Имах хоби. Географските карти. Елате да ви ги покажа, дами и господа!

Европейците разсъждавали логично. На тази географска карта Искър не извира от Рила, а от Стара планина. Противоречало на геоложката и географската логика реката да пресече планината.

Онази карта не я гледайте. Тя е много стара. На нея от Черно море до Адриатика пише Magna Silva Bulgarica. Великият български лес.

Унищожавали Великия български лес от ХV век до 1950. Останало само едно дърво - Гранитският дъб на мегдана на село Гранитово, Старозагорско.

Гранитският дъб умира. Той бил на 700 години през IХ век, когато българският Симеон учел науки в Магнаурската школа, а един неграмотен алеман клечал в горите на Саксония. След 11 века потомък на неграмотния алеман седнал на българския престол. Руският император кръстил сина му Борис. Синът на Борис бил кръстен Симеон. Потомците на неграмотния алеман узурпирали царството и името на книжовника воин Симеон.

- Не, госпожо, не съм царемразец. Ако бях румънец, щях да си уважавам монарха. Помня, че през 1940 г. крал Карол предпочете да абдикира, вместо да служи на Хитлер. Не Карол, Антонеску изтребваше евреите и циганите. През 1944 крал Михай лично арестува генерал Антонеску. През 1947 заставиха Михай да абдикира и да напусне Румъния. Екскралят Михай, като се върна след промените през 1990-те години, каза: "Вярно, дворецът е все тъй хубав, какъвто го помня. Но аз нямам претенции за реституция. Нека стане музей, защото той е част от румънската история и принадлежи на румънския народ. Не мен ми позволете само да се завръщам в страничното павилионче и в лятната вила."

Това бе царствен жест! Докато нашите екс... Какичката простее, братчето й каза да си сменим чипа и се оказа комерсант дървосекач.

Безмилостната сеч на българката гора е от ХV век до 1950 г. Сега и комунист ще ме наречете, госпожо. Но истината е, че след 1950-та комунистите залесяваха България. Учениците и ученичките бяхме в отделни училища - мъжки и девически - и ни харесваше да ходим заедно да залесяваме, особено в по-скришните дерета. После, в края на ХХ век, комунистите отидоха при Симеон и му казаха: Ела си. Ще ти дадем гори, дворци, от строеж на магистрала да печелиш и от далавера с външния дълг на България чрез синчето ти в Лондонското сити.

- На тези карти, дами и господа, се вижда как Румъния са я премествали ту към Русия, ту към България. Пък Унгария, вижте как са я кълцали. Тъжна работа.

- Я по-весело! Както започнахме. Ако бях на мястото на старите картографи пътешественици и аз нямаше да повярвам на българите, че Искър извира от Рила, не от Стара планина. Как да повярваш на хора, според които "От Искъро по-длибоко нема, от Витоша по-високо нема"? Или на шопското "Че те тепам от тука до утре". В ония времена не била известна релацията време - пространство. Хората не били чували за времепространствен континуум.

По-късно в политическия език се утвърдили понятия като Балканският барутен погреб (The Balkan Tinderbox) и Балканизация (The Balkanization - Балканите са инкубатор на вътрешни дрязги и световни войни).

Пък то - големите сили забърквали каши на Балканите; после ги обяснявали с характера на тъмните балканци. Агата Кристи, за да постави зловещ мизансцен на Murder on the Orient Express, разказала как влакът - пуф-паф, пуф-паф, се носи в непрогледната балканска нощ и читателят не знае кой е убиецът.

Вижте и тази карта. Купих си я в Ирак по времето на Саддам. Забележете! Няма Персийски залив, има Арабски залив. Всички арабски страни са в оранжево, останалият свят е в жълто.

Тази карта пък е от Гърция. Другата - от Турция. На гръцката карта Кипър не е разделен на две. На турската има Турска кипърска република.

Сравнете и тези две карти. На чилийската карта ей тази част от Антарктика принадлежи на Чили; на аржентинската карта тя е на Аржентина.

Винаги съм жалел руснаците. Те патиха два пъти по-дълго време от нас и не знам колко пъти повече от нас. Ала много им провървя напоследък. Получиха голям подарък от САЩ, които с външнополитическите си необмислености надуха цените на енергоноситителите.

И, поради глобалното затопляне, северната полярна шапка се топи. Отварят се невиждани навигационни маршрути северно от Русия и Канада.

Сега очаквам новите географски карти. На тях Русия и Канада ще разпрострат на север претенциите си върху подморските залежи. САЩ ще възразят срещу канадските претенции и още повече срещу руските.

Не зная какво ще стане с permafrost (вечная мерзлота), където пилотът на "Газпром" не ни даваше да се мотаем повече от час, защото шейната на вертолета потъваше в мерзлотата. Не зная дали изместването на климатичния пояс ще сбъдне мечтата на Никита Кукурузный (Хрушчов), който искаше от руския север зърнодобиви като в Айова. Но зная, че ще има нови, много интересни географски карти.