Колкото и китайски ресторанти да се пръкват в България, азиатски колонии във вида, в който съществуват по широкия свят, у нас все още можем да гледаме само по филмите. Но ако се вярва на заявките на русенския бизнес, тамошната община трябва да е почнала да разчиства терен за Малък Сайгон край Дунава. Местните работодатели са убедени, че бъдещето на трудовия пазар е в чужденците. В момента на мода са виетнамците.

"Оргахим" първа даде пример, като доведе наемници от далечната азиатска страна. Почти веднага я последва и "Русенска корабостроителница". Привличането на чуждите специалисти в корабостроителницата и другите местни предприятия става бавно, тъй като според процедурата първо трябва да се установи, че у нас липсват желаещи да работят по търсената специалност, а после да се поиска разрешение от социалното министерство. Успоредно от МВнР правят отделна проверка на лицата, желаещи да работят в България. Гостите работници ще работят най-малко една година в Русе, като през определен период ще се търси подновяване на разрешителното. В момента "Оргахим" е най-големият работодател в Русенско с над 1200 души персонал.

Тепърва обаче започва истинската инвазия на наемници от Азия. Според председателката на браншовия синдикат на производителите на лека конфекция в Русе и собственичка на фирма "МаГик" Магдалена Стоянова, още около 1500 работници от там са необходими, за да се запълнят празните места в шивашките предприятия на Русе. "Проблемът с липсата на работна ръка стои не само пред шивашкия бранш, а пред всички работодатели. В България няма безработица, посочете някой безработен!", казва тя. Фирмата й е участвала в много програми, в които плаща за обучение, но няма кандидати.

"Всеки - още преди да тръгне на работа, говори за някакви си 700-800 евро заплата", казва Стоянова. "В нашия бранш парите трябва да си ги заработиш, не ти ги дават. Като изпълниш и преизпълниш нормата, вземаш достатъчно, но хората просто нямат желание да работят", казва тя. "Опитахме се да намерим хора тук, във всеки един русенски вестник дневно има по 7-8 обяви от шивашкия бранш, но се обадиха само пет-шест души", признава Стоянова. Според нея, причината да се стигне до сегашното положение е, че в Русе напоследък почти не са останали хора. От 160 000 души преди години, сега



много са отишли да слугуват



в Испания, Гърция, Италия. Всяка година например в местната гимназия по облекло завършват по 3-4 паралелки - поне 80-90 души. По специалността си обаче работят не повече от 5%, другите момичета предпочитат да станат магазинерки, за да вземат същите пари, но при по-малко натоварване.

В Русе в момента работят около 70-80 сериозни шивашки фирми. Повечето работят на ишлеме за чужбина, но вече има сериозни и амбициозни фирми, които налагат собствена търговска марка - като "Маркам", "Антоан Вил", "Месалина". Собствениците им влагат и милиони в нови сгради и оборудване за своите фабрики. В Русенска област около 12 000 са работниците в този бранш - шивачи, кроячи, гладачи. Но работната ръка пак не достига. Наемниците от чужбина идват за същите заплати като българите, даже за по-ниски. "Само че във Виетнам хората се раждат със съзнанието, че са работници и се трудят съзнателно цял живот, а не както в България майките да казват на децата си "учи, за да не работиш", обяснява мотивацията на азиатския наемник шефката на браншовия синдикат.

Фирмата, която организира набирането на работници от Виетнам за България, е "Техноимпекс". Общо 57 проучвания за наемане на чужденци са били поискани от Русе до края на юли, съобщиха от бюрото по труда. Ако се окаже, че бюрото не може да предложи българския гражданин за въпросната позиция и проучване на работодателя покаже, че никой от региона не е проявил интерес към работното място, пътят за търсене на чужденци е отворен. Работодателят е длъжен да пуска в местни и регионални вестници обява със същото съдържание каквато е подал в бюрото по труда. Накрая самото разрешение за наемане на чужди работници се издава от Агенцията по заетостта. Има и много други изисквания към фирмата. Броят на чужденците например не трябва да надвишава 10% от средносписъчния състав на наетите в съответната фирма за последните 2 месеца. Освен това бюрото по труда следи и дали заплатите, които се предлагат на чужденците, са същите като за българи. При нарушение са предвидени солени глоби от 20 000 лв. за работодателя и от 500 до 5000 за работника. "През последните две години двама собственици на фирми бяха санкционирани с по 20 000 лв.", уточни Цветанка Апостолова от бюрото по труда.

"Проучила съм хората, видяла съм ги, два пъти съм ходила във Виетнам, те имат нужда от работа. Всяка година



два милиона виетнамци стават на 18 години,



все пак трябва да търсят препитание някъде", разказва Стоянова. Допреди 2-3 години така се е говорило и за Китай, но там заплатите са се вдигнали и вече надвишават нашенските. След още 2-3 г. така ще стане и с Виетнам. От няколко години държавата изнася работници за Чехия, Хърватска, Словения, Полша. Сега интерес към виетнамската работна ръка проявяват шивашки фирми от цяла България. А в Русе вече мислят и за установяване на колония. Частните фирми скоро ще пуснат молба до местната община да им предостави помещения, които те да си ремонтират и оборудват. Идеята е за в бъдеще в Русе да се оформи отделен квартал за виетнамци.

За българските работодатели виетнамците в много случаи са изгодна сделка. "Преди да тръгнат насам се събира цялото семейство и решава кой ще излезе в чужбина и 30-40 души гласуват доверие на този човек, което той не може да не оправдае, трябва да се грижи оттук за тях, да изпраща пари", обяснява Стоянова. "Във Виетнам се работи по 12 часа 31 дни месечно, като заплатата е между 80 и 120 долара. Когато ги запитах, кога съм им почивните дни, те просто ме гледаха учудено", припомня си с усмивка тя.

На място във Виетнам са подбрани и заварчиците за "Русенска корабостроителница", съобщи членът на мениджърския екип Иван Петков. От три седмици там се трудят 30 азиатци и фирмата търси още поне 70. Те са работили в местна корабостроителница и идват със своята специалност, без да има нужда от допълнителна подготовка. Чужденците са разпределени в групи, към които има по един преводач.

"Решихме се на тази стъпка заради недостига на българи на трудовия пазар. Търсим квалифицирана работна ръка, има специализирани фирми, които се грижат за това. Виетнамците са добре квалифицирани, а Виетнам има политика за насърчаване експорта на работници", обясняват от корабостроителницата. Засега от работниците няма никакви оплаквания и затова фирмата ще продължи да търси хора от чужбина.



Повече от 6 месеца не успявахме да намерим



на българския пазар необходимата ни работна ръка за новите дейности, които развиваме, казва и Бойко Шойлеков, изпълнителен директор на "Оргахим" - фирмата, която първа доведе виетнамци в началото на август. Според Шойлеков в момента има дефицит на строителни работници. Пазарът на работната ръка в русенско явно претърпява промени - дефицитът е породен не само от трудовата миграция в Румъния, но и от необходимостите на развиващия се бизнес в нашия регион, смятат в "Оргахим". "Плащаме заплати на 1200 души и не може да се смята, че са ниски. Истината е точно обратната. Дружеството е социално ориентирано и дава на целия персонал ваучери за храна, безплатна стоматологична помощ, ваучери за подаръци за рождени дни, работно облекло", твърди Бойко Шойлеков. Фирмата е правила проучвания и с бесарабски българи, но се оказало, че процедурата във Виетнам е най- подходяща.

Виетнамците живеят в специално изградено общежитие на територията на предприятието. Някои от тях са за втори път в България. И в "Оргахим" подчертават мотивацията на чужденците. Те не мислят за нищо друго освен за своята работа. Отличават се със своята изпълнителност, твърдят от русенската фирма. Затова и напролет най-вероятно ще дойде нова порция азиатци.