Макар и напоследък да се свързва само с наркокартели, корупция и чести отвличания, Мексико все пак има и поводи за гордост. Такъв пример е схема за борба срещу бедността, която близо десет години след старта си се прилага от Бангладеш до Ню Йорк.



Правителствената програма "Възможности"



е сред пионерите в политиките от типа "пари в брой срещу резултати". Нейна основна задача и днес е да подобри здравето, образованието и изхранването на бедните чрез директна финансова подкрепа от порядъка на 100 долара месечно, отпускана при изпълнението на определени условия. Целева група на програмата са най-нуждаещите се, които не успяват да се доберат дори до държавните помощи. Като новост тогава се оценява идеята за превеждане на пари в брой. Авторите на програмата смятат, че така свеждат до минимум шанса средствата да потънат в джобовете на администрацията под формата на режийни разноски. С парите в брой семействата сами могат да закупят нещата, които смятат за най-необходими в конкретните случаи. Контролните механизми пък са замислени така, че да не оставят много пространство за измами.



Директен получател на парите е майката



Държавата се надява, че по този начин помощта ще се изразходва по най-целесъобразен за домакинството начин, а не за алкохол на бащата, например. За да избегнат евентуално обвинения за сексизъм, експертите са решили плащанията срещу присъствие в класната стая да бъдат по-високи за момичетата. Схемата предлага допълнителни услуги, които трябва да помогнат на семействата да се измъкнат от цикъла на бедността. Един от авторите й е Стефано Бертози от Националния институт за обществено здраве. "Идеята за отпускане на пари витаеше в пространството отдавна, но нашата имаше два ключови аспекта: условни финансови стимули и фокус върху бедността като явление, което се наследява между поколенията", сочи експертът.

Ето защо схемата включва посещение на клиники за редовни прегледи на здравето и хранителни добавки за децата. Училищата пък трябва да ги задържат, тъй като в противен случай много напускат преждевременно образователната система и се насочват към работни места без никаква перспектива или криминални групировки. Определен брой отсъствия лишават домакинствата от помощ. Така получателят в лицето на майката е принуден да води сметка за



редовното ходене на училище



на наследниците си. Средният образователен ценз се повдига, аутсайдерите намаляват, а обществото частично се освобождава от бремето на крайната бедност.

Схемата се подлага на строг контрол от самото си начало, което гарантира, че несъвършенствата ще бъдат коригирани своевременно. В дългосрочен план това осигурява на програмата непрекъсната подкрепа на държавата. Тя преживя промяната на властта през 2000 г. Сред незначителните модификации е и преименуването й от "Напредък" на сегашното "Възможности".

Тогавашният министър на здравеопазването настоява схемата да продължи. "Някои твърдяха, че тя е започната от предишното правителство и затова трябва да я прекратим", спомня си Хулио Френк. Той оценява идеологията на програмата като правилна и предлагаща равни възможности, което се одобрява от всички политически партии. Международният научноизследователски институт за политика по храните също забелязва постиженията й. Така например той констатира успехи при по-ниските нива на анемия и други здравословни проблеми на ранното девство, но и по-висок процент на записали в училище, особено сред момичетата от целевата група.



"Възможности" се разширява



и вече е излязла от селските райони - най-честото й поле за действие срещу бедността. С постиженията идват и по-високите цели, тъй като системата се опитва да достигне и до мексиканците, останали най-засегнати от нарастващите цени на храните и енергоносителите. С годишен бюджет от 4,5 млрд. долара програмата достига до цели 25 млн. души в пет млн. домакинства. Критиците й обаче смятат, че е все още е твърде рано да се установи дали първите "випускници" на "Възможности" действително са тръгнали по правия път.

Въпреки това мексиканският опит бързо вдъхнови и други държави - първо в Латинска Америка, а по-късно в Азия и Африка. Миналата есен кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг разпорежда първите плащания по местната версия на програмата. Средно те възлизат на 546 долара за семейства, които трябва да изпълнят определени критерии в сферата на образованието, здравеопазването и заетостта. Танзания пък бори полово предаваните болести, като дава пари на млади мъже и жени, за да избягват безопасния секс. Ако резултатите от редовните проверки за ХИВ-вируса например се оказват отрицателни, двойките получават финансови стимули. Модифицирана, програмата печели симпатии и се прилага от правителствата чак в Югоизточна Азия, отново с насока към здравеопазването и борбата с бедността.

И така Мексико доказа, че дори и в затъналите в престъпност държави може да се роди нещо, достойно за копиране от Запада и Изтока.