Неизвестни извършители пребили почти до смърт неизвестно защо журналиста Огнян Стефанов. Държавата силно се възмутила, защото неизвестно кой се опитал по този начин да я разклати. В резултат на това тя щяла да предприеме неизвестно какви строги мерки.
В този ребус от неизвестни прозират банално известни изводи. Първо, неизвестните извършители ще останат неразкрити, но не защото властите не се досещат кои са. Второ, журналист не може да бъде пребит така зверски с назидателна цел освен заради публикации. Трето, щом държавата се клатушка от криминално деяние, значи е подвластна на престъпници. Четвърто, строгите й мерки ще се изчерпят със закани срещу неизвестните извършители, пак по същата причина.
Въпреки тези банализми от днешната българска действителност
побоят над журналист не е обикновено престъпление
То е послание не толкова към потърпевшия, каквито и интереси да е засегнал, колкото към журналистиката, чиято главна роля е да бъде пазител на човешкото право на информация. Целта е обществото да не знае какво става в държавния ребус от неизвестности. Защото види ли какво представлява държавата му, законният въпрос би бил за какво му е тя.
Докато властта си празнуваше 100 години независимост, престъпници й напомниха колко е зависима от подземния свят. Тържествените речи, които и без това кънтяха от куха реторика, се превърнаха в гротеска на фона на историческите факти, които бяха извикани в подкрепа на фалшивата гордост от днешна България. Дори в годините на най-големи падения държавата не е стигала дотам да кокетничи с криминални структури. Сега като част от обединена Европа тя бере срама да бъде сочена на всеки шест месеца в докладите на Еврокомисията като развъдник на организирана престъпност и повсеместна корупция.
Позорно е, че всички партии се наредиха да сипят гневни думи
срещу неизвестните извършители, след като точно те носят отговорност за днешното състояние на държавата - за нейните закони и прилагането им. Журналистите нямат нужда от фалшивото им съчувствие, защото благодарение на усърдието на управляващи от всички цветове през годините на демокрацията бе изработено едно от най-строгите законодателства срещу тях. До края на 90-те години България бе шампион по съдебни дела срещу журналисти, а когато скандалната картина лъсна в Съвета на Европа, държавата склони само да отмени затвора за журналистически публикации, като го компенсира с колосални глоби.
Ако някой е бил засегнат от Огнян Стефанов, е можел без проблеми да използва услужливите държавни механизми за неговото преследване по съдебен път. Побоят обаче показва, че престъпният свят не забелязва съществуването на държавата и си върши работата без никакви задръжки - все едно че я няма. Тя нито го плаши, нито му е нужна, за да налага своя ред. Някакви фигуранти обикалят по високите етажи и се кипрят в ролята на държавници. В същото време на показ се разпореждат биячи, които може и да не са редовни читатели на вестници, защото четенето е уморително, но техните поръчители са чувствителни към бодливи публикации.
Днес бият, а утре ще стрелят по журналисти
и няма да има кой да ги спре. Резултатът ще бъде автоцензура, докато държавата официално ще твърди, че в нея цензура няма. Гражданското общество, доколкото го има, ще се разпадне на основни обществени клетки и ще окайва състоянието си на скрито зад добре заключени врати. Чудовището, което управляващата каста създаде за собственото си обогатяване, ще обикаля безнаказано и дори самата тя няма да смее да си подаде носа навън. България върви към ново летоброене, което ще отбелязва годините на нейното скришно, а сетне и въображаемо съществуване.
Гоце знае всичко...И Путин знае всичко!
Путин трови и разстрелва.А Гоце.......?