Парламентарните избори в Словения, които са петите поред след обявената през 1991 г. независимост на републиката от бившата югофедерация, създават реални предпоставки левицата отново да поеме управлението в малката алпийска държава. След четиригодишна пауза, макар все още неофициални, резултатите от народния вот, произведен на 21 септември, показват, поне засега, че социалдемократите(СД) на Борут Пахор посягат към властта. Те успяха да дръпнат с твърде незначителна разлика (30,5 на сто срещу 29,3 на сто) пред десноцентристите от Словенската демократическа партия (СДП) на досегашния премиер Янез Янша. При това в рамките на 62,2 процентна избирателна активност - чувствително по-голяма от тази, регистрирана на вота през 2004 г. Според първичната информация, предоставена на местните медии от говорителя на Държавната избирателна комисия (ДИК) в Любляна, до момента са обработени приблизително 97,2 на сто от бюлетините на 1,7 млн. гласоподаватели, при избирателен праг от 4 процента. Чакат се обаче и резултатите от вота даден във временните избирателни секции, разкрити в 19 словенски дипломатически мисии в чужбина. Едва след преброяването на гласовете, дошли отвън, може да се говори за окончателно оформяне на мозайката от парламентарно представените партии и коалиции в новия Държавни сбор (парламент) на страната. Революционни промени в установеното след изборите политическо статукво обаче са малко вероятни. Така социалдемократите, водени от Борут Пахор, и техните партньори, обединени във формациите "ЗАРЕС-Нова политика" и "Либерално-демократическата партия", могат твърдо да разчитат на 43 мандата в 90-местния законодателен орган.



Сегашният успех на левия център,



формациите от който са управляващи в периода 1991- 2004 г., до голяма степен се дължи на подкрепата, която знакова политическа фигура от ранга на първия президент на независима Словения Милан Кучан даде в самото навечерие на вота. Бившият партиен апаратчик, изградил политическата си кариера в редиците на Съюза на югославските комунисти (СЮК), доказа за пореден път, че все още може да въздейства върху вота на избирателите в желаната от него посока.

Коалицията около СДП, ако успее да се съхрани в първоначалния политически формат, трябва да се примири с 40 депутатски кресла и минималната преднина на вота, която по всичко личи ще ги държи през следващите четири години на осезаема дистанция от изпълнителната власт. Премерено изказване в тази насока направи веднага след отварянето на изборните урни досегашният премиер Янез Янша. От неговия щаб в Любляна разпространиха изявление, в което лидерът на десницата



непряко признава загубата си



Той смело изстреля в медийното пространство личното си мнение, че макар резултатът от вота да е почти изравнен, левоцентристката опозиция има повече шансове да формира следващото коалиционно правителство. Въпреки всичко обаче опитният политик не изгори всички мостове за оставането на СДП във властта. Той внесе жалба в ДИК, чрез която настоява за повторение на вота в Любляна, заради нередности и незаконни действия в работата на избирателните комисии в две от избирателните секции в словенската столица. Именно те според Янша са помогнали на СД да спечели парламентарните избори на 21 септември.

Въпреки безспорните успехи, отбелязани от страната под управлението на десницата (членството в ЕС и НАТО, въвеждането на общата европейска валута, шестмесечното европейско председателство на Любляна, ръста на икономиката над 6,8 на сто и т.н.) основните причини за неубедителното представяне на десницата в рамките на парламентарния вот са комплексни. Те се обясняват основно с проблеми, свързани с годишния ръст на инфлацията, която за 2007 г. е най-високата в еврозоната - над 6 процента, ограниченията в областта на свободното слово, човешките права и не на последно място -



наличието на корупция



Явление общо взето нетипично за страна, в която средният месечен доход гони 1400 евро. Именно твърденията за наличието на корупционни схеми във висшите етажи на властта, тиражирани още през тази пролет във финландските и словенски медии, се оказаха капката, която наклони леко, но осезаемо, гласа народен в полза на левицата. Обвиненията, че Янша и негови приближени са получили огромен подкуп на стойност 21 млн. евро, даден от финландската оръжейна компания "Патрия" в замяна на преференциална поръчка за 278 млн. евро, касаеща доставката на 135 бронирани машини, предназначени за нуждите на словенската армия, не бяха подплатени с убедителни доказателства. Премиерът също категорично отрече официално участието си в аферата, но сянката на съмнението остана да витае. И то в много неподходящ момент - две седмици преди парламентарните избори на 21 септември.

Дяволът може би нямаше да бъде толкова черен за СДП, ако Партията на пенсионерите (ДеСУС), която беше доскорошен партньор на десницата в управляващата коалиция на Янша, обяви че прави ляв завой и се присъединява към победилата опозиция. Седемте депутатски кресла, които ДеСУС успя да си осигури, правят нейния лидер - 48-годишният военен министър в досегашното правителство Карл Виктор Ерявец, желан и



необходим коалиционен партньор



и от двете основни политически сили. Негова ще е ключовата роля в преговорите за съставянето на нов кабинет, тъй като за всички е ясно, че без пенсионерите никой няма да има парламентарно мнозинство в Държавния сбор. Именно този факт дава основание да се предполага, че от ДеСУС ще отстояват твърдо в предстоящите преговори партийната предизборна платформа. Догадките бяха потвърдени лично от Ерявец, който заяви, пред РТВ Любляна че в хода на предстоящите консултации има намерение да настоява пред партньорите от бъдещата коалиция, минимум за 10 процентно увеличение на най-ниските пенсии (около 450 евро), за данъчни облекчения, както и за подобряване на обществените дейности, отнасящи се до системата на здравеопазването в страната. Ако левоцентристите не съобразят с предложенията, заявени още преди да почнат преговорите от партията на пенсионерите, за СД и нейния лидер Борут Пахор се очертава гореща и напрегната политическа есен.