Обаче, понеже съм любопитна гарга, реших да видя какво, аджеба, пише в Библията.
А после го препостнах:
. В дванайсетия месец, сиреч в месец адар, на тринайсетия му ден, когато дойде време да се изпълни заповедта на царя и повелята му, в оня ден, когато неприятелите на иудеите се надяваха да вземат власт над тях, а излезе наопаки, че самите иудеи взеха власт над своите врагове, -
2. събраха се иудеите в градовете си по всички области на цар Артаксеркса, да турят ръка върху своите зложелатели, и никой не можа да устои пред лицето им, защото страх от тях бе обзел всички народи.
3. И всички князе по областите и сатрапи и областеначалници и изпълнители на царските дела подкрепяха иудеите, понеже ги бе обзел страх от Мардохея.
4. Защото Мардохей беше силен в царския дом, и славата му се носеше по всички области, понеже тоя човек, Мардохей, се издигаше повече и повече.
5. Иудеите погубваха всичките си врагове, като ти убиваха с меч, умъртвяваха и изтребваха; и постъпваха с неприятелите си по своя воля.
6. В столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души;
7. и Паршандата, и Далфона, и Асфата,
8. и Пората, и Адалия, и Аридата,
9. и Пармаща, и Арисая, и Аридая, и Ваиезата, -
10. десетте сина на Амадатовия син Амана, враг на иудеите, убиха, но за грабеж ръка не простряха.
11. В същия ден съобщиха на царя броя на умъртвените в столица Суза.
12. И рече царят на царица Естир: в столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души и десетте Аманови синове; а какво ли са извършили в другите царски области? Какво е твоето желание? И то ще бъде удовлетворено. И каква е още твоята молба? Тя ще бъде изпълнена.
13. Естир отговори: ако е на царя угодно, нека бъде позволено на иудеите в Суза, да вършат същото и утре, каквото днес, и десетте Аманови синове да бъдат обесени на дърво.
14. И царят заповяда да направят тъй; и издадена бе за това повеля в Суза, и обесиха десетте Аманови синове.
15. Събраха се иудеите, които бяха в Суза, също и на четиринайсетия ден на месец адар и умъртвиха в Суза триста души, но за грабеж ръка не простряха.
16. И другите иудеи, които се намираха в царските области, се събраха да защищават живота си и да бъдат спокойни откъм своите врагове, и умъртвиха от неприятелите си седемдесет и пет хиляди, но за грабеж ръка не простряха.
17. Това стана на тринайсетия ден от месец адар; а на четиринайсетия ден от тоя месец те се успокоиха и го направиха ден за гощавки и веселби.
А ето го изводът:
И мнозина човеци от народите в страната станаха иудеи, защото ги бе обзел страх пред иудеите.
/гл.9/14/.
книга "Естир".
Та - прав е колегата - Пурим е ден на отмъщението и кръвопролитието.