Докато партиите будалкат Брюксел с екшън планове за борба с корупцията и шуробаджанащината, си работят по старите и изпитани схеми с назначаването на верни кадри. Да вземем Външно. Вярно, със закона за дипломатическата служба бяха въведени правила за дипломатите - да знаят поне два езика, да не прескачат нива в кариерното си израстване, след мандат задължително да се връщат в МВнР. А политическите назначения на посланици бяха сведени до 10%.

Но дипломатите във Външно са 500 от 1700 общ персонал. За 2/3 от състава си остана старото положение. А



техническите кадри са голямата мандра за партийното облажване



Не всеки може да уреди своя човек за посланик, но пък толкова лесно можеш да пратиш любовницата си за секретарка в някое посолство, шурея - за шофьор, тъста - за домакин, а братовчеда - за финансист.

На всички е ясно какво е нивото на тези кадри, които отиват зад граница и за които държавата плаща луди пари. Един шофьор на посланик в страна от ЕС например получава 58% от заплатата на посланика и така месечната му заплата се оформя около 2000 евро. Отделно държавата му поема транспортните разходи (около 300-400 евро на година), плаща му квартира, а ако децата му учат там - дава 2500 евро всяка година за образованието им. За сметка на държавата е и медицинската му застраховка. На практика, ако е със семейството си, всеки шофьор получава още 30% върху заплатата си.

Без спорове и единодушно депутатите записаха в закона за дипломатическата служба, че чак след 3 г. ще се въведат правила за назначенията на техническия персонал. Защо опозицията мълчи, нали само търси повод да свали от власт правителството? Ето една прекрасна възможност да натрупа точки? Но не. Защото няма политическа сила в НС, която да не се е възползвала да уреди на подходящо място в някое посолство свой човек.

Какво от това, че и през следващите години



ще продължат байганьовщините в нашите мисии



Телефоните на посолствата ни ще вдигат секретарки аналфабети. Шофьорите на посланиците ни ще се лутат дълго по пътищата, защото са пропуснали годините за учене на език. А дипломатите ще трябва да влизат в ролята на преводачи на финансистите, защото обикновено те са напълно безпомощни в банките.

Кому е нужно още три години да се търпи това безобразие? И защо правителството плаща милиони на лобисти да подобряват имиджа на страната ни, когато хората, които са лицето и образът на България, изглеждат така невзрачни и неуместни понякога?

По-сериозният и тревожен въпрос е за отчайващото раздвоение на политиците, което ни се пробутва като конструктивна политика. Къде е Ахмед Доган, за да се изкаже и за кадрите във Външно. След като успя с точност да преброи 350 некадърници в евродирекциите, да си направи сметката и колко подобни "ценни" кадри прати неговата партия като технически персонал из посолствата. Сергей Станишев също би трябвало да забележи, че имиджът на страната ни куца и заради тези хора, част от които са роднински назначения на столетницата. А депутатите Надежда Михайлова и Соломон Паси най-добре знаят за какво става дума, защото дадоха всичко от себе си, за да затвърдят тази практика.

Мълчанието на Паси по въпроса



може да се сравни само с мълчанието на президента Първанов



Защото президентът е институцията, която изпраща посланиците ни зад граница, и би трябвало да се интересува от кадровия капацитет и атмосферата в посолствата. Но това не е любимата му тема.

Сегашният външен министър Ивайло Калфин пропусна момента да развали шуробаджанашката идилия във въпросните длъжности. Не посмя да разчупи принципа, защото тази битка сам не можеш да спечелиш. Трябва воля - политическа воля, каквато липсва.