След шокиращите избори в Австрия, които покрай спор за влиянието на ЕС върху вътрешната политика дадоха тласък на крайната десница, българският премиер Сергей Станишев може да се изкара едва ли не пророк. Защото "пророк без почест не бива, освен у дома си и сред роднини". Кой ли му обърна внимание, когато предупреди Еврокомисията да не наказва строго България, защото ще насърчи екстремистите? Никой! Брюксел стовари на 23 юли върху страната най-тежката си критика досега, отне акредитациите на две разплащателни агенции и замрази 825 млн. евро от предприсъединителните фондове със заплаха да посегне и на структурните.

На 10 юни Станишев заяви пред британския "Файнаншъл таймс", че "строги

санкции на Брюксел ще насърчат политиците от опозицията,



включително лидерите на националистическата партия "Атака", които (...) ще отстояват идеята, че отношението към България е като към второразреден член на ЕС". Влиятелният лондонски всекидневник схвана тезата му и под заглавие "Срамът на България" предупреди на 20 юли да се внимава "да не би политически екстремисти да излязат победители от тази афера" (със санкциите). Препоръката му бе "Брюксел да помогне, като изтъкне, че поставя на подсъдимата скамейка не страната, а ключови политици, чиновници и магистрати".

Обществото остана доволно от строгия подход на Еврокомисията, защото разбра срещу кого е насочен ударът й, но



управляващата коалиция умишлено се вайка,



че наказанието е за цяла България. Така замъглява собствената си вина и прикрива греховете на спонсориращите я кланове. Заедно с това обаче подклажда антиевропейски настроения, независимо дали го желае, или не. От което няма как да не се възползва родната антиевропейската десница, олицетворявана от "Атака". Нейният възход пък служи на Станишев като предпочитано плашило, с което да се брани от Брюксел.

Новата звезда на австрийската крайна десница Хайнц-Кристиян Щрахе, който смайващо и за самия себе си спечели на изборите миналата неделя 18% за Партията на свободата, два дни преди това атакува Евросъюза на митинг в работническия квартал Фаворитен на Виена. Той заяви, че "капиталистите и неолибералите превръщат обикновените хора в роби на Европейския съюз". Бившият зъботехник, който политически бе отгледан от предишния лидер на Партията на свободата - Йорг Хайдер (спечелил като отцепник още 11% на изборите за крайната десница), покани във вторник във Виена колегата си от "Атака" Волен Сидеров, за да сподели с него и с евродепутатите Димитър Стоянов и Десислав Чуколов радостта от своя успех.

"Обсъдихме да се създаде една нова антиглобалистична доктрина, в която да говорим за Европа на отечествата", казал Сидеров, цитиран от електронния сайт на своята партия. Щрахе пък пожелал успех на "Атака" на парламентарните избори догодина. "Ние имаме долу-горе еднакво присъствие" (в политическия живот), казал той. "Резултатите в Австрия могат да ни подскажат, че и у нас, в България, на парламентарните избори партия "Атака" ще заеме много сериозна позиция на политическата сцена и без нея няма да може да бъде съставено следващото правителство", обнадеждил се Сидеров. Според него "възходът на националистическите партии в Европа е резултат от разочарованието на хората в ЕС от глобалистичната политика на казионните социалдемократи и християндемократи".

Австрия има значителен принос за



новата европейска мода -



да се печелят избори за сметка на ЕС.

През 2000 г. страната влезе в челен сблъсък с останалите членове на съюза, които й наложиха неефективни санкции заради правителствената коалиция между християндемократите и Партията на свободата, събрала начело с Хайдер 28% от гласовете на изборите през 1999 г. Опитът за дипломатическа изолация на Виена издържа тогава само половин година, след като анализ на "група мъдреци" показа, че санкциите били "погрешно схванати като насочени срещу австрийския народ". Те само засилиха антиевропейските настроения на австрийците и укрепиха позициите на крайната десница.

Тройната коалиция в България и особено нейният лидер Станишев си дават сметка, че ако в оставащите до парламентарните избори девет месеца двата редовни доклада на Еврокомисията за България (един междинен след три месеца и един редовен в средата на 2009 г.) бъдат все така негативни, опозицията ще има най-силния си аргумент, че управляващите са се провалили. Без да се напряга много, тя ще бере плодовете от работата, която й върши Брюксел. Евросъюзът, който също навлиза в предизборна треска за смяна на състава на Европарламента и Еврокомисията в средата на идната година, ще се сблъска с разширяващото се влияние на популистите и националистите не само в Австрия, но също в Италия, Белгия, Холандия, Франция, Румъния и други държави. Тогава той ще бъде по-чувствителен към воплите от София да не разчиства пътя на българските екстремисти и евроскептици. В същото време ще трябва да си дава сметка, че авторитетът му силно ще пострада, ако замаже проблемите, които посочи в докладите си на 23 юли.



България няма да се очисти



през близките месеци нито от организираната престъпност, нито от корупцията по високите етажи на властта. Никакви сигнали не идват от управляващите среди, че се готвят да си ритнат хранилките. Засега се прилагат познатите похвати на протакане чрез имитации на промени, за да се доизбута мандатът и да се влезе в предизборния период, когато посланията и от Брюксел, и от София могат да придобият друго звучене.

Каквито и прилики да се търсят обаче с Австрия, има една фундаментална разлика, която няма да се промени още дълго. Докато Евросъюзът се радва на симпатиите само на 28% от австрийците, защото над 70% смятат, че държавата им се справя по-добре сама с проблемите си, и не желаят външна намеса, при българите над 70% от анкетираните редовно заявяват одобрение на ЕС, тъкмо защото не харесват собственото си управление и се надяват някой отвън да внесе ред в държавата. Ако Брюксел намали натиска си над София, точно това ще бъде най-голямото разочарование на народа и той няма да има тогава друг избор, освен да се хвърли в обятията на националистите.