Във времето, когато у нас се строят молове, затворени селища и какви ли не апартаменти в големите градове и по морето, да съградиш манастир си е направо чудо. Вярно е, че тук-там някои вдигат чешми и параклиси, но то е колкото да им се чуе името и да се изпишат като ктитори, та да се помнят. А градеж на манастир у нас не се е случвал от Средновековието. Печалба в тая работа няма, ако не броим едната памет за поколенията. Малко ли е?

С това са се нагърбили игуменът Евгений и монахът Никанор в Гигинския манастир. Той е единственият в Брезнишко и от векове си има и още две имена - "Свети Козма и Дамян" и Черногорски, защото планината над него е Черна гора. И за да си е всичко в рамките на старата традиция, двамата обитатели на манастира гледат кози, биволи, пчели, зеленчукова градина, кокошки и токачки за яйца. Всички припечелени пари отиват за строежа на новото крило. "От земеделие не може да се печели" - прозрял е земната истина монахът Никанор. Повечето пари идват от подборната сеч на манастирските гори, но и те не стигат. Затова и си имат сдружение и инициативен комитет за възстановяването на манастира, в което членуват бившият министър на земеделието Нихат Кабил и сегашният Валери Цветанов, Георги Калоянчев, отец Иван от Нови хан и други, които агитират за дарения. Вероятно заради министрите имат и много добро партньорство с Министерството на земеделието. Участвали са в програма по САПАРД,



припечелили нещо с биволите,



но се отказали. "Защото тя, тая организация не помага, а гледа да разбие селското ни стопанство" твърди игуменът Евгений. Сега участват в нови програми, а министерството им помага със специалисти в отглеждането на биволите и пчелите, че дори и ги награди заради селскостопанските им резултати. Те са си за чудене. Двама души, посветени на Бога, с помощта на още двама отглеждат картофи, боб, домати и зеле, каквито няма на пазара, доят по около 50 литра мляко на ден. Консервират млякото в кофички, имат машинка за опаковане и го продават в София и манастира. То се намира трудно, най-вече защото е екологично чисто - поляните наоколо са пълни с билки, маслеността му е 12 на сто и в него липсва холестерол.

Заради биволите обаче първата постройка, която са построили, е бил новият обор. Отскоро им карат хляба от местна фурна - по-рано са си го месили, но покрай строителството сега нямат време. За 20-те кошера и меда от тях им помагат местни пчелари, на добра воля.

В запуснатия манастир пръв идва игуменът Евгений през 1998 г. Никанор се приютява тук през 2003 г. Тогава нямало ток, а по пътя катър трудно минавал. Дядо игумен е бил в Света гора три години, но от външно министерство не му оправили документите за престоя и се върнал.

Никанор пък е завършил международни икономически отношения,



станал брокер и играел на борсата в Ню Йорк



за една голяма инвестиционна банка. Днес си спомня за това време: "Първите, които търгувахме на фондовия пазар с акции, бяхме ние. Правехме го чрез интернет. Сделките вървят, когато човек полага усилия и се старае. Във фондовата търговия като знаеш за какво става дума, всичко е под контрол. Закъсват хора, които са полупрочели и полунаучили. Колегите ми още тогава си правеха сметката да се установят в Ню Йорк или Лондон, та и новородените си деца бяха накръщавали с едни англо-български имена. Тук работя за вечни печалби и капитали, които на борсата ги няма", обяснява простичко монахът. Никога не го е блазнила чужбина. И съвсем по библейскому обяснява замонашването си: "Човек не може да служи на двама господари, защото единия ще обикне, а другия ще намрази." Той обикнал вярата и намразил сделките. Днес не играе на борсата - опитът би му помогнал да спечели пари за реставрирането на манастира, но



"не е работа на монаха да печели в материалното".



През 2002 г. напуснал брокерството и след месеци дошъл в манастира. Тогава и започнали въздигането на новото крило с идеята да оставят нещо след себе си за вечни времена.

Сред подравнения наскоро двор имаше шестима майстори, лееха бетон и плочи, за да вдигнат изцяло ново крило. Насред двора са оставили една лоза - на живо не се посяга. Как е обикаляла фадромата около нея, само шофьорът си знае. Майсторите са чак от кърджалийското село Черноочене, на около 400 километра. Работят откак се покаже слънцето до тъмно. А иначе Трън е на хвърлей място, но прочутите майстори днес са като фолклора - на изчезване. Заради строителите обаче дядо игумен си стои в магерницата край тенджерите и се е преквалифицирал на готвач. Досега са вдигнали новия обор, реставрирали старата църква и са направили аязмото. Тракторчето караше тухли през петнадесетина минути от поляната пред манастира и стената се вдигаше за минути. До ноември новото крило с 20 стаи и църква ще е готово. Естествено, без помощ не може. Арматуристи помагат за бетонните плочи. Игуменът Евгений пък се свързал със софийска фирма, която осигурява бригадири от чужбина. Идвали са от Холандия, Германия, Швейцария, Франция. Носили бетон, тухли и греди, косили и балирали сено за биволите. Тази година обаче им пратили 7 жени и трима мъже, а не върви някак си жена да подава тухли на майсторите и да влачи арматурни железа. По тая линия дошли японци. Впечатлени от биволите, киселото мляко и възстановяването на манастира, се върнали след няколко месеца и направили филм.

Иначе



Гигинци си е старо село - и в исторически, и в съвременен план



Съществува от 16 век, все покрай манастира, разположен тогава под връх Китка. А си е старо днес, защото в него живеят предимно пенсионери, има десетина трудоспособни, които всеки ден хващат автобуса - или за Брезник, или за Перник. Вярно е, че пенсионерите имат миньорски пенсии, но и едно магазинче в центъра, дето е за всичко - за закуски, хляб, месо и салами. А покрай манастира ще се развие и Гигинци. Като начало и в селото са почнали да оправят църквата. Като теглят чертата на равносметката, излиза, че възстановяването на манастира си е печелившо начинание и за селото. На тазгодишния празник на обителта са се събрали над 5000 души, а ежедневно идват по 20-30. Не само да видят как се гради манастир в днешно време, но и да си налеят от лековитата вода. А игуменът Евгений е категоричен, че като завършат манастира, "когато бог даде", в селото ще направят семейни хотелчета, та да има многобройните гости къде да отсядат, защото в новото манастирско крило няма да има хотелска част. И така ще продължат да си съществуват в новите условия манастирът и селото, както е било от векове.





-------------------------------

Паметта на историята

----------------------------

Манастирът съществува от 8 века (така показват археологическите разкопки). През XVIII в. е възстановен от светогорски монаси. Тогава пък идва Карафеиз, оня Йовковият главатар на Инджето. В приписка от 1804 г. пише: "Да се знае кога дойде Карафеиз у Брезник, та разтури целия вилает - не остана мома не обезчестена, и изсече всичките гори." Той събарял църкви и за да даде разрешение християните да ги възстановяват, си вземал подкупи. Съборил и Гигинския манастир, но разрешил да го възстановят срещу чифт биволи. Дъщеря му заболяла, излекували я монасите от манастира с вода от аязмото. След 9 септември е бил концлагер, детски лагер, накрая и животновъдна ферма, та прасетата квичали в килиите. Точно в онова крило, което ще бъде реставрирано след като приключи строежът на новото в съседство. После софийската митрополия го дала на арендатори животновъди, та след тях няма запазена нито една стара приписка или църковна книга.