Димитър Димитров - Каубоя, борецът срещу корупцията, завинаги ще остане в историята с крилатата фраза: "Ами... видях дузпата, но не знам какво ми стана и не я свирих". |
Но другите, които се интересуваме от футбол, не сме. Аз поне, който гледам и сънувам футбол, съм леко омерзен и тежко втрещен. Не от разследването, фактите и обстоятелствата, които все още не ги знаем. А от елементарния обществен театър, в който героите без никакво усилие сменят ролите си, а публиката е готова да ръкопляска и на най-тъпите реплики.
Малко бекграунд: Преди да се събудят като светци, за мнозинството фенове днешните поборници за чисто и свято съдийство
бяха част от демоните му
Може привържениците да не са били прави, но и те хич не се постараха да ги опровергаят. За разлика от сега, измъкваха се от спорните мачове с удобното "Не коментирам". Това-онова се чуваше за Ристосков, за Каубоя и Врайков още повече, без доказателства - разбира се, но и такива никога не бяха търсени. Хорското мнение не е правосъдие, но при тоя имидж тези хора не би трябвало да имат очи да бъдат съдници. Говорят сега за черни каси, проститутки... Абе, къде бяхте вчера? Като "не коментирахте" не ставахте ли съучастници? След като вчера мълчахте и нямаше проблеми, защо днес да ви вярваме, че има? Всичко това не значи, че Леков не трябва да бъде осъден, ако е виновен. Но значи, че обществената Темида, която го е погнала сега, въобще не е със завързани очи. Осъжда ли тя всички виновни?
След един мач на ЦСКА Каубоя завинаги остана в историята с крилатата фраза: "Ами... видях дузпата, но не знам какво ми стана и не я свирих". Четох в жълт вестник интервю, в което се отказва от думите си. Не знам на кого да (не)вярвам - на Каубоя ли, или на жълтия вестник, който може да е изобретил интервюто. Но за драмата ми
вина имат и сериозните медии,
в които той ударно днес гастролира. Въпреки че не става от "горещия стол" в сутрешните блокове, никой не го попита какво, аджеба, му стана във въпросния мач.
Така стигаме и до втория проблем - медиите, за които Каубоя и себеподобните му са новите айдъли. К`во да им се сърдя на съдиите - може светкавица да ги е цапнала и вече да са непорочни като девица. Тяхна си работа.
Но работата на медиите е да бъдат сериозни и обществени. Затова питам: защо никой, ама никой, който дава трибуна на тези хора, не припомня какви съдии бяха? Имаше ли скандали, какви дузпи даваха, картони...? Защото без тези ретро въпроси, злото няма бъде преборено, най-много да мутира.
Но най-страшна е журналистическата амнезия не към съдиите, а към собствените думи и писания. Довчера Каубоя и приятелите му бяха герои на корупцията не къде да е, а точно в медиите. Журналистите пишеха гневни коментари колко тенденциозно свирят, на тяхното рамо треньори плачеха как не искат те да им водят мачовете, а после сълзите подмокряха вестници и давеха ефира... Със същия хъс сега медиите трасират безпокойствата им и
здраво препират мръсотията,
която лепяха. Два чисто медийни въпроса също подлежат на отговор. Първият - ако Каубоя и компания са праведни (щом не са осъдени, значи са такива), защо днес не получат извинение за старите коментари? Така ще бъдат реабилитирани и ще получат тежест в борбата срещу корупцията, към която иначе всички сме всеотдайни. Вторият - независимо дали са корумпирани или не, защо точно днес са ласкателно търсени за интервюта. Защото те самите се натискат? Странно - значи някой като се натисне, независимо кой, получава трибуна и корупцията е разгромена. Пък като не се натисне, всичко е наред, няма корупция.
Трибуната, разбира се, трябва да бъде давана - на Каубоя, Фермера и всякакви животновъди. Но като им се дава, следва и да се припомня какви са, откъде идват... Така де, публиката трябва да знае с кого си има работа. На Буратино му расте носа, ама в реалния свят лъжата няма отличителни белези. Трябва също така събеседниците внимателно, ама доста внимателно да бъдат подбирани. Вижте кой е "повикан" да защитава Иван Леков - Васил Иванов-Лучано. Колцина от вас вярват на Лучано?
За тези,
които не се интересуват от футбол,
все пак е нужно пояснение: Каубоя и ко да приказват срещу корупцията е все едно Софиянски да обучава общинари как честно се стопанисва имущество, или Александър Томов да изнася лекции как кадърно се управляват завод и футболен клуб. Не че Софиянски и Томов не правят същото по медиите. Не че и за тях, а и за други злополучни строители на съвременна България, паметта на доста журналисти се изпарява. Но като казваме, че народът помни като кокошка, трябва да отговорим и кой трябва да му припомня. Това са медиите.
Защото като няма памет, утре и Батко ще развее байрака за чист и неопетнен пътен фонд, а Батето ще организира курс за трезвеници. Царя пък ще основе екоорганизация "Да спасим Рила". Други ще ги следват, а за медиите ще остава тъй нужния пълнеж за страниците и ефира. Да, ама нали не в задръстения ефир е обществения интерес, нито в препирането на ръце и съвести.