Невероятният фалит на инвестиционната банка Lehman Brothers, спешната продажба на проблемната Merrill Lynch, фактическата национализация на най-голямата в САЩ застрахователна компания AIGroup - всичко това само за няколко дни. Толкова мащабна криза в Америка не е имало от времето на Великата депресия. За да предотвратят разрастването на паниката, водещите централни банки бяха принудени координирано да налеят на финансовите пазари почти 250 млрд. долара. Финансовите регулатори безпрецедентно се намесиха в работата на пазарите, за да спрат спада на борсата. Във Великобритания краткосрочната търговия бе забранена до януари 2009 г., а в САЩ комисията по ценни книжа поиска от хедж фондовете да разкрият своята стратегия, в която се залага на понижаването на цените на акциите, а след това направо забрани сделките с краткосрочните книжа на 799 финансови компании.

Американските власти обсъждат и идеята за ликвидация на проблемните дългове на финансовите институти на САЩ. Министърът на финансите Хенри Полсън и шефът на Федералния резерв Бен Бернанке преговарят с конгресмените по плана си за извеждане на лошите активи на банките и ипотечните компании в отделна структура. Макар че краят на кризата все още не се вижда, днес може ясно да се каже, че на финансовите пазари ще се засилва ролята на държавата и частните непублични фондове. Американският инвестиционен отрасъл, който бе един от главните мотори на световната икономика през последните 30 години, вече никога няма да бъде същият.



Смъртта на динозаврите



През 2008 г. светът стана свидетел на стремителното изчезване на независимите американски инвестиционни банки. През пролетта падна Bear Stearns - с помощта на Федералния резерв и американското финансово министерство той бе продаден на универсалния банков гигант J. P. Morgan Chase. Преди седмица фалит обяви Lehman Brothers, инвестиционна банка със 158-годишна история, натрупала 613 млрд. долара дълг. Най-интересните активи на банката - инвестиционните подразделения в САЩ и Канада, включително щабквартирата в Манхатън, бяха купени от британската Barclays само за 2 млрд. долара. Практически едновременно бе обявена продажбата на третата по големина инвестиционна банка - Merrill Lynch, купена от Bank of America.

Днес пазарите са пълни със слухове за съдбата на останалите две американски инвестиционни банки - Morgan Stanley и Goldman Sachs. Goldman Sachs - стълбът на американските инвестиционни банки, засега отрича слуховете за възможна продажба, настоявайки, че финансовото й състояние й позволява да функционира в досегашния режим. Инвеститорите обаче не й вярват особено. Котировката на акциите на двете банки през последните седмици паднаха с 49%. Едва след съобщението, че САЩ обмислят нова агенция, която да налее капитал в компаниите от финансовия сектор, акциите започнаха да поскъпват.

Може да се създаде впечатление, че гибелта на традиционните инвестиционни банки е била предизвикана от днешната криза, но това не е съвсем вярно. "Съдбата на инвестиционните банки бе предопределена още през 1975 г., когато след икономическата криза, предизвикана от петролния шок през 1973 г., американските регулатори закриха комисията за търговия с ценни книжа. Това предизвика понижение на печалбата от брокерската работа на инвестиционните банки. Те бяха принудени да повишат степента на риска, който поемаха, тъй като техният традиционен бизнес носеше все по-малки печалби", казва Саймън Тейлър, професор по финанси в Кембриджския университет.

"Основният проблем бе, че инвестиционните банки бяха принудени да поемат все повече и повече рискове, за да съхранят тази норма на печалба, към която те са привикнали. За това допринасяше и моделът на заплащане на сътрудниците, основан на бонуси за риск. Колко опасна може да бъде тази практика показа историята със Societe Generale в началото на годината, когато един единствен трейдър нанесе сериозни загуби на своята банка. След това с подобен проблем се сблъскаха и гигантите в отрасъла, които нямаха достатъчен капитал, за да се справят с падането на пазара на имоти като цяло", коментира Питър Джей от Bank of England.

Инвестиционните банки заложиха на управлението на собствен и заемен капитал. Salomon Brothers бе първата, която създаде отдел по търговия с ценни книжа за собствена сметка. Тя започна да прави собствени залози за движението на пазарите така, както правеше за клиентите си, купувайки и продавайки ценни книжа по тяхна заявка. Постепенно тези две направления станаха главният източник на печалба.

Инвестиционните банки рязко разшириха и търговията със сложните финансови инструменти, един от които станаха обезпечените дългови облигации - печално известните ипотечни облигации. Помогна им много меката кредитна политика през последните 10 години. Когато в условията на рецесия през 2001 г. Федералният резерв на САЩ взе решение рязко да понижи процентните ставки, това предизвика бум на пазара на имоти и свързаните с ипотеката ценни книжа.



Капан за акционерите



Ситуацията се усложни и от факта, че в края на ХХ век всички инвестиционни банки решиха да изменят своята форма на собственост - отказаха се от модела на партньорство и станаха акционерни дружества. Това им даде възможност да привличат капитал от фондовия пазар, но и повиши необходимостта от получаване на краткосрочни резултати - те са принудени всяко тримесечие да рапортуват за печалбите си. Това работеше в условията на икономическа експанзия и затова последните две десетилетия станаха за инвестиционните банки период на бурен растеж - те ударно откриваха офиси по цял свят и наемаха десетки хиляди души от Ню Йорк и Лондон до Дубай, Сингапур и Москва.

Но се оказа, че инвестиционните банки не могат да се защитят от себе си. Само една сериозна грешка - залозите на ипотечния пазар на САЩ - бе достатъчна, за да се разрази кризата. Американските власти се оказаха неподготвени да се притекат на помощ на все нови и нови закъсали банки. И без това спасението на Bear Stearns им излезе 29 млрд. долара, Fannie Mae и Freddie Mac - 200-300 млрд. долара. Липсата на помощ доведе до драматичния край на Lehman Brothers и Merrill Lynch, чиито сумарни активи бяха на стойност 1.5 трилиона долара.

Проблемите на AIG, притежаваща активи за 1 трилион долара, в много отношения са удивителни. Тази компания работи в застрахователния бизнес, който е много по-надежден в сравнение с инвестиционните банки на Уолстрийт. Но подразделението на AIG по финансовите продукти, на което се пада само малка част от доходите, пусна достатъчно количество деривати, за да създаде опасния ефект на доминото. Според RBC Capital Markets колапсът на AIG би довел до 180 млрд. долара загуби на световните финансови институти, като най-силно биха пострадали европейските банки, държащи около 70% от дериватите на AIG. Проблемите на AIG показаха къде отидоха финансовите рискове, от които банките на Уолстрийт се отказваха през последните години - те се оказаха в ръцете на най-консервативните и дори скучни финансови институти. Сега аналитиците чакат да стане ясно кой освен AIG е поел тези рискове.

Впрочем



спасението на AIG не успокои пазарите



Всички показатели - нивото на процентните ставки на междубанковите заеми, бягството на инвеститорите към държавните ценни книжа на САЩ и златото, демонстрират размера на паниката. "На пазарите се забелязва тотална липса на доверие в действието на пазарните механизми. Парите са много, но участниците си нямат доверие един на друг, затова централните банки са принудени да спасяват ситуацията. Възможно е това да не е последният път, когато ще се наложат подобни действия", коментира главният икономист на Goldman Sachs Джим О'Нил.

Американските власти добре знаят, че дългосрочната стабилност на финансовата система не е възстановена. "Федералният резерв и министерството на финансите разбраха, че е нужно да се оправят не единични проблемни ситуации, а причините за кризата. Всички тези обезценили се ипотечни книжа за десетки милиарди долари твърде силно притискат финансовата система. Ако те не бъдат ликвидирани, проблемите на банките и другите финансови институции ще продължат", прогнозира икономистът на Capital Economics Пол Ейшуорт. Вариантите, които се разглеждат във Вашингтон, предвиждат да се създаде фонд от 800 млрд. долара за придобиване на "лошите активи" и още един фонд от 400 млрд. долара в рамките на Федералната корпорация за застраховане на вложенията, за да се защитят инвеститорите. Планът все още не е окончателен, но няма съмнение, че нещо трябва да се направи с лошите активи: само Citigroup, J. P. Morgan Chase, Bank of Amеrica, Goldman Sachs, Merrill Lynch и Lehman Brothers имат в балансите си над 500 млрд. долара неликвидни активи.

"Инициативата за извеждане на лошите активи може да бъде приветствана, тъй като тя ще доведе до оздравяване на финансовите институти на САЩ. Но тук възниква много по-сложен проблем - доколко американското правителство, което вече е обременено с мащабен дълг, може да поеме нови задължения", казва Нариман Беравеш, главен икономист на изследователския център Global Insight. Неслучайно това предложение предизвика критика от много американски конгресмени. Така например сенатор Ричард Шелби заяви, че защитата на пазарите от риск не трябва да става за сметка на американските данъкоплатци. Защото разработената във Вашингтон програма за спасение на практика означава, че бонусите са получавани от мениджърите на инвестиционните банки, а загубите ще се плащат от обикновените граждани. Все пак няма спор, че финансовата система на Америка е под силен натиск и трябват бързи мерки за нейното спасяване. При това трябва да се действа бързо в близките седмици.