Европейският съюз смъмри Русия с почти извинителен тон. Най-малкият общ знаменател, около който 27-те държави обединиха позициите си, е съвсем малък. След четиричасово закрито заседание завчера те решиха да не преговарят с Москва за стратегическо партньорство, докато тя не изтегли напълно войските си от Грузия до предишните им позиции, т.е. до позициите си в Южна Осетия и Абхазия.

Потвърден бе мирният план от 12 август на ротационния председател на ЕС Никола Саркози, който пропусна да признае териториалната цялост на Грузия. За компенсация Европейският съвет пропусна да признае кой провокира конфликта и спести приятелски шамар за грузинския президент Михаил Саакашвили. Така с недомлъвки Евросъюзът постигна единна позиция по международен спор, което е рядко явление и затова е похвално.



Следващата дипломатическа стъпка,



планирана за 8 септември, ще бъде още по-загадъчна. Френският президент Никола Саркози, придружен от председателя на ЕК Жозе Барозу и върховния представител на ЕС по външната политика и отбраната Хавиер Солана, отива в Москва за преговори с руския президент Дмитрий Медведев. И какво ще му кажат? Да ги разбере в колко деликатно положение се намират. Саркози направи вече дружелюбен жест, като предложи строгият тон в заключителния документ на срещата в Брюксел да се ограничи до предупреждението, че ЕС ще бъде "бдителен" за поведението на Русия до планирания следващ кръг на преговорите с нея на 14 ноември. Нищо повече. Прекъсването незабавно на преговорите под натиска на Великобритания, Полша и трите балтийски републики не добави нещо повече. Стратегическият диалог е бил замразяван досега два пъти по искане на Полша (за месото) и Литва (за нефтопровода) и е подновяван след отшумяване на страстите.

Саркози има очи да отиде в Москва, защото неговият мирен план - добър или лош - спря боевете и отговори на някакви представи за международно право. Барозу също показа сдържана позиция. Много неловко обаче ще е положението на Хавиер Солана, който ще направи голяма услуга на себе си, ако въобще не си отваря устата за международното право. В качеството си на бивш генерален секретар на НАТО той нареди незаконните бомбардировки в Югославия през 1999 г. и даде старт на също така незаконното отцепване на Косово. Неговият пример е най-удобното оправдание на Русия, когато бъде критикувана, че нарушава международното право. Тя докара Южна Осетия до такова подобие на Косово, че дори ЕС забрави твърдението си от февруари за уникалността на косовската независимост (sui generis) и повече не го повтаря.



Солана трябва да е щастлив,



че сега не е начело на алианса, който търси в Афганистан причина за своето по-нататъшно съществуване. Точно там обаче задаващият се провал може да отекне за него като последен камбанен звън. Кризата в Грузия роди спонтанната идея за нова студена война с Русия именно в най-консервативните среди в САЩ и Европа, които не могат да свикнат с мисълта, че НАТО е на път да се помине. Алиансът възникна заради студената война и тя му липсва вече второ десетилетие. Замяната й с местни конфликти в Югославия и Афганистан само навредиха на образа му, защото в единия случай се показа като безпринципен, а в другия - като безпомощен. Необходим му е истински враг, който обаче да е толкова силен, че да е неразумно влизането във военен сблъсък с него. НАТО е като състезател по боди билдинг, който помпа мускули за показ, но не и за употреба. Няма друг спаринг партньор, който би могъл да изпълни тази спасителна за него мисия, освен Русия.

Но точно тук



интересите на НАТО и ЕС се разминават драстично,



макар че основната част от състава на двете организации е един и същ. Главната разлика е, че в едната присъстват Съединените щати, а в другата - не. Когато става дума за Русия, в НАТО надделяват стратегическите съображения, а в ЕС - икономическите. Докато за САЩ водещата амбиция е да останат единствена свръхсила в света, Европа се стреми към лидерство в икономиката. Но тя е толкова зависима от руските енергийни доставки, които й дават една трета от петрола и природния газ, че рискува да изпадне в тежка икономическа криза, ако си позволи конфликт с Русия. Италианският премиер Силвио Берлускони заяви на срещата в Брюксел: "Какви санкции? Русия е богата на енергия ядрена сила, която може да убие всеки на земята десет пъти". Берлускони си пада по цветистия език, но дори половината да е вярно, пак е достатъчно.

Колкото и да се карат, големите намират начин да се разберат, за да не си причинят прекомерни щети. В международните спорове



по-деликатно е положението на малките като България,



които трябва да си изберат подходяща позиция, за да не пострадат. Премиерът Сергей Станишев и външният министър Ивайло Калфин почти въздъхнаха от облекчение, че не им се наложи в Брюксел да правят кошмарния избор между съюзническите си задължения към Запада и историческата и енергийната обвързаност на страната с Русия. За разлика от Испания, която не призна Косово и можеше да отправи упреци към Русия от принципни позиции, нашите политици трябваше с мъгляви фрази да пуснат димна завеса около несъществуващата си позиция по конфликта в Грузия. Те се отказаха от предишните си напъни да играят никому ненужна посредническа роля и прокараха предложение да бъде назначен специален представител на ЕС за кризата в Грузия. Той не би служил за нищо друго, освен за събиране на информация. Точно тя не достига на българските политици, които още дават вид, че не са разбрали кой разпали конфликта и кой кого е подстрекавал. Но откъде смелост да си помислят, че Саакашвили е сторил глупост, защото много е слушал американците?