Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в семейството на Тодор Ангелов-Божаната и Александра Шарланджиева. Заради левите политически убеждения на бащата семейството през 1925 г. емигрира. В Австрия живеят една година, в Париж - още една, после са екстрадирани в Белгия. През 1930 г. след обявена амнистия Александра и Свобода се връщат в България. Тодор Ангелов през 1937 г. е в батальона "Георги Димитров". Минава със специално назначение в щаба на 15-а интернационална бригада. В боевете за Мадрид е ранен. Следват изпитания във франкистките и френските лагери. Освобождават го през 1939 г., а от 1940 г. влиза в белгийската съпротива, като става командир на Летящия батальон. Екзекутиран е от Гестапо на 30 ноември 1943 г. Кралство Белгия го произвежда посмъртно в чин полковник, обявява го за национален герой. Тодор Ангелов освен това е кавалер на ордена на Леополд с палми, както и Кръст от войната с палми, Медал за участие в съпротивата и много други възпоменателни медали. През 1982 г. в брюкселския квартал Скаарбек е открит негов бюст-паметник.

Дъщеря му Свобода Бъчварова завършва журналистика и естетика в Ленинград. В началото на петдесетте години се завръща в България и става журналистка в културния отдел на в. "Работническо дело". Стремежът й да утвърждава естетическите стойности й навлича доста неприятности. Все пак като журналистка утвърждава художника Найден Петков, романите на Димитър Димов, Димитър Талев, Емилиян Станев, поезията на Джагаров, Левчев, Башев, Караангов, Валери Петров, Христо Радевски. Младата журналистка е център на своеобразен интелектуален кръжок, в който участват Панчо Панчев, Иван Кирилов, Васил Джерекаров, Владимир Найденов, Радой Ралин, Добри Жотев, Блага Димитрова, Иван Радоев.

Уволнена е от "Работническо дело" и започва работа в Киноцентъра. Тя е създател и ръководител на легендарния творчески колектив "Хемус", чрез който дава път на филмите на Георги Стоянов, Людмил Стайков, Вили Цанков, Методи Андонов, Христо Ганев и Бинка Желязкова. Приема и поддържа проектите на Христо Христов, Любомир Шаралиев, Иван Андонов, Никола Рударов, "Лачените обувки на незнайния воин" на Рангел Вълчанов, детските филми на Иванка Гръбчева и др. Нейни са сценариите на филмите""Между релсите", "Мера според мера", "Опасен чар", част от сериала "На всеки километър" и още много други. По тетралогията й "Земя на прицел" бе направен сериалът "Жребият". Сред най-известните й романи са "Великденска ваканция", "Литургия за Илинден","Приключенията на Фильо и Макензен", "Телеграма с много неизвестни" и други. Освен това е съсценаристка заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев на филма "Мера според мера", направен по нейния роман "Литургия за Илинден".

Сред най-известните й книги са "Великденска ваканция", "Литургия за Илинден","Приключенията на Фильо и Макензен", "Телеграма с много неизвестни" и други. Свобода Бъчварова е една от най-интересните и провокативни писателки на своето време. Сборникът й с разкази "Пур ла мерит" разказва за обесените по уличните фенери на Ленинград власовци и антисъветчици, преминали на страната на германската армия в Прибалтика и Украйна, където се води съпротива дълго време след войната. По искане на съветското посолство у нас книгата й е инкриминирана и изгорена. От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря - Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при нея в Бразилия. Дойде си онзи ден у нас по повод на премиерата на книгата й "По особено мъчителен начин." Снощи бе премиерата й в НДК, която ще бъде последвана от представяния в Бургас, Варна, Пловдив и Благоевград.

-------





- В творчеството си се вълнувате от историята, а не от съвременността. Защо?

- Аз изобщо смятам, че народ, който не познава миналото си, е осъден да го преживее наново. И затова в миналото е пътят към истината. Съзнателно го търся. Дори и в последния си роман съм използвала документална основа. Когато започнах да събирам материал за него, още бяха живи войводите и четниците. Говоря за ВМРО. Успях много хора да видя и да разговарям с тях. Срещах се в Белгия, Испания и Франция с хора, с които баща ми е работил и се е борил в различни групи и отряди. От тази гледна точка съдбата беше много милостива към мен. Въобще винаги когато съм искала да говоря на днешните поколения, съм свързвала съвременността със събитията от миналото.

- Коя илюзия през живота ви се струва днес най-смешна?

- Винаги още от дете вярвах, че ще съществува равенство, че всички ще сме еднакви. Принципите на Френската революция "Свобода, братство и равенство" бяха пример в това отношение на цели поколения. После, като започнах да чета, разбрах, че това са неща, които са трудно осъществими. Но винаги съм вярвала, че пък не трябва да се отказваме да ги постигнем.

- Вие от 20 години живеете в Бразилия, за последен път сте си идвали у нас през 1996 г. Как през тези години поддържате връзка с България?

- Благодарение на моите приятели. Приятелствата ми са на високо емоционално ниво - много органични, много постоянни и много вълнуващи и до ден днешен. Те са започнали преди повече от 30-40-50 години. Аз имам тази привилегия, че господ ми е дал много красиви приятелства. За всичко, което стане у нас, аз моментално пишех писма и исках да ми отговорят кое, как и защо. Винаги съм живяла с трагичната дилема в съдбата на българина, но все с надеждата, че вестниците преувеличават. От нещата, които чета, страшно много ме учудва корупцията. Но от друга страна за мен това показва, че продължава да живее едно рядко явление, което наричам вътрешна честност у българина. Доказателства за това са народното творчество и цялата съпротива в различните години, които е имало в България. Не е въпросът тук до комунизъм или други идеологии, до това и онова. Просто си я имаше тази честност у българина. Аз няма никога да забравя в моята родна махала в Горна Джумая две семейства евреи с каква любов се отнасяха към нас, как помагаха, а бяха абсолютно обикновени хора.

- Как гледате на идеала за Македония? В "Мера според мера" тя е лелеяна мечта, барут, красива илюзия. Днес какво е?

- Македония е епоха. Войводите й са като една народна песен. Както възприемам нея, така възприемам и тези войводи. Просто те са други поколения и не може да ги сравняваме с никого. А целият въпрос за Македония е рожба на Сталин. Никога нямаше да я има тази република Македония, ако не беше той. Но това е голяма тема и е от типичните престъпления на сталинизма.

- Зарежда ли ви новият век с някакъв оптимизъм, или гледате само назад?

- Аз не мога да повярвам, че вселената, светът и България ще изчезнат заради лакомията на някакви господстващи варианти в цял свят. И в тази връзка дълбоко вярвам в смисъла на съществуването както на вселената, така и на България.

- Кое прави един писател интересен - сюжетът ли, темата, стилът или може би провокативността?

- Първо и най-напред - неговата искреност. Това за мен е азбучната истина. И любопитството му към света - било откъм гледна точка на събития, било откъм неповторими човешки характери и невероятни различни човешки преживявания, които никога не можеш да изчислиш или пък най-малкото да предвидиш.

- Оставам обаче с впечатление, че във вашите книги я има провокативността в добрия смисъл на тази дума. Не е ли това едно от нещата, които движат писателя?

- Вярно е.

- Как се влиза в златния фонд на българското кино? Днес това е мечта на много хора от тези среди.

- Аз отдавна не съм работила нищо за киното. Сигурно обаче трябва да обичаш това, което правиш. Аз много си обичам първия филм "Между релсите" ("Едно пътуване към свободата"), който прави Вили Цанков. След това обичам много на Дюлгеров филма "Мера според мера", след това "Опасен чар" и сериалите "На всеки километър".

- Занимава ви проблемът за вината на отделната личност, която прераства във вина на едно общество. Твърде често говорите за Сталин. Какви обаче са проекциите на вината на личността в днешно време?

- Нали го знаете Елиас Канети. Той казва, че масово движение на днешното време е цинизмът.

- Съгласна ли сте с това?

- Не. Що се отнася до тази част от човечеството, от която зависят неговото развитие и промените, то именно цинизмът е големият удар върху нея.

- Той не съществува ли със самото човечество?

- Не. Цинизмът е модерно явление. Той идва в момента, в който парите и богатството се явяват като нещо централно. Не може да се каже, че в първобитното общество са били циници. Ако продължим нататък, то го няма и в средните векове, които ние учихме много погрешно, понеже са религиозни и затова са нещо отрицателно. Но ако не са били средните векове, то е нямало да има и духовност за човечеството.

- Кога човек се разделя с илюзиите си?

- Само след неща, които не може да преодолее. Иначе никога не се разделя. Те си остават до гроб.

- В тази връзка, кога се стига до истината в човешкия живот?

- О-о-о, това вече зависи от много неща. Най-напред от историческите условия, в които се живее. После от мъжа или съпругата, с които е. Зависи много и от личната издръжливост.

- И един личен въпрос. В какво време живеем, щом като трябваше да се намеси държавата Белгия, за да запазят паметника на баща ви в Кюстендил?

- Това е част от отрицателните черти на българския национален характер. А господ ни е дал доста отрицателни черти. Най-най-най ужасяващите съдби у нас имат Стефан Стамболов и Александър Стамболийски. Българинът не може да преценява резонанса от своите постъпки.