През миналата година Асоциацията на професионалистите по здравни грижи прави проучване сред кандидат-студентите за сестри и акушерки във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет в София. Оказва се, че 100% от тях влизат да учат единствено за да получат дипломи и да заминат за чужбина. Тази година има малко по-добри новини - в Плевенския факултет по здравни грижи, например, местата за сестри са заети 100%, дори има няколко неприети кандидатки, а приетите твърдят, че ще останат да работят в България.

-----------

"Вероятно това се дължи и на лекото раздвижване в мисленето на хората. Те осъзнават, че не сме само технически помощници на лекарите, въпреки че десетки години бяхме наричани така, бяхме подчинени, за самостоятелност на професията не се говореше, съществуваха абсолютно йерархични правила", казва Милка Василева, зам.-председател на асоциацията на професионалистите по здравни грижи. В последните години нещата са още по-зле. "Хаосът в здравеопазването е вече толкова голям, че никой не си изпълнява задълженията, отношението към сестрите с всеки изминал ден става по-лошо - и от пациентите, и от лекарите. Сестрите са малко и колкото и да искат да си изпълняват задълженията, не могат. Не може една сестра да работи за 3 или 4 сестри, да получава пари за половин и от нея да се изискват качествени здравни грижи. Това рефлектира при пациента - той вижда изморени и сърдити сестри, на лекарите също не им харесва и си го изкарват на сестрите", обяснява ситуацията тя.



У нас в момента има 29 300 сестри, а трябва да са около 60 000.



Преди 18 г. те са били 53 000. 1200 сестри са напуснали България само от началото на годината, сочат данните на асоциацията. Не всички от тях работят като такива - стават болногледачки, домашни помощнички, работят в хотели. Няма точни данни кой къде работи. Но се знае, че само в Англия има българска колония от около 4000 сестри. Заплатите са между 800 и 1000 лири, което е малко за Англия. Затова английските сестри напускат и работят в САЩ, Австралия и Нова Зеландия.

От България си заминават млади жени, знаещи езици, във фертилна възраст. Средната възраст на сестрите у нас е над 45 години, което значи, че след 10 години, ако не се вземат мерки, положението ще стане неуправляемо.

За да се спре негативната тенденция обаче, не се прави много. "Трябва да започне огромна кампания за промяна на отношението към сестрите, като хора и като професия, за да се промени и мотивацията", обяснява Василева. Добре е, че започнаха известни стъпки по отношение на регламентиране на заплащането - преди месеци беше подписан колективен трудов договор в здравеопазването, според който минималната заплата на сестра е 440 лв. Но според Василева има много да се работи и по този въпрос и заплатите по договора далеч не са постигнати на доста места.

Друга мярка е, че т. г. е увеличен приемът в медицинските факултети за сестри и акушерки, улеснен е и входът към тях - вече е с тест, а не както преди - с изпити по биология и химия. Държавната такса обаче все още е висока, а обучението е 4 години, което също е проблем. В целия ЕС за сестра се учи 3 г., но у нас законодателството не го позволява. Въпреки това тази година всички обявени места са заети, за разлика от миналата. Но това не е кой знае какъв повод за радост - специалността се търси, защото обучението е добро, а сестрите, започнали да учат след 2007 г., получават автоматично признаване на дипломата в ЕС, т.е. след това не им се налага да държат приравнителни изпити.



"Ние обучаваме кадри за богатата Западна Европа,



увеличаването на приема не решава проблема, защото след завършването си тези сестри нямат стимул да останат у нас. Имаше предложение големите болници, които имат възможност, да предложат стипендии на студенти, за да останат да работят в тях, но се оказа, че просто няма желаещи", казва Милка Василева.

Заплащането не е универсално и има разлики в различните нива на системата. Едно обаче е сигурно - заплатите у нас са по-ниски дори от тези в Албания и Македония.

Където се работи най-много и работата е най-тежка - в сърдечносъдовите отделения, ортопедията, реанимациите, се взимат и най-добри пари - около 800 лв. Но там най-бързо настъпва т.нар. burn out синдром - от прекалената умора мотивацията спада и също има недостиг на сестри. Да не говорим, че сервитьор в не кой знае колко скъпарски ресторант си докарва поне 1500 лв. "Излиза, че обществото не уважава и не цени нашия труд и затова получаваме ниско заплащане, а в същото време претенциите към нас са изключително високи", коментира Василева.

Сестрите във всички болници в България работят тройно, често на няколко места, за да си допълват доходите. "Този етап ще отшуми скоро, защото те една по една отпадат, просто не издържат", казва Василева. Недостиг има дори в частните болници, сестри напускат и болници като "Токуда".

Проблемът е, че повечето болници са търговски дружества и сами определят заплатите. Затова има места, където това се прави разумно и няма напрежение, но има и такива, в които нещата са много зле. Все още обаче болниците, които са се опарили от липса на сестри и са вдигнали заплатите, са единици. Другите просто още не са на ръба, а в по-малките населени места разчитат, че сестрите няма какво друго да работят и ще се примиряват още дълго време. А там и страхът е по-голям, и сестрите не смеят да си поискат дължимото.

Пресен пример са акушерките в Окръжната болница във Варна -



заради ниските заплати те масово подадоха оставки



и едва след това възнагражденията им бяха увеличени, при това на 440 лв. И голяма част от жените се върнаха в болницата. Така стана и със сестрите в градините в София - едва като подадоха оставки, общината се сети, че има проблем и нещата може да се подобрят - до 380 лв. заплата. Срещу тези пари всички имат големи претенции към сестрите - и родителите, и общината.

"А управляващите не правят нищо. Ние си протестираме, преговаряме, правим си срещи, получаваме обещания и нищо", казва зам.-шефът на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. Предишният министър Радослав Гайдарски много обичаше да обяснява как заплатите на сестрите по негово време са скочили със 70% и по света няма такова нещо. Но все пак те скочиха до 230 лв. По света и такова нещо няма.

Въпросът е



защо изобщо някой още работи тази професия



"Остават жени над 45 г., които си обичат професията, трудно им е да направят промяна, имат уредено семейно положение", обяснява Василева. Защо някой ще работи обаче в "Бърза помощ" за максимум 450 лв., при това трудно постижими? Това са тежки 12-часови дежурства с всичко, което може да ти се случи на улицата. "Това е зараза, има хора, които си обичат професията и вярват, че нещо може да се промени, и стоят. И се злоупотребява с безкрайното им търпение", казва Василева.

В доболничната помощ е още по-кошмарно. "В ДКЦ-тата експлоатират сестринския труд - една сестра работи в няколко кабинета и за качество и дума не може да става. Те се използват основно като технически лица и понеже парите от НЗОК са недостатъчни, заплатите са много ниски - около 280 лв. Обикновено работят по 4 часа, за да могат да си допълват и от друго място доходите", казва Милка Василева. Тя работи при личен лекар и казва, че при джипитата положението е още по-драматично. Там осигуровките и заплащането са минимални - 220 лв. Самите джипита също все повече предпочитат да наемат секретарки вместо сестри, тъй като основната им работа е попълване на документация. "Ако един личен лекар иска да има пълноценна практика, не може без сестра. Не може пациентът да споделя конфиденциална информация пред немедицинско лице, да не говорим за редица манипулации, които се правят от сестрите. Здравната каса обаче не контролира качеството", обяснява сестрата.



Какъв е изходът?



"Самите ние още не сме осъзнали силата си как можем полека-лека да променим нещата. Трябва да има промяна на образованието, отношението, наредбите, заплащането - все неща, които влияят на мотивацията", казва Василева. Ясно е, че за една година и с една мярка нищо няма да се поправи, нужен е дългосрочен план с десетки мерки. Такъв е изготвен от асоциацията и е пратен на институциите. "Ако всичко се прави както трябва, за около 10 години може да има някакъв ефект", смята Василева.

Според нея увеличението на приема в университетите е добро начало, ще се търси начин да се повишава заплащането, да се промени регламентът на разпределение на заплатите в самите болници.

Ако това не се случи, катастрофата ще настъпи. И не е ясно какво ще се случи. На теория е възможно да се внасят сестри отвън, на практика обаче до момента няма нито една подадена молба - проблем са ниското заплащане и езикът.

Протестите също не винаги решават нещата. "Не сме се отказали, в стачна готовност сме от 2 години. Но винаги се правят някакви палиативни стъпки и ние се надяваме, че без да стигаме до крайни действия, ще решим някои проблеми. Стачката е много сериозен акт, не бива енергията на хората да бъде употребена напразно и нашите усилия да бъдат използвани за политически цели, затова сме внимателни. Продължаваме да търсим диалог, имаме готовност за всичко - за протести, за стачка, но най-вече за преговори. Защото досега сме правили всякакви протести, но малките успехи, които сме постигнали, са чрез преговори, а не с протести", казва Василева. Явно другото, което ще е нужно на сестрите, е още запаси от търпение.