|
| Божидар Джамбазов |
- Г-н Джамбазов, защо беше закрито спецзвеното в Софийската градска прокуратура, което ръководихте?
- Такава беше и първоначалната идея. Звеното беше създадено, за да се изпробва един модел за разследване с конкретни дела. Първо бяха взети 20 дела, после още десетина. Знаете, че там работиха петима прокурори с екип от следователи и дознатели. Идеята бе да се създаде екипност и оптимално бърз модел на разследване. Там бяха съсредоточени дела със значим обществен интерес, които засягат икономическа престъпност. Тази материя предполага събиране и анализ на много информация. Зад едно обвинение от няколко страници стоят месеци труд, проследяване на схеми, работили в продължение на 5-10 години. Документацията по някои от делата заема цели стаи...
Звеното беше добър, успешен модел. Успяхме да приключим делата в сроковете, които си бяхме поставили. Като се имат предвид и очакванията на обществото и постоянното медийно наблюдение на тези дела, беше доста напрегнато и тежко. Но делата вече са там, където трябва - в съда.
- Ако моделът е работещ, защо спира?
- Не мисля, че практиката ще бъде прекратена. Ще се анализират плюсовете и минусите. Но по големи дела, като "Софийски имоти" например, ще бъде много трудно да се работи, ако няма екипи и постоянен контакт между прокурора, следователя и дознателя. Този модел създаде тясна връзка между всички институции. Тук не са само прокуратурата, следствието и дознанието. Тук говорим и за БНБ, Министерството на финансите, АФР, митниците. Когато има близост, могат да се спазят и максимално кратки срокове. Едно е да напишеш писмо до митниците и то да премине през всички нива, трябват няколко седмици. В спецзвеното сме имали случаи писмата да се пишат директно, да се носят на ръка в митницата, в присъствието на съответния дознател или следовател да се подбират нужните документи. Така не се взема излишна информация и максимално бързо се обезпечават необходимите документи.
Много ценен бе и контактът между дознателите и следователите от гледна точка на това, че тежките икономически престъпления са нов тип за дознателите.
- Тогава защо този модел да не се прилага по всички дела?
- За съжаление, няма как да стане. Липсва ресурс. Колегите в СГП са изключително натоварени. Един прокурор тук поне три пъти седмично влиза в съдебни заседания, освен това наблюдава поне още 30-40 досъдебни производства, занимава се и с възложените му проверки и преписки. Не е възможно максимално съсредоточаване върху едно дело.
- Вие сте наблюдаващ прокурор по делата около столичната "Топлофикация". Цялата сага в съда ли е вече?
- Трите основни дела са вече в съда - прането на пари, предстои първото заседание по делото за длъжностно присвояване и после е делото, където са обвиняеми и членове на борда на директорите. Има отделени материали, които се отнасят до още фирми, работили с "Топлофикация". Нещата са доста обемни, с много фирми, пръснати из страната, и се изисква много работа. Но и тези материали ще бъдат обработени и ако се докаже престъпление, по същия начин ще бъдат внесени в съда.
- А дали ще успеете да пробиете концепцията за личната наказателна отговорност по делото за борда. Обикновено такива дела потъват в колективната безотговорност... Този процес не е ли обречен като тези за длъжностни престъпления?
- Наказателното право освен от законите се ръководи и от практиката. Практиката на съда се променя през годините. Това е смисълът на тези процеси. Привърженик съм на идеята, че когато прокурорът е убеден, че има извършено престъпление, чрез конкретни процеси може да създаде определена практика. Не съм правил проучване за цялата страна. Но не знам да има внесени други обвинителни актове срещу членове на борд. Но искам да е ясно, че не говоря за колективна отговорност. Всеки един член носи персонална отговорност, той подписва договор, от който произтичат права и задължения. Когато един човек гласува с името и подписа си за дадено решение, той се ангажира с него и следва да носи отговорност. Надявам се да успеем да защитим това становище. Всички виждаме, че за много от нещата, които са се случвали през годините, в една или друга степен отговорността се прехвърля върху такива колективни органи и в един момент се оказва, че никой не е виновен.
- Сега наблюдавате и делото срещу Александър Томов за длъжностно присвояване от "Кремиковци" с покупката на ЦСКА . Докъде стигнахте там?
- Разследването върви. Засега не мога да дам допълнителна информация. Нямаме пречки, които да ни карат да се съмняваме, че до края на есента ще приключим това дело.
- Какви проблеми на досъдебното производство виждате?
- Може би основният проблем е в темповете на разследването в България. Но те са заложени в процедурите, които сме длъжни да следваме. Трябва да се носи отговорност не само от прокуратурата, но и от колегите в полицията и следствието. Не е нормално целият негатив да се носи от прокурора. Проблемът с темповете е заложен и в начина, по който е конструиран наказателният процес. На моменти има излишен формализъм. Безспорно, има неща, за които е нужен съдебен контрол - претърсване, изземане, обиски, разрешаването на СРС и т.н. Но е проблем например обезпечаването на показанията на свидетели. Отивайки в съда със свидетели, разпитани от разследващите, ако те не са разпитани пред съдия, показанията им не могат да бъдат ползвани, ако не се даде съгласие от защитата да бъдат прочетени. Сами се сещате колко често защитата дава съгласие да бъдат четени показания, които не са в полза на клиентите им. В съдебната фаза работата на съда е да прецени всички събрани доказателства. Не виждам какъв е проблемът, ако съдията прецени, че има противоречие и че показанията от досъдебното производство са манипулирани, да не се приемат. В много случаи се оказва, че в съда прокуратурата не може да използва тези свидетели, на които е разчитала по време на досъдебното производство. Оказва се, че това, което сме направили, е безсмислено.
Има и друг проблем. Когато се разпитва свидетелят, трябва да се уведомят обвиняемият и защитата му. Ако те не могат да присъстват, разпитът се отлага. А така има и реалната възможност този свидетел да бъде манипулиран.
Друг проблем на разследването - сроковете. Не мисля, че слагането на механични срокове би довело до по-голяма бързина. Не мога да приема законодателно решение за поставянето на преклузивните срокове - когато има повдигнато обвинение, да се прекратяват дела за това, че прокуратурата не е внесла обвинителен акт. Безспорно има дела, по които има забавяне от страна на прокуратурата. Но има и такива, по които трябва повече време за работа.
- Но се съгласете, че ако някой е обвиняем 2 години, без да бъде пратен на съд, това оказва огромно влияние върху живота му и е чудесно средство за натиск.
- Съгласен съм. Нека прокуратурата е задължена да приключи разследването, но не да казваме, че наказателното производство се прекратява. Това е един вид амнистия за извършените престъпления. Нека бъде внесен обвинителен акт, дори и без всички доказателства, те могат да бъдат събрани и в съдебна фаза.
Това пък препраща към друг проблем - връщането на делата от съда за доразследване. Въпреки че законът е категоричен, че връщането е допустимо само при съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита, това понятие се разширява, което е недопустимо.
- Защо се получава тази разлика между МВР и прокуратурата. От МВР сочат някого за топ контрабандист или за най-страшния наркобос, а в същото време за него в прокуратурата няма и ред? Нали уж МВР разкрива престъпленията.
- Разликата в информацията, която подават МВР и прокуратурата, е, че в много случаи, и по закон, вътрешното министерство борави с оперативна информация и на базата й може да си позволи да даде оценка на дадено лице - дали е криминално проявено, или не. Техните критерии за преценка на тези лица са различни от тези на прокуратурата и съда. Едно са съмненията, а друго са доказателствата. Ние можем да си позволим да твърдим, че едно лице е извършило престъпление, когато има събрани доказателства. Оперативната информация, която не е обезпечена с доказателства, не може да бъде ползвана в съда.
