Любомир Христов е финансист, познавач както на българския, така и на световните финансови пазари. В началото на 90-те години беше член на управителния съвет на БНБ, а по-късно представител на България в Световната банка и съветник на двама поредни нейни изпълнителни директори. Работил е и в големи американски компании. Върна се в България през 2006 г. и доскоро беше директор на Централния депозитар.


- Г-н Христов, какво се случва със световната икономика в момента? Едно от мненията е, че тя, образно казано, се лекува и че настоящата криза е естествен процес. Какво е вашето виждане?
- В момента световната икономика е във фаза на забавяне на растежа, но вниманието е насочено основно върху световните финансови пазари, особено американския. Той е в безпрецедентна криза. В момента се съчетават едновременно циклична и структурна криза. Цикличният елемент е спадане цените на финансовите активи, което се наблюдава и преодолява периодично - предишния път през 2000-2002 г. Структурният елемент е по-важният. След преодоляването на тази криза световният капиталов пазар ще има друга структура в сравнение с тази, която познаваме. Ще видим нещо съвършено ново.
Редица анализатори сравняват сегашната криза по дълбочина с Великата депресия. Поне след Втората световна война такъв прецедент не е имало. Нещата са много сериозни. За момента все още не е ясно доколко точно ще се отрази финансовата криза върху реалната икономика - производството на стоки, услуги, търговията, пазара на труда. Със сигурност ще има забавяне и вероятно рецесия в развитите страни. Въпросът е колко дълбока и продължителна ще е тя. Действията на властите в САЩ - министерството на финансите и централната банка (Федералният резерв), обаче изглеждат адекватни на ситуацията. Те започнаха със спасяване на отделни важни институции като големите ипотечни кредитори Freddie Mac и Fannie Mae, както и American International Group (AIG), но прераснаха в по-всеобхватни мерки, обявени в края на миналата седмица. Сред тях са гарантиране на депозитите във взаимни фондове и, най-важно, планът за мегаагенция, която да поеме всички несъбираеми кредити. Целите на всички тези мерки е да се скъса връзката между Уолстрийт и Мейнстрийт, както се изразяват американците. Под Мейнстрийт се разбират реалната икономика, работещите хора.

-

Какво имате предвид, като казвате, че след кризата световният финансов пазар ще има съвършено нова структура?

-

Първо, моделът на инвестиционното банкиране, създаден в САЩ през 30-те години и господстващ досега, е мъртъв. Самостоятелни останаха 2 от 5-те големи инвестиционни банки в Ню Йорк - Морган Стенли и Голдман Сакс, но доверието в инвестиционното банкиране като модел е разклатено. Не бива да се изненадваме, ако и те в близко бъдеще потърсят заслон от някоя от големите търговски банки, както направи тези дни "Мерил Линч". Моделът на универсалното банкиране, който се прилага в Европа и у нас, ще бъде господстващ.

Второ, новите екзотични финансови инструменти, които са производни на други активи, често на най-обикновените ипотечни кредити, едва ли ще се съживят някога, т. е. следва период на по-простички инструменти. Ще има други финансови иновации, но няма да бъдат досегашните.
Третият елемент на преструктурирането ще е, че рейтинговите агенции вече няма да играят ключовата роля, която имаха досега. Излязоха наяве големи закъснения в актуализирането на рейтингите, които присъждат. Например рейтингът на най-големия застраховател в света AIG дълго време остана висок и стабилен. Само за два дни - от петък следобед до понеделник сутрин, рейтингът на AIG бе намален с 3 степени. Така в понеделник ФЕД дава заем на AIG в размер на 85 млрд. долара вместо 20 млрд. долара, които биха били достатъчни два дни по-рано - в петък. Рейтинговите агенции определено загубиха доверие.
За да обобщим, това, което се случва в момента, е едновременно безпрецедентно и до болка познато. Това е една нормална финансова криза, която се развива по механизма на всички финансови кризи, които са документирани от XVII век насам. Общото е, че има някаква иновация, нов финансов инструмент, регулациите изостават, поражда се една еуфория за високи печалби, което покачва цените до стойности, които нямат никаква основа. Балонът обаче не може да издържи вечно, започва да пада цената на обезпеченията, активите на банките се стопяват и кризата залива системата като лавина. Както се е оправял от другите кризи, така светът ще намери изход и от тази. Въпросът е кой ще може да изчака и колко години ще трае. Ние сме все още в средата на кризата, далеч сме от дъното.

-	Правят се най-различни интерпретации за отражението на кризата у нас. Стигна се дори до съвети към хората да не прибягват към тегленето на заем точно сега. Според вас подобен съвет разумен ли е?
-	Ако някой дава на хората кредити и тези хора имат увереност, че могат редовно да си плащат вноските, няма проблем. Въпросът не е дали хората да взимат кредити, а кой на кого дава кредити и при какъв риск.

Първо, България в момента е много по-тясно свързана с европейската и глобалната икономика, отколкото в края на 90-те години например. Една мярка на тази свързаност е дефицитът по текущата сметка, който е 20-25% от БВП. Този дефицит се уравновесява от притока на капитали отвън. Но за приток на капитали в такива размери оттук нататък трябва да забравим. Тези капитали ще намалеят и цената им ще се увеличи. Това се вижда от вдигането на лихвите по кредитите. Следователно харчовете и потреблението ще спаднат.
Има и други канали на влияние отвън. Говорим за потенциална рецесия в Америка, макар че тя е почти сигурна. Но статистиката в Америка отчете 3.3% растеж през второто тримесечие на тази година, докато в Европа статистиката отчете спад. А нашият пазар е Европа. Това означава, че търсенето на стоките и услугите, които изнасяме, ще намалее. Когато намалява износът, работните места намаляват, заплатите също. Влиянието на кризата върху българската икономика ще е със сигурност към забавяне на растежа, но не могат да бъдат изключени спад или рецесия у нас през следващата година. Това е нещо, което през последните 8-9 години не сме изпитвали.

-	Искате да кажете, че ни чакат трудни години? Някои икономисти също твърдят, че в резултат на възходящото движение нагоре през последните години България е на или близо до върха на икономическия цикъл, което означава, че през следващите години следва да очакваме застой или дори движение надолу - намаляване на икономическия ръст, на инвестициите, на инфлацията, увеличаване на безработицата.
-	За да се ориентираме каква година ще бъде 2009 г., можем да погледнем какво се случва в Балтийските републики. Те преживяха по-голям бум от нас - 8-10% растеж. Но в момента Естония и Латвия са в рецесия, а в Литва растежът се забави сериозно. Не е изключено и ние да тръгнем по тези стъпки.
-	Какво означава практически рецесията?
-	Тя означава липса на търсене - вътрешно и външно, производство, което няма къде да се реализира. Питайте хотелиерите по морето какво означава рецесията - не идват туристи, а разходите за поддържане на хотелите си съществуват. При това положение следва фалит на дребни фирми, увеличаване на безработицата. А тези хора и фирми са заемополучателите на кредити! Освен това следват и задържане и спадане на заплатите. Страшното на рецесията е, че тя се самоусилва. Болезнена е.
-	Вероятно допълнителни проблеми ще създаде и спадът в строителния сектор, който сега има голям принос в БВП.
-	Имате ли отговор на въпроса от какво се подхранват цените на имотите през последните 2-3 години? Цените на недвижимостите в България по никакъв начин не са свързани с равнището на местните доходи и с равнището на наема. В голяма степен цените се подхранваха от приток на капитали от чужбина - английски, ирландски и др. А те в момента се изтеглят, защото положението в Англия и Ирландия е много тежко. Има един мит, че цените на имотите у нас никога не са падали и никога няма да паднат. Уверявам ви, че в Америка през 2002-2003 г. се говореше по същия начин, но вижте сега какво става. Това все пак е пазар и цената се движи така, че да уравновеси търсенето и предлагането. А когато цените на имотите, които са ипотекирани при банките, започнат да падат, обезпечението на банките пада. Ако процентът на несъбираемите кредити се увеличи, сами можете да си представите какво се случва.
-	Правителството може ли сега да предприеме мерки, за да минимизира мащаба на негативните процеси, ако се появят?
-	Правителствата у нас, последните две със сигурност, пропуснаха много време да направят икономиката по-гъвкава, така че в моменти на криза да е по-издръжлива и да е по-лесно след това да се започне нова активност. Те не успяха да направят пазара на труда достатъчно гъвкав - лесно да се уволняват и назначават работници, да се намалят достатъчно осигуровките, които оскъпяват работната ръка. Второто, което правителството веднага би могло да направи, е да спре всякакви разговори за харчене на излишъка в момента. Този излишък ще ни трябва догодина и през 2010 г., за да омекоти удара на рецесията и да запази работни места. Моето опасение е, че тази година за последен път в рамките на следващите няколко години правителството ще харчи излишък.

В сравнение с развитите страни за нас рисковете са по-големи, защото валутният курс е фиксиран и БНБ не притежава инструментите, които имат ФЕД и ЕЦБ. Те могат да намалят лихвите, БНБ не може.

-	Не може и да се намеси на пазара, като изсипе милиони, както тях.
-	Не може, но това едва ли ще се наложи. Благоприятен факт за нас е, че европейските банки-майки на българските трезори, нямат големи експозиции към фалиралите американски финансови институции. Това не значи, че по никакъв начин българските банки няма да бъдат засегнати. Но освен ако вътре в страната обезпеченията не пострадат сериозно, аз не очаквам да има необходимост от интервенция на БНБ.