Боливия е на път да се оттласне от гражданската война, надвиснала над нея миналия месец заради кръвопролитния сблъсък между различни слоеве от населението. Левият президент Ево Моралес и богатите провинции вече преговарят дали и как да преразпределят богатствата и земята на страната. Моралес, първият боливийски президент от индиански произход, настоява това преразпределение да е в полза на далеч по-голямата, но и мизерстваща индианска част от населението. Петте богати провинции обаче не желаят да се разделят с доходите от богатствата.

Деветмилионна Боливия е дълбоко разделена - по етнически, социален, икономически, етнически и дори географски признак. На практика има две Боливии. Едната е индианска, а другата - бяла. Цели 72% от населението й е коренно и в този смисъл Боливия е



най-индианската държава в Латинска Америка



"Бялата Боливия" включва само 15% от населението - те са потомци на испанските колонизатори и на имигрантите от Европа.

Именно те обаче са богатата Боливия. Другата Боливия включва онези 70% от населението, които живеят под прага на бедността, според данни на МВФ. Това е индианското население.

Разделението е и географско. Планинската Боливия в западната част на страната е всъщност бедната - нейното икономическо положение се влошава след 60-те години, когато започва спадът на добивната индустрия там. В тази категория влиза и столицата Ла Пас. Равнинната, или Източна Боливия, е процъфтяващата част на страната. Именно тук са богатите на нефт и газ провинции Пандо, Бени, Санта Крус,Тариха и Чукисака, които скочиха срещу политиката на Моралес за по-голяма социална справедливост.

През 2005 г. боливийците избраха за свой президент Ево Моралес. Социалистът веднага



обяви война на "контетата" -



така той нарича "белите капиталисти" от равнината. Сърцевината на програмата му е държавата да контролира доходите от нефт и газ, за да бъдат по-справедливо разпределени в обществото. Той засили държавния контрол върху икономиката, национализира енергийния сектор, след това минната промишленост и най-голямата телефонна компания.

Аграрната реформа е другият гвоздей в политическата програма. Близо 66% от обработваемата земя е притежавана от около един процент от едрите собственици, наричани още латифундисти. Моралес се е амбицирал до 2011 г. да раздаде 8 млн. хектара обработваема земя на 200 000 обезземлени семейства. За целта лимитът за притежаване на земя трябва да падне от 50 000 на 5000 хектара. До момента за раздадени земи, които са държавна собственост. Но върху латифундистите президентът социалист още не е посегнал.

"Понеже нямам земя, нищо не мога да постигна. Благодарение на Ево Моралес се надяваме да получим парче земя от по-големите фермери", споделя пред агенция Ройтерс 44-годишният ратай Хулио Мамани, който работи в животновъдна ферма, разположена в плато на Андите на 80 км северно от Ла Пас. Заедно с другите индианци той работи за по 2 долара дневно, а семейството му с три деца обитава барака. "Искам добро бъдеще за децата си, със земя и усърден труд ще се придвижим напред", добавя Мамани, докато стои до суха тор, използвана за отопление на бараката-жилище. В иначе опозиционната провинция Санта Крус 180 семейства са създали кооператива "Пуебло Юнидос" с държавна земя. "Имаме училище, малки болници, водохранилища. Постигнали сме това, защото работим", сподели местният жител Силверио Вера.

Ево Моралес вкара проекта за нова конституция. През 2006 г. боливийците гласуваха за нов парламент, в който лявата партия Движение към социализъм спечели две трети от гласовете. Година по-късно парламентът без проблеми утвърди новата конституция. За да остане обаче действаща, тя трябва да бъде гласувана и на национален референдум. Той е насрочен за този декември 2008-а.

Както можеше да се очаква,



политиката на Моралес бе посрещната на нож



от богатия Изток. Петте провинции (от общо 9) имат самочувствието, че са моторът на боливийската икономика, и затова им се полагат всички благини на този статут. Застрашените латифундисти скочиха срещу президента. "Изобщо не се колебаем да отхвърлим аграрната реформа. Те искат да ограничат земята за онези, които произвеждат храни, а не за онези, които произвеждат дрога", заяви пак пред Ройтерс Гуидо Найар, шеф на влиятелната аграрна федерация в провинция Санта Крус. Той всъщност има предвид растението кока, от което се прави кокаин. Индианците обаче го използват за различни цели. Самият Моралес е бивш ратай и е отглеждал кока. Той е против лишаването на коренното население от този вид традиционен поминък при липсата на сериозна алтернатива.

Равнината обяви, че не приема новата конституция и организира референдуми за автономия през май-юни тази година. И повечето жители на 5-те провинции гласуваха за автономия на "контетата".

Моралес предприе контраход, който привидно изглеждаше единственото полезно действие. Индианецът насрочи референдум за доверие както към него, така и към противниците му - губернаторите на надигналите се провинции. Гласуването обаче на 10 август доведе до парадоксален резултат - избирателите подкрепиха както президента, така и губернаторите. Кризата се заплете още повече.

Почувствали се силни, опозиционните губернатори нажежиха обстановката до червено. В провинция Пандо група антиправителствени настроени хора нападнаха индианци, при което загинаха 18 души.



Последваха сблъсъци, включително въоръжени,



и в други провинции. Загинаха 30 души. Извършени бяха редица диверсии по газопроводите, довели до временно блокиране на доставки за Бразилия и Аржентина. Ево Моралес въведе извънредно положение в Пандо, а армията и силите за сигурност засилиха охраната на газопроводите.

Боливийският конфликт обаче прехвърли националните граници. Ево Моралес изгони американския посланик Филип Голдбърг, който се е срещал с губернаторите и подклаждал размириците. На свой ред САЩ изгониха боливийския посланик. По-късно Белият дом включи Боливия в черния списък на страните, които не изпълняват задължения срещу разпространението на наркотиците. Това означава, че САЩ съкращават значително помощта си за Боливия. Не остана настрана и венецулеският президент Уго Чавес. В знак на солидарност с боливийския си колега той също намери причина да изгони посланика на САЩ. Хондураският президент Мануел Селая също намери начин да се солидаризира с Ево Моралес - явно заради членството на страната му организацията "Боливарска алтернатива за нашето обединение", създадена като противовес на САЩ в региона. Освен Хондурас и Боливия в нея влизат още Венецуела, Никарагуа и Куба. Селая отложи церемонията, на която новият US посланик трябваше да връчи акредитивите си. Уго Чавес отиде още по-далеч и дори



предложи военна помощ на Моралес



срещу недоволните провинции. Съответно боливийската армия скочи и заплаши, че няма да допусне чужди войски на боливийска територия.

На 15 септември Организацията на американските държавници пожарно се събра в чилийската столица Сантяго заради боливийската криза. ОАД се обяви срещу всякаква силова смяна на властта в Боливия, което бе подкрепа за Моралес. Организацията реши да посредничи, като главната роля в тази мисия се падна на Бразилия. Тя все пак е водещата икономическа сила в Латинска Америка. Граничи с бунтовните провинции на Боливия, прави и бизнес с тях. А президентът й Лула да Силва има добри връзки както с Моралес и Чавес, така и с Белия дом. Не без съдействието на посредника двете Боливии седнаха край масата за преговори. Според наблюдателите самият факт, че е започнал диалог, показва, че Ево Моралес е готов на отстъпки. Въпросът е какъв дял от доходите на равнината той ще изтъргува за националната хазна - половината или по-малко. Не е изключено и да вдигне летвата за размера на земята, която може да притежава един собственик.

Спряла на метри от гражданската война, Боливия още не се е отърсила от нейната заплаха. Ако преговарящите не се разберат, кръвопролитието пак ще пламне. Надеждата е в разума им. А също в историческата памет на континента. Страните от Латинска Америка са се сблъсквали с проблема на Боливия през различни периоди на миналия век. В този смисъл Боливия се движи по-бавно от тях. Нищо чудно колективният разум на ОАД да подскаже рецептата за излизане от боливийската криза.