С бедността българинът е свикнал, с богатството не.
Нямам предвид социалните и статистическите измерения на просперитета, а индивидуалното психологическо съвместяване.
Впечатленията ми от някои силно замогнали се наши сънародници през последните двайсетина години ми позволяват да ги разделя на три основни типа, с цялата условност на подобно делене и с уговорката, че няма напълно чист тип.
Та типовете са:
А. МЕТЕЖЕН
Състоянието му е дошло с внезапността на карибски тайфун. Хазартен тип е, няколко пъти се е разорявал и забогатявал; приливите и отливите в активите му са непредсказуеми.
Изцяло показен. Демонстрационната му същност се нуждае от всичките знаци на престижната атрибутика: луксозни коли със съответни номера, яхти, топмоделки, ланци, ВИП маси по ВИП седенки...
Обича ежечасното потвърждаване на могъществото си, напорист и фамилиарен е като панаирджийски думбазин.
Не е възпитан, не е тактичен, не е кавалер.
Един такъв, да го наречем Хичо, караше секретарката си да става права при всяко негово влизане и излизане от кабинета и да стои мирно.(Тя беше достатъчно глупава да го прави.) Обясняваше го с желанието си тя да внимава дали има да й казва нещо важно, а не да блее в монитора.
Хичо е склонен както към немотивирана жестокост и престъпления, така и към внезапни алтруистични изблици - да нахрани с кебапчета цяло село, да поръча заря, да дари певачка с нисан или клип само защото се е разсантименталничил в миг на алкохолен лиризъм. Държи всички да научат добрината му.
Често завършва зле - от преждевременно износване, катастрофи, понякога от наемен убиец.
Невротик, склонен към параноя и внезапни избухвания, лесно изпада в химични зависимости, в застойни и тежки ситуации деградира.
Състоянието му често се разпилява или попада в ръцете на съдружници, конкуренти, роднини.
Децата на Хичо са педагогическо изпитание. Ако живеят близо до него и се възпитават от личния му пример, рискуват разкрачено положение между депресията и агресията. Често не завършват образованието си, забъркват се в маргинални и криминални компании.
Б. "ЧЕРНА ДУПКА"
Той най-страстно от всичко на света обича парите си, макар че се грижи за семейството си сравнително всеотдайно. Нека наречем този герой Евтим.
На Евтим често му липсва бизнес размах, но го компенсира със стигаща до уродливост алчност.
Горе-долу се пази от увреждащи здравето излишъци. Тихият му, единствен и често таен екстаз е да съзерцава бавното умножаване на активите си. Може да прости някакво явно незачитане, но е безмилостен при посягане към авоарите му. Тогава прибягва към добре планирана, перфидна отмъстителност.
За нищо на света не прави благотворителни жестове от добросърдечие. Когато му се случи, обикновено е свързано с вид сделка или лъскане на имидж. Като работодател Евтим бяга от разходи за подобряване на инфраструктура, за охрана на труда, за осигуровки. Обикновено експлоатира недостатъчния си брой работници като роби.
Изключително недоверчив, предпочита единачеството, ако стигне до някакъв вид политическа активност, го прави с една единствена цел - обогатяване. Харесва да е в сянка, да се договаря тет-а-тет, всякаква публичност го напряга.
Децата и семейството му са силно контролирани, това води понякога до тежки конфликти. Добра черта - за образование не се скъпи, но то при българина е масова добродетел.
Най-обича да инвестира в недвижима собственост. Много подозрителен към отвлечени понятия, за каквито смята всяка реторика за национални интереси, духовно усъвършенствуване, колективни права или обществено значими стратегии.
Евтим е основен крепител на сивия сектор в икономиката.
В. ВНЕ - "Възможен Нов Елит"
Той е бил най-често човек с увлечения като млад - в сферата на науката, изкуствата, спорта. Поддържа подобни интереси и днес или поне, нека наречем този мъж Янко, цени контактите със среди, напомнящи предишните му страсти.
Янко е склонен към широк кръг меценатска и благотворителна дейност, а в бизнеса си - към разумен риск и инициативност. Понякога пада жертва на прекалено новаторство, но по-често добре печели от него.
По-присъщо от предишните два типа му е да се включи в политиката, като поне в началото преследва не само групови интереси, но и се отъждествява с идеологически доктрини. В по-позитивната си разновидност Янко е широко скроен реалист, в по-рисковата си пада в плен на свръхмерни амбиции, включително до самоубеждаването, че е спасител на Отечеството (на манастирите, на плачещите върби, на космическата хармония).
Перспективите пред потомството му са по-скоро прекрасни - и Янко не се скъпи за престижни училища, но е много по-подходящ от другите два типа за семейна педагогика; присъствието му е по-хуманизиращо.
Често се отдава на колекционерски страсти, става двигател на колективни и лични проекти, които надхвърлят частния му интерес.
Също като другите два типа не винаги се вмества в рамките на закона, случват му се и приплъзвания под бариерата на разрешеното; все пак избягва престъпления срещу личността.
То не му гарантира безопасност - и нему се случва да стане жертва на конкурентна битка и политическа конюнктура; обикновено, ако не загине, успява да съхрани влияние и широк спектър от връзки.
И при трите типа разглеждам не произхода на богатството, а тяхната лична и социална перспектива. Мисля освен това, че наследствените им качества често играят по-важна роля от личните - поне в дългосрочен план.
За съжаление първите два типа са по-разпространени у нас.
Но е време да прозрем - нито богатите са непременно лоши, нито са ценност априори.
|
|