Ходят ли баба ви и дядо ви на концерти? А на екскурзии? А дали имат възможност да учат английски безплатно? Или пък да посещават психологически курсове? Моите например нямат. Освен че са загубили желание, защото смятат, че животът им е към своя край, нямат и пари за такива развлечения. Пък и здравето им е разклатено. Може би и условията в малкия град не позволяват на хората от третата възраст да продължат активния си живот отпреди.

Близо 200-те членове на клуб "Сребърна есен" в столицата обаче нямат такива кахъри. Те не само, че още имат мерак да пеят, танцуват, пишат и пътуват, но и имат на разположение място - на ул. "Загоре" 8, където да се събират и да се радват на любимите си занимания. Клубът на възрастните хора съществува от 2000 г. - създаден е от благотворително дружество "Хоспис Милосърдие", а миналата година е ремонтиран с пари на фондация "Лале", които са отпуснали още 5800 лв. за режийни. Той дори спечели награда за проект на годината за 2007 г.

В никакъв случай не е възможно да приемете 87-годишния г-н Зоев или 71-годишната г-жа Павлова като безпомощни много възрастни хора. Напротив - може да видите в тях само младежкия им дух. И двамата са запалени планинари - както и останалите 25 симпатични пенсионери, идващи всеки вторник от 15 ч. на сбирката на туристическата група.

В клуба всеки ден се събират различни групи - по туризъм, по музика, театър, изкуства, история и



дори по английски език и психология



Всяка от тях си има запазени часове за посещение, които между другото се използват доста пълноценно. Запалените туристи подхващат песента за Пирин - разбира се, след кратка препирня коя точно туристическа песен да се изпее. "Кой ще идва в събота на поход - да вдигне ръка", обявява сериозно ръководителят на групата г-н Зоев, който преди дни е имал рожден ден, та почерпва междувременно дружинката с бонбони. "Тогава го дават дъжд, предлагам, ако вали, да не ходим", казва обаче една от възрастните дами. "Как ще познаем дали вали - тук може да вали, а в "Младост" - не", обажда се пък друга. "Ако вали, ще ви чакаме в кафето, после отиваме в "Океана", който ще ни приеме към 12.30 ч.", измисля мъдро ръководителят. ("Океан"-ът е "техният" ресторант във Владая). "Генчето иска, ако има място, да я запишете за ждрелото", добавя една закъсняла дама и уговорките по пътуването продължават. "И на Земенския манастир е хубаво", обажда се и един от мъжете. "Речено-сторено", обобщава ръководителят дискусиите и обявява 10.30 за час за тръгване към Витоша.

После се отдават на спомени от минали пътувания: "Времето беше много благосклонно към нас", припомня си една дама. "Като влязохме в хижата, имаше песни, танци, много хубаво изкарахме", сеща се пък друга. "Винаги споделяме преживяванията си с хората от групата, които не са могли да дойдат с нас", разяснява и г-жа Павлова. Тя обяснява, че миналата седмица са ходили на хижа "Еделвайс", а на 11 октомври е запланувано пътуване до Трън и ждрелото на Ерма - освен природните красоти групата ще може да види и паметниците край Сливница. "Мой роднина е бил опълченец, затова искам да отида там, г-н Зоев винаги включва и историческа част", отбелязва г-жа Павлова. За всяко пътуване "туристите" събирали по 10 лв. За по-дългите маршрути, като например неколкодневната обиколка на старите столици, "таксата" била 60 лв., та някои не могли да отидат.

Стига да им позволява здравето обаче,



всички се включвали в пътуванията до Витоша,



Железница и по-близките дестинации. Една от дамите например си счупила коляното и дълго време не могла да пътешества. Идвала обаче в клуба ей така - да побъбри с приятелите си. На сбирките освен планове за пътувания се правят и рождени дни. "Ако бяхте дошли миналата седмица, щяхте да видите какво черпене падна - домашни сладки и дори малко винце имаше", разказва г-жа Павлова. Задължително всеки път има и чай и кафе - всеки от групата дава месечно по 50 ст., за да има редовно от горещите напитки.

"Хората неусетно стават приятели, помагат си", казва председателката на "Хоспис Милосърдие" Зоя Паприкова-Крутилин, дъщеря на известната Донка Паприкова. Един от членовете например си счупил крака, а останалите от клуба веднага започнали да се уговарят кой да отиде да му помогне. Друг път пък една от жените споделила с друга за свой проблем - веднага след това получила дрехи за внуците си. "Възрастните са горди, те не се оплакват, но тук могат да получат милост, не милостиня", обяснява Паприкова. Самата тя се е посветила на каузата да помага на възрастните хора и споделя, че това осмисля напълно живота й. "Ако всички разберем, че е по-добре да даваш, отколкото да вземеш...", размечтава се тя. Паприкова със съжаление отбелязва, че клубовете като "Сребърна есен" са изключително малко. "Не виждам кой от държавата ще може така всеотдайно да се занимава с тази дейност", разсъждава тя и побързва да каже, че след туристическата група ще дойде следващата, наречена "Гургулят". Хората в нея пеят патриотични песни.

В другите групи също се пее. Представят се книги, празнуват се християнски празници, правят се беседи, организират се концерти. Няколко пъти например да радва възрастните идвал цигуларят Йосиф Радионов, идвали са и млади певци. Само през миналата година са проведени 220 сбирки, организирани са повече от 45 представяния на книги, беседи, срещи и тържества, а събиранията за гледане на филми или за концерти са били 15.



В една от групите например се учи английски език



"Пишат си домашните хората и се отнасят много сериозно към задълженията си. Някои вече проговориха на английски, а аз още не го знам", казва Паприкова. Особено интересна е и психологическата група. "Имаме много добра психоложка, която разговаря с хората и ги кара да споделят за себе си, самите те четат много от книгите за подсъзнанието, които излязоха напоследък", казва шефката на "Хоспис Милосърдие". На една от сбирките например психоложката накарала всички да напишат на лист родословното си дърво, след което да разкажат за един човек от него. Един разказвал за съпругата си, друг за внучката си в Англия, трети за баща си или майка си. "Нямате представа колко голяма нужда имат хората да споделят, да разказват за себе си и да има такива, които да ги изслушват", казва Паприкова.

"Точно за такива клубове държавата не дава пари, само някои общините помагат със средства за отопление", казва Мария Петкова, директор на фондация "Лале". Затова организацията й подкрепя подобни клубове за възрастни в по-отдалечените места - например в Русенско, Търновско, Пазарджишко и др. Възрастните така обиквали подобни клубове, че се разбирали всеки ден да организират някакви занимания и се уговаряли кой да донесе баница, кой кифли или мекици. В Хасково дори имало идея възрастните да се срещнат с младежи и да им разкажат как са флиртували и са изразявали навремето чувствата си без интернет. Според Петкова има голяма нужда от създаването на повече такива клубове, тъй като те са отворени за всички и помагат на възрастните хора, които имат ограничени социални контакти и битови трудности, да разнообразят ежедневието си. "През зимата особено е много важно да имаш едно топло местенце, където с други хора да поприказваш и да погледаш телевизия", казва тя.