Когато се прави преглед на символите на средновековните ни владетели, главното е да бъдат отделени онези изображения, които видимо изпълняват такава роля. Защото е очевидно, че предмет с утилитарна функция, например скулптурен завършек на покривна водосточна тръба с форма на глава на лъвица (Велики Преслав), не може да има и функцията на държавен символ. Може и да е показателна употребата именно на такива архитектурни детайли, но не и да бъдат безкритично възприемани като символи. Тази първа и много важна задача обикновено не е затруднителна, но е абсолютно задължителна.
Може би си струва да се предположи, че най-ранен засега владетелски символ вероятно са изобразените върху оловния печат на "кесаря Тервел" - от двете страни на изображението на владетеля, шестолъчни звезди. Същият символ бе открит и на десния хълбок на коня в Мадарския скален релеф. Това повторение едва ли ще да е случайно. Може и да е прибързано да се обявява шестолъчната звезда за владетелски символ, макар такова предположение да изглежда логично, понеже местоположението на символа във всички случаи трябва да е показателно, но такава хипотеза наистина има място.
Припознаването на лъва като поне владетелски символ през IХ и Х в. има със сигурност сложна и дълга предистория, която днес все още не познаваме. Някои паметници от VIII в. може би подсказват етапите в тази предистория. Неизвестно къде и кога е открит отдавна един оловен печат с надпис "Богородице, помагай на Баян, патриция и стратега". На лицевата страна на печата е изобразен кацнал орел с разперени крила. Старо е предположението, че печатът е на брата на хан Токту (766-767) Баян, за когото имаме специално сведение в летописа на патриарх Никифор. Този Баян е толкова популярен в Цариград, че новият български владетел е представен само като "брата на Баян". Ако допускането е вярно, а то все повече изглежда такова, то като владетелски или родов символ може би през втората половина на VIII в. ще трябва да се включи задължително и орелът.
Сигурното използването на животни като личен символ на българските владетели ще трябва да се отнесе според наличните данни към 822 г., по време на Омуртаговото управление. През същата тази година е построен аулът до днешното с. Хан Крум (Шуменско), където владетелят "постави в този аул четири колони и върху колоните постави два лъва". Впрочем единият от тези два лъва днес открива експозицията на Националния исторически музей, но и много внимателен оглед не дава отговор на донякъде загадъчния текст от Чаталарската колона. Изглежда, композицията е била сравнително сложна. Изграждането на особено архитектурно съоръжение от четири колони и два лъва, а и в добавка описването му в каменен надпис със сигурност преследва важна архитектурна, но преди всичко идеологическа цел.

Голяма скулптура на лъв от три части е открита в Плиска

Макар за нея да съществуват подозрения, че може би е изработена значително по-рано, то употребата й през IХ и Х в. за украса на града не подлежи на съмнение. Широката употреба на лъвски изображения и в новата столица Велики Преслав показва, че тези изображения - както двуизмерни, така и триизмерни, изпълняват важна строго определена идеологическа задача, а не са само любим украсен елемент с единствено естетическа функция. Напоследък се увеличават лъвските изображения и извън столичния район. Наскоро открита скулптурна глава на лъв например до ХI в. е била част от украсата на мост в подстъпите към Пернишката крепост.
Значителният вече брой лъвски изображения от IХ -Х в. усърдно ни водят в една посока - масовото им използване е специална идеологическа акция. Колкото и да е неочаквано, ще трябва да предположим засега само като хипотеза до натрупване на допълнителен изворов материал, че се прави опит лъвът да бъде превърнат в държавен символ много преди двуглавият орел да стане символ на Византия в началото на ХIV в. и много преди в края на ХVIII в. да се появят държавните гербове на запад.
Сред многобройния погребален инвентар в гроб №3 в базиликата "Св. Ахил" в Преспанското езеро са открити и части от дрехата на погребания, които след реставрация показаха украса от златотъкани папагали. Тъй като церемониалната дреха на средновековните владетели е част от владетелските инсигнии, то на папагалите от дрехата на цар Самуил не може да се гледа само като украса. Още повече че и писмените исторически извори описват папагала като символ не само на този владетел, но и на Самуиловия владетелски род изобщо.
Колкото и да са примамливи, при разглеждането на владетелските символи от Първото царство ще трябва да се пропуснат ред широко известни паметници като съкровището от Надь сент Миклош или старозагорските плочи, поради това че произходът и употребата им не са никак сигурни, а и не могат да се свържат с определен владетел.
С променлив успех продължава двубоят между лъва и орела и по време на Второто българско царство. Каквито и хипотези да се развиват около Калояновия пръстен-печат, изображението на лъв там не може да се определи като случайно. Изглежда, че мидата е владетелският символ на цар Мицо Асен (1256-1257). В тази форма е изработен двусъставният му печат, открит близо до Каспичан.
Четиринайстият век преминава почти изцяло с господството на двуглавия орел като най-употребяван владетелски символ, започвайки с цар Георги Тертер II (1321-1322). Много особено е мястото на капитела с монограми на цар Михаил Шишман (1323-1330) от преустройството на тронната зала в Двореца на българските царе на Царевец, което този колкото талантлив, толкова и трагичен български владетел все пак успява да извърши. На лицевата страна на капитела има изображение на двуглав орел, а на останалите две страни съответно грифон с монограм на царя и птици с преплетени шии пак с монограм. Изглежда, че

грифонът е личен Шишманов герб

още от времето, когато той е деспот във Видин. Птиците с преплетени шии са българският средновековен символ на съгласието. Изображението на двуглавия орел е указание за "разчитането" на символиката на капитела като илюстрация на титлата "цар на българи и гърци".
Въпреки че най-често двуглавите орли от ХIV в. приличат по-скоро на недохранени бройлери, изображението върху надгробието на цар Иван Александър (1331-1371) е изключително точно, вярно оразмерено и почти реалистично. Изобщо двуглавите орли изобилстват в изображенията на Иван Александър, включително и по монетите му. Без никакво съмнение точно това е времето, в което със сигурност се отбелязва появата на родов владетелски символ, който носи ясно изразени елементи на родов герб. Вероятно като Иван-Александров наследник по право цар Иван Срацимир използва върху монетите си именно двуглавия орел.
През ХIII и особено през ХIV в. се срещат значително количество изображения на лъвове, включително и в хералдични пози, но те са само християнски символи. Върху билоновите монети на цар Иван Шишман лъвът се завръща триумфално като владетелски символ, за да се превърне в най-важната част от държавния герб на съвременна България.
Въпреки широко разпространеното мнение изглежда все пак, че българските средновековни владетелските символи имат ролята именно на лични гербове въпреки опростения си графичен изглед.

Днес

Съвременният български герб бе приет на 31 юли 1997 г. напук с чисто политически мотиви и по изцяло реваншистки подбуди. Изминалите повече от 11 години показаха неефективността на този акт. Днес гербът, разбира се, стои на фасадите на всички кметства, а често нескопосаните му варианти местна направа красят кметските кабинети. Толкова.
Наложен ни бе вариант, който е шарен, лигав и непонятен, въпреки че "успяхме по някакъв начин да интерпретираме съвременно традицията (sic)" (Г. Чапкънов). Всъщност изображението повтаря държавния герб до 1946 г., само дето е по-малко къдрав. Префърцунените лъвове, измисленият щит, смешната корона, абсурдните дъбови листа в днешния ни герб нямат нищо българско освен кирилския надпис. Няма нито един елемент, който да свързва държавния ни герб с българската средновековна или възрожденска традиция, като по този начин го привърже към безспорно величава епоха. Въпреки че към 1997 г. бяха известни не по-малко от четири години за интерпретиране на изображения на корони на средновековните ни владетели - поне десет сигурни изображения на лъвове и още толкова на щитове, използвани от средновековните ни воини, в съвременния герб бяха вкарани елементи от гербовете на родовете Батенберг и Сакс-Кобург-Гота, чиято роля в българската история съвсем не е безспорна. Така съвременният ни герб е по-скоро държавен антисимвол. И, разбира се, тук не става дума за харесване и нехаресване, а за националното ни достойнство, за което овластените показаха за кой ли път, че не им пука.

Снимки: архив Ремъчен край с изображение на лъв; медна сплав; ХIV в.; Национален исторически музей

И-НЕТ СНИМКИ Матрица за изработка на коланни украси с лицево изображение на лъв; олово; с. Надарево, Търговищко; Х в.; Национален исторически музей

17

13127