В България всички скандали се потулват по доста елементарен начин - закрива се структурата, разбунила духовете, и на нейно място се открива нова. И всичко се забравя. Затова и порочните практики не се премахват, а се мултиплицират. Красноречив пример за това е закритият пътен фонд, чийто шеф Веселин Георгиев бе уличен в драстичен конфликт на интереси, възлагайки поръчки за над 120 млн. лв. на фирма, в чиято управа е неговият брат. Заради скандала ЕС ни спря всички пари за пътища, което не попречи премиерът да изпрати Георгиев с благодарности. И никой не поставя въпроса каква е отговорността на хората, които би трябвало да се контролирали работата му и да не допускат подобни безобразия.

Фондът бе създаден в началото на 2006 г. и по закон си има управителен съвет. Той се състои от финансовия министър Пламен Орешарски, транспортния Петър Мутафчиев, регионалния Асен Гагаузов, заместничката на Мутафчиев Весела Господинова и самия Веселин Георгиев. Очаква се идната седмица министрите да докладват пред парламентарната комисия "Антимафия" какво са правили, за да пресекат злоупотребите. Ако са честни, би трябвало да не могат да кажат нищо в свое оправдание, защото архивите са доста красноречиви. От протоколите на заседанието на УС, с които "Сега" разполага", ясно личи пълното безхаберие при управлението на държавната собственост и харченето на парите на данъкоплатците.

В началото УС е работил доста активно. Събирал се е по два пъти месечно и покрай чисто организационните проблеми около новата администрация, се е занимавал и с оперативното ръководство. През септември 2006 г. например министрите разсъждават надълго и нашироко какво да правят с многото имоти на пътната администрация и накрая решават Веселин Георгиев да им предостави списък с предложения - какво ще се дава под наем, какво ще се продава и т.н. Няколко седмици по-късно министрите дори специално одобряват какво да прави Георгиев с ведомственото барче в управлението на фонда - да го даде под наем. На друго заседание изслушват доклад какви трудности и грижи създава съхранението на паветата, които се събират след асфалтирането на пътища. Изглежда е имало разчети, анализи и прогнози, защото накрая заключението им е добре обосновано: тъй като цените на този вид настилка ще се вдигат, по-разумно е фондът да си ги съхранява, вместо да ги продава.

Отделно от това министрите са занимавани нееднократно и подробно как трябва да увеличат мизерните заплати на инженерите, които напускат масово фонда, как да се вземат повечко пари от бюджета, за да платят на фирмите, които са почиствали предишната зима пътищата и пр. Както и трябва да се очаква, председателят на УС - финансовият министър Пламен Орешарски, е строг, но справедлив. Няколко пъти заявява, че заради окаяното състояние на пътищата няма да променя бюджета на държавата. А проблемът със заплатите на държавните служители не е патент на пътния фонд - навсякъде в държавата хленчат.

Целият този ентусиазъм обаче се изпарява в началото на 2007 г. За цялата 2007 г. УС се е събирал едва пет пъти, при това без да взима решения по същество и по конкретни проблеми. Причината е, че още на 8 януари 2007 г. на Веселин Георгиев са делегирани огромни права. Тогава УС упълномощава Веселин Георгиев да взема всички решения за отдаване под наем на имоти или части от тях - публична и частна държавна собственост, и на движими вещи, като провежда процедурите лично или чрез упълномощени от него лица. Не става ясно чие е предложението, но е гласувано единодушно. Едва в края на същата година зам.-министърът на транспорта Весела Господинова се сеща да поиска отчет за направеното по този въпрос. Изглежда Веселин Георгиев е дал твърде обща справка, защото УС решава на следващото заседание директорът да представи разбивка. Не е ясно дали е предоставена такава, защото с този въпрос никой вече не се занимава.

Няколко месеца по-късно - на 27 юни 2007 г., УС обсъжда предложение на шефа на пътния фонд да му делегират правото да утвърждава сам ремонтната програма. Става въпрос за харченето на основната част от бюджета на ведомството, който за цялата 2007 г. е 350 млн. лв. Веселин Георгиев апелира да го натоварят с огромната по обем работа, защото досегашният опит сочи, че така се действа по-оперативно. Юристите го контрират, че това не може да стане, защото според чл. 21 от Закона за пътищата утвърждаването на тази програма е работа на УС. Намесва се Гагаузов, който предлага компромисен вариант - да се представи готов списък с проектите и УС да го утвърди. Още "по-компромисен" е финансовият министър. Той предлага обектите за утвърждаване да се вписват в протоколите от вече състояли се заседания на УС, които впоследствие да бъдат преподписвани. Петър Мутафчиев не присъства на това заседание, а заместничката му не взима отношение.

Накрая УС решава, че засега делегира на Веселин Георгиев тези функции и трябва да се направи промяна в закона и в правилника на пътния фонд, с която решението да се узакони. Тази промяна на практика означава, че Веселин Георгиев може вече еднолично да определя кой път трябва да се ремонтира или рехабилитира, на кого да се възложи проектирането и на кого - строителството и т.н. Съответно само той ще знае кое по каква процедура ще се върши - с директно договаряне ли, с конкурс, с търг или по някакъв друг начин.

Поговорката, че апетитът идва с яденето, важи с пълна сила за тази ситуация. От протоколите личи, че Веселин Георгиев обича да работи със замах. На 5 март 2007 г. отчитайки какво е свършил предишната година, той предлага да се заеме и с концесионирането на магистралите. По същото време държавата все още преговаряше с португалските фирми за магистрала "Тракия", а България гадаеше ще има ли сделка или не. Но Веселин Георгиев предлага



на концесия да бъдат дадени още три магистрали



Той внася за разглеждаше в УС "Проект за решение на МС за подкрепа на действията във връзка с организиране и провеждане на предпроектни проучвания за предоставяне на концесия за автомагистралите "Струма", "Хемус" и "Черно море". По закон самата концесионна процедура може да се провежда само от кабинета, а предварителното й разработване се възлага със заповед на министър-председателя. Така че в случая става въпрос за подготовка на проектите - нещо, което не ангажира с нищо държавата. Но от протоколите личи, че се бърза, и то много. Веселин Георгиев например обяснява, че за "Струма" докладът по ОВОС е готов, а за "Хемус" ще стане всеки момент. Готови са и конкретни проекти. Дори за "Черно море" е възложен ОВОС, макар че по същото време Асен Гагаузов публично изразяваше съмнения в нуждата от такъв аутобан. Транспортният министър Петър Мутафчиев възразява, че едва ли е възможно да се работи толкова бързо, но Орешарски и Гагаузов го успокояват, че това ще е само първата стъпка.

Няколко месеца преди март 2007 г. въпросът за предстоящото концесиониране и на други магистрали освен "Тракия" също е повдиган. Протоколите пазят решение на фонда, според което Пламен Орешарски се ангажира да внесе в Министерски съвет поправка на Закона за концесиите, според която подготовката на концесионни процедури за пътни обекти се прави от пътния фонд и се внася в готов вид за разглеждане в кабинета от финансовия министър. Разликата е съществена - след поправката пътният фонд ще е този, който решава дали има нужда от дадена концесия или не, какви да са точно условията и т.н. Само че поправката не минава. Причината за това обаче е тривиална - настава спор между транспортния и регионалния министър кой има повече потенциал и специалисти да работят върху такива сложни проекти. Петър Мутафчиев смята, че след като в транспортното министерство има цяла дирекция за транспортна политика, е редно тя да се занимава с това. Асен Гагаузов изтъква, че подобни проекти винаги са се изготвяли в неговото министерство. И разрешаването на спора се отлага за следващото заседание, за да не бъде спомената темата никога повече.

Протоколите показват, че пътният фонд дори е бил близо до вземане на фаталното решение



в България да се въведе двоен пътен данък



- винетки за всички пътища извън на населените места и едновременно с това ТОЛ такса за преминаване по първокласните и по магистралите. През 2006 г. и 2007 г. винаги щом медиите питаха Гагаузов какво ще се прави с винетките, получаваха различен отговор. Ту щяхме да оставяме винетната система во веки веков, ту щяхме да я заменяме с ТОЛ такси. Европейската директива не допуска прилагането и на двете такси едновременно и това многократно бе подчертавано от всички специалисти. Само че от протоколите излиза нещо интересно - на 27 ноември 2007 г., малко преди приемане на винетните такси за следващата година, Гагаузов прави изказване, че практиката по отношение на таксите е противоречива и "се оказва, че имало възможност и двете да се прилагат едновременно". В случая българските шофьори трябва да благодарят на Петър Мутафчиев, който иска да му представят доказателства и разчети за ползите и вредите от такова облагане. И естествено не получава нищо.

Всичко това показва, че историята на пътния фонд не само че не бива да бъде забравена, но и трябва подробно да бъде изучавана. Като наръчник как не трябва да се управлява една държавна фирма.