През времето, когато повечето неща в изкуството трябваше да бъдат разрешавани и одобрявани, един художник неизменно крачел от изложба в изложба, от биенале в триенале - не пропускал изява, та в гилдията дори попаднал под подозрение. Защото не бил художник ординерен, предизвикателен бил той и донякъде ексцентричен, не ползвал привилегия като социалистически реалист и такова безпроблемно участие, меко казано, смущавало. В края на краищата колеги поставили въпроса ребром (на четири очи и на маса) и творецът склонил да сподели секрета си - инак би оставил впечатление за противоестествени връзки с властта.

Всеки път, когато трябвало да представи свое платно пред поредната комисия, той добавял в ъгъла малка кучешка фигура. Едно кученце - ни в клин, ни в ръкав. Ако е натюрморт - натюрморт с куче. Ако ще са цветя - цветя с куче. Или портрет с куче. Или голо тяло с куче... И всичко друго - все със същия, хм, контрапункт.



Помиярчето му станало като авторски знак.



Но церберите в комисиите всеки път се хващали на въдицата. "Хубава картина, заключавали те, но какво е това куче - напълно извън сюжета, разваля композицията. Виж каква добра работа, ама с това животно, някак не върви и т.н...." Авторът, обаче, веднага се съгласявал: ако пречката е кучето - маха го веднага. Носел си четките и боите и на място отстранявал кучето. Вече нямало връщане назад. След толкова похвали и при така извършената корекция никоя комисия не можела да се отрече от думите си и картината минавала. Така, без да се налага да сервилничи, да пише доноси, да рисува поръчкови платна и да говори глупости по събрания, нашият живописец отстоявал мястото си в художествения живот. Едно кученце вярно охранявало това място. Ако трябва да парафразираме: това било кучето - приятел на човека. На човека-художник.

Невинни пакости, но тъжни, все пак. До какво цензурата (или дори само нейната сянка) могат да докарат твореца! Прочее, човекът, който някога ми разказа тази притча, горчиво заключи: "И днес, като извадят да реставрират някое платно от Ренесанса, няма-няма и току намерят под картината друга, по-стара, а често и по-хубава. А под нашите, ако потърсят един ден, ще намерят... кученца."



Но защо да си го спомняме това сега?



Излиза, че обменът на хитринки не е останал без полза и за властта. Тя се оказа много добър ученик. Внимателно е следяла дяволиите, които ние сме й прилагали - залъгвайки ни, че не ги различава. И ето, дойде време да ни покаже своята схватливост и въображение. Когато иска да прокара някое свое бездарно творение, тя просто изважда от ръкава си... не заек, кучето на художника изважда и ни кара да се блещим от недоумение. А в същото време картината, номерът й де, безпроблемно минава.

Нищо друго не беше, например, последният й артистичен блъф с пенсионерския курорт по никое време. Пет хиляди души на хладното море - опозиция и преса се скъсаха от подигравки. Толкова остроумие и толкова злъч - турбини можеха да задвижат в тоя енергиен глад. И докато някои възхваляваха, а други дюдюкаха, управниците раздадоха излишъка от бюджета, както си бяха намислили. Хладнокръвно разпределиха баницата и после с каменно лице си прибраха кученцето. Замазаха го върху платното. И въобще - какво море, какви пет лева? Пет хиляди души, чувате ли се какво говорите? Тази сценка самите управници си я разиграха - едните го предложиха, другите го отхвърлиха. А за големите пари просто се разбраха.

В Народното събрание пък почти във всеки проблемен закон има текст, който непременно ще възмути някоя парламентарна група (това е кученцето!). Има скандал, естествено, после текстът миролюбиво бива премахнат и законът минава точно такъв, какъвто са го поръчали едни добре облечени... избиратели..

Тези дни властта надминава себе си.



Едни арести тръгнаха, едни процеси се чертаят -



човек ще реши, че се сменя картината на обществения живот. Но вече знаем, че тя се възстановява много лесно: едно движение на четката и бедното симпатично кученце изчезва без следа. Всъщност, пак нещо друго се мъти, което въобще го няма на платното. Тази техника, с която ние баламосвахме властта, днес тя ни я прилага - нагло, отмъстително, почти сладострастно. И резултатът вече е предизвестен - след време, когато се опитат да почистят бездарната картина на нашия живот, под нея няма да намерят нищо, което да си струва...