дъщеря Наоми загиват намясто, когато камион удря странично колата, с която г-жа Байдън кара към къщи току-що купената коледна елха. Синовете Бо и Хънт са тежко ранени.Байдън полага клетва като сенатор до болничното легло на единия от синовете си и продължава до ден днешен на 18 декември - деня на нещастието, да не работи. За да отгледа синовете си, Байдън започва да пътува между Вашингтон и дома си в Делауер, разстояние от над 200 километра, което и до този момент продължава да изминава всеки ден с влак. Пет години след трагедията Байдън сключва втори брак със сегашната си съпруга Джил. С нея той има още една дъщеря - Ашли. Двамата му синове са адвокати, по-големият от тях - Джозеф "Бо" Байдън, бе доскоро главен щатски прокурор на Делауер. Той скоро ще замине да служи в Ирак.

Джоузеф Байдън се смята за добър и безопасен избор за вицепрезидент. Надали републиканците ще успеят да изровят нещо от миналото му, защото черни точки в биографията му всъщност няма. Според американски медии големият му недостатък е, че кандидатът за вицепрезидент е "завършен оратор, но критикуван заради многословието си и често преследван от ехото на собствените си думи". Екипът на демократите ще прекара безсънни нощи, докато гадае какво още би могъл да каже Байдън.

Сенаторът има контакти с огромен брой чужди политици, правил е многобройни пътувания в различни части на света, включително Балканите и България. Сенаторът беше сред най-активните поддръжници в Конгреса на разширяването на НАТО, с което страната ни беше приета за членка на алианса. Той познава в детайли развитието на двустранните отношения и многократно е подчертавал сътрудничеството на България в борбата с тероризма и помощта й с временно настаняване на американски военен персонал на път за Афганистан и откриването на въздушното й пространство за американските полети за Централна Азия.

Демократите се надяват той също така да привлече както избирателите от бялата работническа класа, така и избирателите католици. Тези две групи гласуваха предимно за Хилари Клинтън и много от тях остават разочаровани от победата на Обама. Това поставя под въпрос спечелването на ключови щати от демократите. Католическият вот има голямо значение, тъй като САЩ имат около 70 милиона католическо население, третото по големина в света. (По материали на чуждия печат)