Като се заръфат големите рейтингоносители, и става страшно. Кръв и авторитет почват да хвърчат и да зацапват ефира.

Острата размяна на крошета между президента Георги Първанов и собственика на марката ГЕРБ Бойко Борисов очевидно ще бъде гвоздеят на новия политически афиш. От 11 септември насам наблюдаваме не просто подхвърляне на реплики от типа: "Тоя каза..., оня рече...". Без излишен патос може да се отсече, че е налице класическо сплитане на ръце, здраво счепкване, което по вапцаровски може да завърши само по един единствен начин: "Един ще бъде повален, един ще бъде победен".

Щом и детски градини, и разговорите за 100-годишнината от Независимостта се използват като



плацдарм за политически атаки,



значи положението наистина се е размирисало.

В мига, в който Борисов упрекна държавния глава, че се е провалил в опита си да намери място за софийския боклук, започна тотална социалистическа офанзива срещу столичния кмет. И президентството, и МС, и "Позитано" 20 като че ли чакаха Бойко да си отвори устата, за да го атакуват с всички конвенционални оръжия.

Естествено, темата за столичния боклук е стара като Библията. Тя е перманентен casus belli. Ако не днес, левите щяха да разпалят войната утре. Няма как тази тема да не бъде в основата на следващата предизборна кампания. Борисов управлява общината вече 3 години и е факт, че досега не успява да намери трайно решение на проблема. Тая история с прекарването на бали ту в Цалапица, ту в Карлово, а сега може би в Силистра или Севлиево - е очевиден израз на кметска немощ, независимо дали става дума за София или Неапол. Опитът да се превърне кризата със софийския боклук в национален проблем е добър, но в края на краищата винаги ще се стига до риторичния въпрос: "А ние защо избираме кмет и общински съветници?"

Борисов може да е Супермен, но



и той си има своите слаби места



Едно от тях е темата за боклука. Друго е неспособността му да се справи с корупцията в общината - вижте развитието на драмата "Софийски имоти", примерно. Трета слаба точка на кмета е перманентната транспортна криза в София, която се опитва да тушира с лифтинг на "Цариградско море" или някой друг булевард, както и с абсолютно безумни идеи като платено паркиране за живеещите в целия център на София. А, да - и с неспирни вайкания на тема: "Ау, колко провинциалисти надойдоха в хубавата столица".

Всичко тези проблеми на Бойко и общината ще бъдат използвани срещу него в оставащите месеци до вота. И той няма нужда да пищи като ощипана девойка, защото вече чудесно знае правилата на политическата игра.

Големият въпрос е друг - защо президентът, който винаги е демонстрирал добрите си чувства спрямо Борисов, сега твърдо мина в настъпление срещу кмета. Точно преди три месеца Първанов обясняваше в интервюта, че някакъв неизвестен политолог, приятел на премиерските съветници, нарича него и Борисов "недемократи" и



зорлем го тикат в "един отбор с кмета"



Сега Първанов очевидно запява нова песен, в припева на която се пее: "Съдебната власт да се поинтересува кой извлича голяма печалба от кризата със столичния боклук".

Чу се, че двамата титани са вплели ръце, защото на единия (Първанов) му паднал рейтинга с 15% за 4 месеца и затова се е заел да сваля рейтинга на другия (Борисов). Това звучи, меко казано, несериозно. Колкото несериозно звучат приказките за огромния мозъчен тръст, който клател Първанов напоследък. Рейтингът на Първанов е дело на Първанов. Откакто влезе в симитлийската гора да стреля по вълци и да говори за някакъв "приятелски огън", президентът сам определи посоката, по която ще се движи рейтингът му. Целият му вълшебен авторитет отиде по дяволите.

Адски несериозно звучат и закачките, че заради пониженото доверие към БСП, соцпартията се канела да върне Жан Виденов за лидер.

Единственото стойностно обяснение за атаката на Първанов срещу Борисов е, че държавният глава най-сетне се завърна в лоното на Партията. От септември м.г. до септември т.г.



безпартийният социалист Първанов



градеше имидж на надпартиен президент, като периодично атакуваше бившите си съпартийци, включително и лидера им Станишев. Стигна се дотам, че думите му бяха отчитани като знак за нови "Боянски ливади". Бяха правени опити да се осмисли целият този президентски напън с раждането на нова, пропрезидентска формация. Вероятно докато е отмарял на морето в началото на август, Първанов е преосмислил поведението си. Чул е опасенията, че ако я кара така - с откъслечна рехава критика срещу партиите, в един момент ще остане президент без политическа подкрепа. В същото време Първанов едва ли ще се превърне в баща на нацията, която недолюбва партийците. Разбрал е, че равноотдалечената позиция е примамлива, тя звучи достойно за един президент, но тук няма как да се реализира. Заради всичко това, заради собствените си грешки президентът застана заедно с БСП срещу Бойко. "Кой да е виновен за боклука? Папата ли?", попита вчера Станишев - може би само за да подчертае, че този път с президента наистина са в един отбор.

Не е ясно само доколко Станишев и бащата на управляващата коалиция са абсолютно сигурни, че след парламентарния вот догодина няма да опрат до Борисов. Първанов влезе в историята като сътвори сегашната управляваща коалиция, но каква коалиция би могъл да прави догодина, воювайки сега с Борисов? Това е въпросът.

Но тук никой никога не е мислел в перспектива. Важното е какво става днес. Че то и без това утре големият адронен ускорител може да роди някоя черна дупка и избирателно да погълне всички тези хора заедно с рейтингите и тактиките им.