"Служителката се задължава в рамките на 4 г. от постъпването си на работа във фирмата да не забременява. В противен случай дължи обезщетение". Звучи абсурдно и дискриминационно, но е истина, въпреки че е и незаконно. Това е един от фрапиращите случаи, в които работодател настоява бъдещата му работничка да подпише договор с подобна клауза, за да я наеме. За съжаление малко са бъдещите и настоящи майки, които да не са се сблъсквали с подобно отношение при търсенето на подходяща работа. И дори да не става дума за работодатели-изверги за жената, особено когато е образована, дилемата деца или кариера е много тежка.

-----------------------------

Макар законодателството ни формално да подкрепя майките и младите семейства, на практика съчетаването на домашните с професионалните задължения е възпрепятствано от безброй пречки. В последните години беше преодоляна тежката несправедливост - действала в последните 12 години, майката да получава минимална работна заплата, щом роди, независимо върху каква сума се е осигурявала.

Това, което липсва още, е, че държавата не осигурява реална закрила на работното място на майката, нито пък броят на детските градини е достатъчен. Очевидно е, че или всички мерки и програми на правителството още не са проработили, или просто не са достатъчни, за да дадат резултат.



Какво все пак се случва?



В последно време ражданията у нас се увеличават, но демографският прираст все още е отрицателен. Продължава и повишаването на детеродната възраст, която вече се измества към 30-34 и 35-39 г. Според изследване на социалното министерство от май - август м.г. само 0,8% от младите не желаят да имат деца. Останалите заявяват, че искат, независимо дали ще живеят в брак, в съжителство със или без приятел, а доминиращо е желанието за две деца. Изводът обаче е, че тези нагласи на младите у нас не се реализират заради различни социални фактори, а главният е липсата на оптимално съчетаване на кариерата с отглеждането на децата.

"Лошото е, че проблемът не е индивидуален, а социален", казва Христина Пендичева, зам.-председател на сдружение "Настоящи и бъдещи майки". "Държавата иска да има повече деца, нали? А това трябва да се стимулира", аргументира се тя.

Държавата в лицето на социалното министерство, на свой ред представя различните мерки, подпомагащи съчетаването на личния с професионалния живот - еднократната помощ при раждане от 250 лв. за първо и 600 лв. за второ дете, месечните помощи за отглеждане на дете - 25 лв., за близнаци - 37,5 лв., проекта "Фамилни центрове за деца", който стимулира професионалното развитие на родители с деца и др.

Сред държавните мерки е и стимулирането на работодатели да наемат майки с деца, като за това получават минимална заплата от държавата. "През 2007 г. по този начин са подпомогнати 1073 майки и самотни родители, като са изразходвани 1,3 млн. лв. и спрямо 2006 г. нововключените са 762 повече", отчита Емилия Войнова, шеф на дирекция "Демографска политика и равни възможности" в социалното министерство.

"Нямам познати майки, които да са наети заради тези стимули", споделя обаче Пендичева. По отношение на обезщетенията за майчинство обаче тя няма забележки.



"В последните 2 г. се направи много,



приветстваме и предстоящите промени, според които и бащата може да ползва 15 дни платен отпуск след раждането", казва тя. С промените в Кодекса на труда, които скоро трябва да бъдат гласувани от НС, татковците ще могат да ползват и отпуска на майката и след като бебето стане на 6 месеца. В момента майчинството може да се прехвърля на бащата, бабата или дядото, но едва след 9-месечна възраст на детето.

След като изтече платената 1-година майчинство, идва и другият проблем - кой да гледа малкото дете. Детската градина вече е направо лукс в големите градове. Доскоро другият вариант бе програмата на социалното ведомство "В подкрепа на майчинството" - по нея майките могат да наемат детегледачки от бюрата по труда до 3 г. на детето, като заплатата им се поема от държавата. Данните обаче показват, че все още от нея се възползват малко жени. От една страна, тя не се познава достатъчно, от друга - специално в столицата няма много безработни, които да бъдат наети. Освен това липсват достатъчно квалифицирани кадри в тази област, защото професия "детегледачка" у нас няма. "Никак не е лесно да повериш детето си на когото да е - дори медицинските сестри не са най-подходящите детегледачки, особено за 2-3 годишно дете, защото те нямат педагогическо образование. Най-добрият вариант е да намериш близък. Затова приветстваме идеята на МТСП да се разшири кръгът на програмата от догодина и да се включат и близки пенсионери", споделя Пендичева. Всъщност това е и следващата важна промяна в КТ. Майката може да наеме баба или дядо на детето за бавачка, а държавата плаща месечно минималната работна заплата. Това може да продължи, докато детето навърши 3-годишна възраст.

Разбира се, при липса на баба-пенсионерка и места в детска градина, остава опцията за частна детегледачка срещу минимум 400 лв. месечно. "Заплатата й обаче трябва да е доста солидна, за да си позволи този лукс и за да не се окаже, че ще работи, само за да плаща отглеждането на детето си", казва Пендичева. Дори майката да печели в изобилие, на хоризонта се появява следващ проблем - честите боледувания на детето, които по принцип спохождат всяко семейство. В този случай майката трябва да се моли работодателят й да се окаже свестен и да не я уволни заради честите отпуски. "Ако си в държавната администрация, отсъствието е по-лесно, в доста от частните фирми обаче и особено в по-малките градове, където безработицата е голяма, това е доста проблемно", споделя Пендичева.

Самата тя прибягвала първо до едната баба, след това до другата. Прагматично, семейството й се е устроило на три етажа под майка й, за да има в спешни моменти кой да гледа детето. В момента то е на 2 г. и 5 месеца и ходи на градина. При започването му там обаче на Христина се наложило да използва 20-дневния си отпуск, натрупал се по време на 2-те години майчинство - в началото тя го водила на детска градина за половин ден, докато свикне с новата обстановка. "За съжаление в законодателството ни не е регламентирана добре работата на половин работен ден или дистанционният начин на работа. Ако беше, нямаше да си ползвам отпуска", казва Пендичева.



"Работата он-лайн все още не е добре развита



с всички преимущества, които носи в себе си", казва и Александра Антонова, която работи по създаването на он-лайн борса. Идеята й да се изработи сайт, в който майките да могат да се регистрират, за да бъдат наемани за работа он-лайн, била вдъхновена от разказите на майки, които се чувстват професионално и социално непълноценни по време на своето майчинство. "Майките ще извършват квалифицирана професионална работа, без да се налага да са формално на работното си място. Работодателите пък ще имат възможност за разширяването на работното време, спестяване на разходите по осигуряване на работно място и др.", смята Антонова. Според нея регламентирането на този вид заетост ще бъде стимул за съчетаване на личния с професионалния живот, защото програмите на социалното министерство, целящи връщането на майките на пазара на труда, всъщност не стимулират по никакъв начин съвместяването на двете занимания, напротив - насочват ги към заетост, а не към съчетаването на работата със семейството.

Според Антонова сайтът може да бъде отворен за регистрация на хора с всякакъв тип квалификация, но заради практически причини вероятно ще се развият предимно хуманитарните услуги от рода на редакторска, коректорска, преводаческа, дизайнерска работа, юридически консултации, счетоводни услуги и др. За да се реализира проектът, Антонова има нужда от подкрепата на държавните институции и работодателите. "Фирмите все още предпочитат било поради практически съображения или несвикване с концепцията за работа он-лайн да не разширяват този сектор от работата си", споделя Антонова. От социалното министерство пък, макар официално да подкрепят идеята, неофициално й отговорили, че това е "кауза, но не и реализуем проект".

"Нямам нищо против подобен сайт, но не знам доколко ще е резултатен", казва зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. Той е скептичен и заради това, че за да заработи, сайтът трябва да се популяризира, а това е трудно и скъпо. Освен това по думите му в момента се търсят предимно работнически професии, а не специалисти, на които професията позволява да работят от разстояние. "И сега работодател и работник могат да се договарят за по-гъвкаво работно време", казва Тебеян, според когото не са нужни специални законодателни промени, уреждащи он-лайн работата. "Не може всичко да се уреди в закон, важно е държавата просто



да контролира доколко се спазват правата на младите майки",



смята и Пендичева.

"Съчетаването на личния с професионалния живот е изключително сложен и комплексен въпрос - той зависи от усилията не само на държавата, но и на бизнеса, общините, НПО-тата и др.", обяснява Войнова от МТСП. По думите й гъвкавите форми на заетост като почасовата работа и работата на непълен работен ден са регламентирани в законодателството ни, но поради неразбиране или неинформираност те не се използват достатъчно. Скоро от ведомството на министър Масларова очакват да спечелят проект за преодоляване на дискриминационните нагласи на шефовете към младите майки. "Те трябва да бъдат убедени, че печалбата им няма да спадне, ако наемат една майка на половин работен ден, или пък ако направят детска градина в службата", обяснява Войнова. Според нея трябва да се мисли и за разнообразяване на услугите, свързани с домакинската дейност - например чистене, гладене, пране и др. Например във Франция социалните служби раздават чекове на младите семейства, които могат да ползват за наемане например на иконом, който да върши домашната работа.

Каквото и да се предприеме, твърде много зависи и от разбирането на цялото общество, което трябва да промени житейските си стереотипи, смятат от социалното министерство.