Errare humanum est*, са казвали древните, като са правели опит чрез тази стара житейска максима да оправдаят неблагоприятните последици от пропуски или гафове, за които носят някаква политическа, материална или поне морална отговорност. Придобилата популярност през вековете крилата фраза обаче едва ли ще може да скрие провала, който допусна една от най-секретните служби в Сърбия - Агенцията за сигурност и информация (БИА). На нея е поверена приоритетната задача да вкара в най-кратки срокове последната от югорепубликите в обединена Европа, като за целта трябва да излови и изпрати за Хага издирваните от трибунала за военните престъпления сърби ген. Ратко Младич и Горан Хаджич. БИА, която от пет месеца е с тотално обновено ръководен състав и работи по оперативни схеми, прилагани от водещи европейски и световни специални служби, стартира много успешно дейността си. Операцията по залавянето на издирвания в продължение на близо 14 години босненски сръбски лидер Радован Караджич, осъществена през юли в Белград, действително бе проведена като по учебник. При това в условията на пълна секретност от структурите на вътрешното ведомство, което донякъде беше гаранция и за нейния успешен край. Суперлативите, които заваляха към БИА за добре свършената работа, която в интерес на истината бе оценена високо и в чужбина, мотивираха службата да си пробва късмета и с останалите сърби от списъка на трибунала в Хага. Като следваща мишена от БИА набелязаха генерал Ратко Младич - бившия босненски сръбски командир, който също доста години като Караджич се изплъзва на заложените за него капани.

Прекалената амбиция независимо от мотивите, които я пораждат обаче, винаги е давала обратни резултати. В конкретния случай, водени от желанието да затвърдят професионалните си успехи и да затворят час по-скоро досието "ген. Младич", оперативните екипи на БИА вкараха на 5 септември тайната централа в една доста конфузна ситуация. Въпросната дата е обикновен петъчен ден за гражданите и гостите на сръбската столица. В ранната утрин на трамвайна спирка в оживен квартал на Белград, около 7 ч. и 15 мин., пред смаяните погледи на многолюдна тълпа, трима снажни мъжаги, дръпват здраво невзрачен човечец, на видима възраст около 60-те, сгъват го на две, набутват го почти от движение в тъмен автомобил "Опел Астра" регистрация BG 737-174, след което с мръсна газ и пищене на гуми изчезват в неизвестна посока. След като уплахата от първоначалния шок отминава, по-големите куражлии започват да звънят по мобилните си телефони в полицията и да засипват дежурните с конкретни описания на отвлечения, похитителите и на колата, с която са избягали от местопрестъплението. С това нещата временно се успокояват, поне до момента, в който от полицията, а чрез свои източници оттам и някои от медиите успяват да се доберат до информацията, че според регистрационните табели автомобилът се води собственост на държавното предприятие "Сръбска пътна инфраструктура". Оттам потвърждават този факт и подробно обясняват къде и с кого се намира тяхната кола в момента, но категорично отричат да имат нещо общо с отвличането. Нещо повече. И те се обаждат във вътрешното ведомство и настояват случая да бъде изяснен, за да не пострада имиджът на предприятието. Положението става сериозно, особено след като медиите успяват по неведоми пътища да се докопат до информацията кой е отвлеченият. Оказва се, че това е Александар Исайлович, известен в квартала с прякора си Аца Чича. Той е най-обикновен пенсионер, който помага на скромните си доходи, работейки по строителните обекти в предградията на сръбската столица. Е, ако човек се вгледа по-внимателно в чертите му, може да открие известна прилика с издирвания ген. Ратко Младич, но за това Аца няма никаква вина. Не така обаче мислят"ловците на глави" от БИА, които активно го разработват, твърдо убедени, че и сега са ударили в десятката. Този път обаче нещата не се развиват точно според предварително начертания им план. След т.нар."секретно задържане", което е направено абсолютно непрофесионално през деня и пред толкова голям брой свидетели, оперативният екип отвежда Исайлович в тяхна тайна база. Там изплашеният до смърт човек е подложен с часове на кръстосани разпити и медицински тестове, включително и ДНК анализ, които трябва да докажат по неоспорим начин, че арестуваният е именно босненският сръбски генерал. Колко време Аца Чича е бил обект на такива щателни изследвания и опознавателни беседи, сръбският пенсионер не може, или по-точно не иска да каже по разбираеми причини. Твърди обаче, че времето, прекарано при тях, е било използвано съвсем пълноценно. Мъглявите обясненията по случая с неговото тайнственото отвличане, дадени пред медиите, са противоречиви, объркани и в определени моменти звучат дори абсурдно. Исайлович обаче е категоричен, че хората, с които е бил, са се държали изключително коректно с него. Разкрива даже, че при раздялата си с тях, която също е била извършена в условията на пълна секретност някъде в покрайнините на Белград, е получил цели 50 евро. Един вид като заслужено обезщетение за причинените страхове, притеснения и загубеното време.

БИА се опита да излезе суха от водата, като разпространи официално съобщение, че нейни служители в съответствие със законовата уредба на Република Сърбия са разговаряли с лице, за което е имало подозрения, че би могъл да бъде издирваният от трибунала в Хага сръбски генерал Ратко Младич. Това признание донякъде укроти духовете. Виновниците освободиха напрежението, прикривайки се зад еrrare humanum est* и огромното им желание да дадат своя принос за евроинтеграцията на Сърбия. В публичното пространство обаче въпреки усилията на медиите да внесат някаква яснота какво всъщност е станало, останаха да висят много въпросителни. Най-вече такива, свързани с тоталитарния стил и методи на работа, които се прилагат от сътрудниците на уж обновената специална служба.

--------------------------------------------------------------------------------------------------

Errare humanum est*(лат.) - Човешко е да се греши