Колко е закостеняла съдебната система и как представителите й си пазят гърбовете лъсна за пореден пък покрай подозренията, че е имало опит за кражба от парите, открити в сейфовете на Валентин Димитров.

За инцидента, станал по време на двумесечното броене на парите през лятото на 2006 г., потвърдиха различни източници от държавното обвинение. Така или иначе обаче наказателно производство е нямало. Заради липсата на улики срещу конкретен участник в броенето. Има дори подозрения, че става дума за постановка, която цели да злепостави някой от участвалите в процедурата магистрати. Това са и причините случката да не бъде огласена. И така се потвърждава старото правило - щом не е станало публично, все едно изобщо не се е случвало.

А всъщност историята около парите изобщо не е изключение. Това съвсем не е първият случай, когато магистрат е хванат в някакво прегрешение, дори престъпление. Обикновено обаче единственото, което последва, е да бъде помолен да подаде оставка. И така няма никаква пречка да се впише като адвокат и да е доста търсен, тъй като ще се явява пред бившите си колеги, с които се предполага, че има и добри лични отношения.

Шефът на Върховния административен съд Константин Пенчев неотдавна вербализира публичната тайна, че



корумпираните магистрати се отглеждат от сивата икономика



и са добре известни на всички, освен на службите. Като са толкова известни на всички, защо обаче не вземат да ги съобщят на службите?! А и службите толкова ли са заспали, че не виждат какво се случва около тях?! Крайно време е да има и някой успешен процес срещу магистрат. Не защото магистратите априори са корумпирани, некомпетентни и за съд. А защото сред тях има очебийни примери, олицетворение на това, за което говори Пенчев. Но все пак засега предимство имат оправдателните присъди и прекратените дела. Друг е въпросът дали това е заради липса на престъпление, заради зле разбраната солидарност или достатъчно солиден гръб.

Иначе по коридорите на съдебните палати под сурдинка се говори как например се случва дадено дело да бъде иззето от някой прокурор, макар и осъдителната присъда да е в кърпа вързана, и да бъде дадено на друг, за да го прекрати. Или как еди кой си обвинител винаги е готов с две постановления - за прекратяване на делото и за привличане към наказателна отговорност, и използва това, за което постигне съгласие с кандидат - обвиняемия. Или как случайното разпределение на делата не винаги е толкова случайно и как определени дела съвсем неслучайно попадат при определени съдии. Как младшите магистрати деликатно се пробват, за да е ясно кой може да е послушно полезен. Доказателства за това обикновено няма, затова и да се говори с конкретни имена е равносилно на осъждане.



Гилдийната омерта е жестока и яка като стомана



Когато магистратите сами тръгнат да вадят някакви кирливи ризи, обикновено това е част от противоборство между отделни магистратски кръгове. ВСС и инспекторатът му правят някакви малки правилни крачки, но не винаги успяват да удържат правилната посока.

И дори да се случи някой да бъде дисциплинарно уволнен от Висшия съдебен съвет, то все ще се намери съдебен състав, който да го върне в системата на бял кон. Такъв фрапиращ случай имаше неотдавна със зам.-апелативния прокурор на София Николай Ганчев. Той бе уволнен за уронване престижа на съдебната власт, но ВАС го възстанови на работа, тъй като била изтекла давността и вече не можело да му се търси отговорност.