Странни хора са депутатите. Още по-странни са онези от тях, които заради професионална обремененост, стечение на обстоятелства или политическа йерархия се докосват до тайните в държавата. Такива всезнайковци обикновено са членовете на парламентарните комисии, които се занимават с изслушване на ръководни фактори от МВР и специалните служби, с проверки и анкети по шумни и скандални случаи. По принцип това са комисиите по вътрешна сигурност и обществен ред, по отбраната и по външната политика.

През последните дни сме свидетели на поредния епизод на заиграване с тайни. За съжаление и този път акцентът са специалните разузнавателни средства (СРС). Въпреки многобройните скандали техният режим на употреба така и не бе променен по начин, който



да не позволява безконтролно подслушване,



следене, ровене в кореспонденцията и други подобни. Промени, които да дават възможност на обществото да търси отговорност на всички посветени в тайните, ако използването на СРС не е ефективно.

Затова и не бе изненада, че отново избухна скандал. Този път председателят на вътрешната комисия Минчо Спасов обяви, че за 2 години за подслушване и следене са изразходвани 95 млн. лв., което е 5% от бюджета на МВР. Той дори се опита да внуши, че българските тайни служби ползват СРС срещу страни, партньорки на България в НАТО и ЕС. Спасов имал съмнения, даже и улики, но не можел да ги сподели,"без да има доказателства". Бившият шеф на контраразузнаването и настоящ депутат от ДСБ Атанас Атанасов веднага пое топката и сподели, че от години МВР незаконно взема разпечатки от телефонни разговори, уж за да установи с кого точно говори съответното оперативно интересно лице, за което има разрешение на съда.

Няма спор, че всяко разкритие е добре дошло за обществото. Още повече по такава деликатна тема, каквато е ограничаването на човешките права, които би трябвало да са гарантирани при използването на специалните разузнавателни средства - подслушване, следене, филмиране, ровене в писмена или интернет кореспонденция, ползване на агенти и фирми под прикритие. Обществото по цял свят се е съгласило да има подобни ограничения, но само за да бъдат залавяни и съдени бандитите, за да се гарантират животът и здравето на хората и националната сигурност на съответната държава. Затова и всяка злоупотреба с тези огромни правомощия



трябва да бъде изобличавана и наказвана



В този аспект разкритията на Спасов и Атанасов трябва да бъдат адмирирани. Но трябва веднага да се поставят ребром и неудобните въпроси. Например за какво точно са отишли тези 95 млн. лв. за специалните разузнавателни средства? Те много или малко са? И защо председателят на вътрешната комисия и до момента не е дал уликите, които са довели до неговите съмнения, че са подслушвани хора и институции от партньорски държави? Само да припомним, че преди година бившият вътрешен министър Румен Петков обвини Атанас Атанасов, че като директор на контраразузнаването - в периода 1998 - 2001 г., е разрешавал мероприятия срещу посолства на страни-членки на НАТО и ЕС. И също не даде никакви доказателства. Атанасов си замълча. И всичко си отмина като политическа задявка. Същото се случва сега и с разкритията на Спасов.

Или пък да вземем историята с телефонните разпечатки. Идеята на Атанасов и част от опозицията е те да бъдат вкарани като норма в закона за СРС и за тяхното получаване от МВР и тайните служби също да се иска съдебно разрешение. Очевидно изискването на разпечатки от операторите кой с кого и колко говори е трайна практика на МВР. И това сигурно добре се знае от вносителите на предложението. Част от тях вероятно са се възползвали от тази празнина в закона в предишно тяхно професионално качество. И със сигурност е крайно време тази възможност за злоупотреба да бъде преустановена. Но дали ще се случи? Едва ли.

В крайна сметка, изглежда,



никой няма интерес от някаква промяна в статуквото



Нито въпросните трубадури на истината, още по-малко МВР и специалните служби. Защото вътрешното министерство веднага оспори твърденията на Спасов, като обясни, че за използване на СРС са отишли 30 млн. лв, останалото било за заплати на заетите с тази дейност. И още - генералният комисар на МВР Павлин Димитров се похвали, че ефективността от тези средства се била увеличила от 1-2 на 10%, а при някои от тях дори до 60%. Под ефективност тук се имат предвид образувани досъдебни производства и вкарани дела в съда на базата на веществени доказателства, събрани чрез СРС.

Твърдението на Димитров противоречи на един често цитиран доклад на прокуратурата отпреди 3-4 години, според който от 10 000 разрешени подслушвания материалите само по 200 от тях са вкарани в съд. В момента се прави нова прокурорска проверка на тази дейност и тепърва ще се види каква е истината. Защото не са известни кой знае колко много присъди, по които да е имало СРС.

Но най-важното е, че никой не говори за тотална промяна на цялата философия на използване на специални разузнавателни средства - те да служат само за предотвратяване на тежки престъпления, срещу непосредствена опасност за националната сигурност и главно за борба срещу организираната престъпност и корупцията. А не за политически и икономически шантаж. Затова е крайно време да се въведе истински граждански контрол върху използването на СРС. Точно от това политиците бягат като дявол от тамян. С половинчатите си разкрития



те само поддържат огъня и рейтинга си



А идеите им са ялови. Правосъдното министерство например предлага тричленка да следи за правилното използване на СРС, като в нея влизат правосъдният министър, съдия от Върховния касационен съд и главният инспектор към ВСС. Депутатите естествено искат парламентарна комисия да контролира подслушването. Това граждански контрол ли е? Не. Реализацията на подобни идеи ще доведе само до междуведомствени препирни и скандали коя политическа сила да оглави структурата.

Няма спор, че СРС са нужни, за да може ефективно да се противодейства срещу мафията и корупцията. Просто трябва да се прекрати практиката за изнудване с псевдоразработки и незаконно подслушване на разговори. Защото СРС не са хранилка за мързела на полицията и прокуратурата, както и на нечисти интереси. А за да се случи всичко, това трябва да има достатъчно ограничения срещу злоупотребата им - строг и независим контрол върху използването им, както и солидни наказания за онези, които се възползват от властта си, крият папки, копират дискове и справки, не унищожават навреме негодни като доказателства материали. Всичко останало е политическа реклама.