В България има една категория бизнесмени, които много обичат да се изказват глобално и страшно мразят да плащат локално. Драмата около дълговете на топлофикациите в Бургас, Враца и Плевен показа, че силно рекламираният напоследък Христо Ковачки е от тях. През последната една година бизнесменът не слиза от страниците на медиите със съветите си как трябва да се управлява държавата, какви да са й отношенията с Русия, НАТО и ЕС, да признаем ли Косово, какви идеи има партията му "Лидер" и т.н. А се оказа, че подопечните му дружества нямат навика да си плащат дълговете и вече седмици не могат да съберат едни 6 млн. лева, които трябва да дадат на "Булгаргаз" за изразходвано вече гориво. В резултат - три града са заплашени да останат без парно и топла вода.

Както обикновено става у нас - когато един проблем има бързо и просто решение, то не се взема, а се затлачва и овъргаля в емоции. В случая - кметовете и гражданите се паникьосаха, "Булгаргаз" бе демонизиран, политиците окупираха медиите, а основният виновник за кризата - трите топлофикации и техният собственик, вместо да си платят, влязоха в ролята на нещо като медиатори между "Булгаргаз", държавата и гражданите. А ситуацията е пределно ясна и има достатъчно законово способи да бъде овладяна. Странно обаче защо никой не желае да прибягва до тях.



Как възникна проблемът?



През 2004 г. топлофикациите в Бургас, Враца и Плевен бяха продадени на фирми, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, като в приватизационните договори бе записано, че новият собственик се задължава в продължение да 10 години да осигурява парно и топла вода на жителите на тези градове. Идеята бе, че частникът ще управлява по-добре от държавата дружествата - ще повиши събираемостта на дълговете и ще оптимизира тяхната работа. Очевидно, че нищо от това за изминалите 3 години не се е случило, след като в момента трите топлофикации са във финансова криза. Не може да се отрече, че има и обективни обстоятелства, които утежняваха задачата на новите частни собственици - "Булгаргаз" коригира цените на всеки 3 месеца, а "Топлофикация" може да прави това веднъж годишно, и то с минимален процент. Но това обстоятелство не е възникнало внезапно, а е трайна практика и всеки, който е решил да се сдобие с подобно дружество, би трябвало да е отчел това. Освен това при същите условия работят и останалите топлофикации в страната. Как френската "Далкия" намира пари да си плати газа във Варна, а австрийската EVN - за Пловдив, а само Ковачки не може? Може би защото чуждите инвеститори добре са си направили сметката, а Ковачки разчита повече на политическите си връзки за икономическия си просперитет?

Защото и сега всички идеи на трите закъсали топлофикации за излизане от кризата



са свързани най-вече с помощ от държавата.



Шефът на бургаската "Топлофикация" например се сети, че държавата трябва да върне на дружеството едни 6 млн. лв., които не му е дала през 2004 г. Това беше последната година, в която правителството отпускаше субсидии за топлофикационните дружества. Бургаската тогава не получи нищо, защото парите се полагаха само на компании в лошо финансово състояние, а тя не бе сред тях. Каква е логиката да се искат пари със задна дата, само защото частникът е докарал дружеството до колапс три години по-късно? Никой нито задава, нито отговаря на този въпрос. Самият Ковачки заяви, че ако с тия 5-6 млн. лв. ще се решат проблемите на "Булгаргаз", ще ги събере набързо и ще ги плати. Да, ама не го прави, а предлага държавната "Булгаргаз" да си прихване парите от държавната НЕК, която трябвало да плати на топлофикациите в Плевен и Враца за произвеждания от тях ток. Как чисто счетоводно ще бъде оправдана подобна операция, само един Господ знае. Интересното в случая е и друго - софийската "Топлофикация", която също е сред длъжниците на "Булгаргаз", след заплахата за спиране на газа предприе драстични мерки да осигури пари от нередовните си клиенти и започна малко по малко да погасява дълга си. Трите топлофикации на Ковачки обаче въобще не се размърдаха в тази посока. Нещо повече - един от шефовете им се изпусна да признае, че банките отказали да им дадат кредити. Което показва, че и финансовите институции



не са оптимисти за бъдещето на тези топлофикации



при този собственик и начин на управление.

Но както се казва, не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава. Държавата има основна вина за това, че някои фирми се опитват да просперират на неин гръб. Още когато през 2004 г. всички топлофикации бяха пуснати за приватизация, мнозина предупреждаваха, че избраният от правителството на НДСВ метод - да няма никакви критерии за опит в бранша, водещи да са само цената и инвестиционните ангажименти, крие много капани. Само да припомним, че за бургаската "Топлофикация" тогава кандидатстваха фирми с многогодишен опит в енергетиката като датската "Бурмайстер & Вайн скандинавиан контрактор" или EVN, а спечели фирма, чийто управител по документи е родената през 1981 г. Ралица Добрева. В надпреварата за плевенската "Топлофикация" пък се включиха френската "Далкия", която е част от "Електрисите дьо Франс", италианската "Амга Ациенда Мултисервизи" и още няколко чужди фирми. Но спечели фирма "Метрони", създадена няколко месеца по-рано с 5000 лв. уставен капитал. По-късно и двамата печеливши се оказаха свързани с Христо Ковачки.

Странното поведение на държавата продължи и по-нататък. Логично например възниква въпросът



защо държавната "Булгаргаз" не предприе по-рано мерки



да си събере дълговете, а започна да действа едва когато се появи опасност и тя да не може да се разплаща с доставчиците си? И защо спира газа на цели градове, където има и множество предприятия, които са коректни платци, вместо да отреже само закъсалите "Топлофикации"? Вярно е, че съоръженията за спиране на подаването на газ се намират на територията на самите топлофикации, а шефовете не пускат служителите на газовата компания да спрат крановете, но нали за подобни ситуации има прокуратура и съдия-изпълнители. Защо "Булгаргаз" не използва цялата тежест на закона, за да си защити интересите, без да накърнява интересите на трети страни? Защо изобщо се замисля върху някакви абсурдни схеми с прихващания на задължения от трети дружества, а директно не поиска фалит за неплатежоспособните /за несведущите - това не означава, че трите града ще останат без парно и топла вода, просто в дружествата ще влезе синдик, който със сигурност ще ги управлява по-добре/? И защо ДКЕВР, която има право да отнеме лицензите на трите топлофикации за неизпълнение на ангажиментите, не предприема нищо? Ако държавата ще спасява тези дружества, не е ли по-добре да си ги национализира? И да им потърси нов, по-оправен собственик?

Цялото поведение на държавата навежда на мисълта, че въпросът изобщо не е икономически, а и политически. А когато политиката се намеси в икономиката, никога не се стига до хепи енд. Нищо, че всички управляващи се кълнат, че работят в полза на обществото.