Според анализи, публикувани в пресата, кредитите в швейцарски франкове и йени ще стават все по-популярни сред българските потребители. Като причина за това се изтъкват разликите в лихвените проценти. При заемите във франкове например те се движат между 4.8% и 6%, докато при заемите в евро са между 6.6% и 8.5%. Изчисленията показват, че при кредит на стойност 50 000 евро за 20 години между месечните вноски има голяма разлика. При 6-процентната лихва за швейцарски франкове и 7.2% за евро, в първия случай вноската се оказва с почти 10% по-малка. При същия по размер кредит, но с 30-годишен срок за изплащане разликата вече надминава 13%.

Привлекателността обаче е само на пръв поглед. Преди да започнат да търсят оферти за кредити във валута, различна от евро и български лев, потребителите би трябвало да си зададат няколко съществени въпроса.



В каква валута са приходите им?



Ако кредитът ще се изплаща от българин, тук в България, при положение че повечето от нас получават заплатите си в левове, валутните разлики могат да окажат съществено влияние върху общите разходи по обслужване на задълженията по кредита. Разлика между еврото и лева почти няма, защото курсът е фиксиран. Но в условия на финансова криза както японската йена, така и швейцарският франк имат репутацията на убежище за инвеститорите, но не и за онези, които трябва да се разплащат в тези валути. Защото въпреки че франковете и йените поддържат стабилни разменни нива спрямо другите валути, тенденцията е да поскъпват. За последната година йената се е покачила с 5.47% спрямо еврото, а при швейцарския франк това повишение е 4.13%.

Това означава, че на всеки сто лева, които един български потребител е плащал миналата година за обслужване на кредита си, ако е предпочел двете валути, сега трябва да плаща съответно 105.47 лв. и 104.13 лв. Не трябва да се забравя и че в тази сметка не влизат разходите по обмяна на валутата.

Допълнителен риск идва оттам, че е практически невъзможно да се прецени точно какво ще е бъдещото развитие на валутните курсове, особено когато става дума за дълги периоди от време, каквито са сроковете по много кредити. В по-краткосрочен план може да се



предвидят някои общи тенденции,



базирайки се на поведението на пазарите в подобни ситуации в миналото и на общите макро-икономически зависимости. Ето някои от тях. Традиция е при всяка криза, застрашаваща щатския долар, активно да се включва не толкова Федералният резерв, колкото Японската банка. В подобни случаи, както беше например след паниката, породена от бомбените атентати от 11 септември, тя масово интервенира, за да задържи и дори обърне поевтиняването на зелените пари. Защото икономиката на Страната на изгряващото слънце е силно зависима от експорта, а основен неин външен пазар е именно САЩ. Всяко поскъпване на йената спрямо долара прави японската продукция по-скъпа за американските потребители, а оттам и по-неконкурентоспособна. Историята обаче сочи, че колкото и да са масирани тези акции на Японската и други азиатски банки, те рядко оказват убедителна помощ за долара.

Трябва да се има предвид и това, че при сегашната криза един основен фактор е по-различен, и анализаторите все още са разколебани по въпроса какво ще е неговото влияние върху бъдещия курс на йената. За пръв път от 25 години насам, през август Япония отчете търговски дефицит. Според някои в дългосрочен план това ще натежи на японската валута в посока надолу и ще накърни репутацията й на сигурно убежище на инвестициите. Други обаче не са съгласни с тази теза и изтъкват, че структурата на общия баланс по текущата сметка на Япония се променя, като вече от няколко години излишъкът при инвестиционните потоци далеч надвишава търговския баланс. Затова и цикличните промени при вноса и износа на стоки няма да окажат съществено влияние на валутния курс.

Що се отнася до швейцарския франк, котировките му спрямо останалите основни валути може да се покачат, докато играчите на пазара използват стабилната му репутация, за да защитят инвестициите си в условия на финансова криза.



Има и традиция



Въпреки че при кредитите в нетрадиционни чужди валути определянето на най-изгодната оферта е сложна задача, този подход, който все още е новост за България, е широко разпространен в много други държави в Източна Европа.

Към края на миналата година около 80% от всички нови ипотечни заеми и кредити за малкия бизнес в Унгария бяха отпускани именно в швейцарски франкове. Освен за рисковете, свързани с евентуален спад на курса на форинта, тогава анализаторите предупредиха и за една по-обща опасност - така икономиката попада под все по-голямото влияние на държава, която дори не е член на ЕС. Макар че и сега повечето унгарски потребители вярват, че преди очакваното присъединяване към Еврозоната курсът на форинта ще се запази стабилен.

Подобно на Унгария, тенденция да се теглят кредити в чужди валути се регистрира и в Хърватия, Румъния, Полша, и Балтийските държави. В различните страни обаче популярността на франковете, еврото, доларите и йените, както и комбинациите между тях, варира. На практика е трудно човек да направи избор, без да знае условията на банката по конкретния кредит и да ги консултира с външен на банката експерт. От това не следва непременно, че тегленето на кредит в непопулярни в България валути е неразумен ход. Напротив, в зависимост от конкретните условия, предлагани от обслужващата банка, и от естеството на приходите на даден потребител, подобно решение може да се окаже най-разумното.