Антония Първанова предложи няколко модела на здравна реформа, но за обикновените българи не стана ясно каква ще е ползата за тях. |
Въпреки редицата модели, които неуморно пишат Йордан Цонев от ДПС и Антония Първанова от НДСВ, така и не става ясна ползата за обикновените граждани от въпросната реформа. На пръв поглед се набива в очи повечето бюрокрация и все по-засилващата се недостъпност до здравеопазване. Забележете - при повече пари. Затова и БСП, макар привидно да е съгласна, реално се дърпа от вкарването на частните каси. Това трябваше да се случи още от юли, но партньорите не се разбраха. А вече не е ясно има ли достатъчно време поне да се заложат законовите норми. Както и дали следващото правителство няма да ги промени. По този въпрос се очаква да е най-сериозният спор на предстоящия коалиционен съвет.
Тройната коалиция трябва да реши и
как ще похарчи безпрецедентния бюджетен излишък
за тази година. От БСП вече очертаха приоритетните сфери, за които ще се дадат повече пари - социална политика и подобряване качеството на живот, инфраструктурни проекти, системата за сигурност, включваща МВР и МО, и финансиране на общински проекти. Приоритетните области не са случайно избрани. Ползващото се с все по-малко обществено одобрение правителство се е подготвило щедро да раздава в последната година от мандата си. Като всяка партия е запазила по едно асо за собствения си електорат.
Заедно с подготовката на бюджета за догодина, през септември и октомври ще станат факт и промените в няколко много важни закона. От една страна, държавата ще влезе като особен съосигурител в пенсионното осигуряване и ще поеме най-голямата част от тежестта. Още не е окончателно решено дали разпределението между работника, работодателя и държавата ще стане по формулата 6:10:12 или 8:10:12. Това ще е другият въпрос, който предстои да се реши на септемврийския коалиционен съвет. По всяка вероятност обаче ще се приеме първата формула, тъй като при нея се получава реално облекчение от 2% както за работодателите, така и за работниците. А от това полза ще имат и трите партии във властта.
Предстоящите
избори надничат и от папките на финансовия министър
Пламен Орешарски, който би трябвало да е сметнал бюджет 2009 с особена грижа към младите хора, семействата, децата, пенсионерите и хората с увреждания. За образованието, здравеопазването, повишаване на доходите и подобряване на бизнес средата няма нужда да говорим - това са дежурните приоритетите във всеки разчет.
Коалиционните партньори ще трябва да се разберат и по въпроса за партийното финансиране и модела на избирателна система за следващите избори. БСП вече внесе свой проект, който предвижда да се забранят фирмените дарения, а тези на физическите лица да се ограничат до 30 000 лв. на година. Заедно с това трябва да се вдигне и държавната субсидия на 6% от минималната работна заплата на глас. ДПС кима благосклонно на това намерение, докато царистите имат друго виждане. Те са за 100 лв. таван на даренията, който сериозно ще ощети партийните каси. Иначе трите формации са единодушни по това как да се преборят с новите бизнес сдружения - ще запишат достатъчни ограничения.
По-спорният въпрос обаче ще е вкарването на мажоритарно избрани депутати в следващото НС. Идеята дойде от президента Георги Първанов и БСП нямаше друг избор, освен да я приеме. Но и досега
столетницата не е дала ясен отговор
как точно смята да обедини мажоритарния и пропорционалния елемент. Стана ясно обаче друго - че ще се даде право само на партии да издигат кандидати за мажоритарни депутати. Което напълно обезсмисля цялото упражнение.
Наесен парламентът трябва да приеме промени в Наказателния кодекс, които да предвидят още по-тежки санкции за купуването на гласове, както и да се въведе активна адресна регистрация. Трябва да се промени и законът за специалните разузнавателни средства след създаването на ДАНС и промяната в закона за МВР. С нея службите за следене и подслушване ДОТИ и ДОИ бяха обособени, но не в агенция, както бяха предварителните намерения, а в дирекция към министерството. Така се ограничи твърде голямата власт на бъдещия шеф на новата структура. Управляващите са се заели да пишат и нова стратегия за сигурността на страната.
Политическите страсти ще се нажежат около предстоящите конгреси на БСП и НДСВ. Социалистите са предвидили форумът им да се проведе в края на ноември или началото на декември. На него трябва да бъде избрано ново (или старото) ръководство на БСП, както и ръководствата на всички общински и областни организации. Предстои да стартира отчетно-изборната кампания на столетницата по места, която определено няма да мине леко. Вероятно ще бъде приета и нова програма на партията.
НДСВ пък трябва да решават сложния казус с реално нелегитимното си ръководство. Миналата година третият извънреден конгрес на царистите свали от власт "панайотките" и
засили позициите на кръга около Милен Велчев
Това не се хареса на изместените от топлите партийни кресла и те моментално обжалваха легитимността на конгреса в съда. Въпреки че по-късно напуснаха партията, те не пропуснаха да се възползват от добре познатите им юридически хватки. Отцепниците дадоха тласък на вълната от жалби до съда и с това протакаха регистрацията на решенията от конгреса. Промените и до този момент не са факт. Затова царистите се принудиха да свикат нов редовен конгрес, който да препотвърди решенията на извънредния. Покрай това ще мине и промяната в името на партията, от което ще изпадне Симеон Втори - НДСВ вече ще се превежда като Национално движение за стабилност и възход.
След дълго мълчание и опозицията излиза от летаргията си. В най-горещите дни на август ръководствата на ГЕРБ, СДС и ДСБ най-сетне се събраха и решиха да си партнират. Находчиво наречената "тройна опозиция" начерта амбициозни планове за масирани антиправителствени протести наесен, просто защото с летните не успя. Дори се сети да поднови диалога със синдикатите. Профсъюзите обаче забелязаха, че ги въвличат в играта за печелене на гласове и се опитват да ги изместят от собствената им ниша. И отрязаха опозицията с аргумента, че ще поведат масите по конкретни поводи, а не по политическа поръчка.
С улични протести или не, предстои да се види има ли бъдеще крехката дружба между Бойко Борисов и Иван Костов. Любопитно е как двамата, които доскоро не можеха да се търпят, сега с готовност едва чакат да седнат на една маса и да подпишат споразумение за бъдещо управление, както ги натискат от ЕНП. Не е ясно и какво ще е мястото на "Атака" в бъдещите обединени опозиционни действия. От една страна, десните не могат да откажат с лека ръка електоралния й потенциал. От друга страна, обаче, екстремисткият имидж на хората на Волен Сидеров е доста смущаващ. Затова засега ситуацията е патова - хем ни се иска, хем не ни стиска.
В годината на избори обаче трябват повече конкретни решения отколкото обещания. Защото вече е ясно, че българинът на обещания отдавна не вярва.