Няма фирма или инвеститор, които да не се впечатлят от държава, която събира ниски данъци. Ставките падат и неизменно стимулът за работа се увеличава, данъчната основа нараства, а оттам и постъпленията. Растат чуждите инвестиции, скритите обороти на фирмите стават явни. Схемата е хубава, но у нас тя не постига онзи ефект, който всички очакват - постъпленията от данъци не се увеличават съществено, а и сивата икономика си остава впечатляващо голяма. И това дава удобен повод на политиците да направят крачка назад. Защо се получава така?

"Когато на един форум в САЩ обясних, че в България данък печалба е 10%, данъкът върху доходите също е 10%, а печалбите на капиталовия пазар не се облагат, бизнесмените в залата инстинктивно изръкопляскаха", спомни си наскоро съветникът на вицепремиера Ивайло Калфин Боян Иванчев. Падането на данъка върху печалбата до немислимите преди години 10% от 1 януари 2007 г. е може би най-добрият пример, че свалянето на ставките все пак изважда част от сивите каси на бизнеса на светло. За цялата 2007 г. приходите от корпоративен данък скочиха с 39% спрямо 2006 г., т. е. с 470 млн. лв. Веднага обаче трябва да се отбележи, че тия цифри изобщо не идват само от изсветляване на част от бизнеса, както се опитват да внушат някои икономисти. Тук роля играят и други фактори.

Споменатият данък печалба през 2006 г. не беше намален, ставката беше 15%, но въпреки това отчетеният ръст в приходите за една година от него беше 30% - цифра, близка до споменатите бомбастични 39% ръст, получен след свалянето на ставката на 10%. През 2008 г. ставката продължава да е 10%, същата като през миналата година, но въпреки това реализираният ръст на постъпленията към август гони 26%.

Тези цифри показват, че може би



рекордните постъпления в хазната се дължат и на други фактори,



а не само на ниските ставки. На първо място, това е инфлацията, но също и икономическият растеж, кредитната експанзия, премахването на облагането с патент на юридическите лица, т. е. увеличили са се платците на корпоративен данък, масовата пререгистрация от ЕТ на ЕООД, ООД и т. н. с цел избягване годишното изравняване на осигурителните вноски и пр.

Друг интересен пример е най-важният данък в държавата - ДДС. Всеизвестно е, че от години ставката му е все 20%, но приходите от него имат неотклонен ръст - 15% през 2007 г. , 25% към август 2008 г. на годишна база. Възможно е легализирането на печалбите на фирмите чрез ниския данък печалба да е извадило на светло истинския оборот на фирмите и следователно те да внасят повече ДДС. Но все пак основният ефект за увеличаването на приходите от този налог са шеметните цени на горивата на международните пазари. Освен това нито един данък не е сам за себе си. Това означава, че ако фирмата крие ДДС, тя укрива и печалби. Ако работодателят има пари да плаща на служителите си на ръка, той укрива и част от оборота си. Така намаляването на един данък, ако не е свързано със сваляне и на останалите, не може да изкара на светло сивата икономика. Тъй че комбинацията 10% данък печалба, но 20% ДДС и 33% осигуровки не е достатъчно силен стимул, който ще накара фирмите да закрият черните си каси.

Същото важи и за плоския подоходен данък, който от 1 януари тази година стана 10%. От самото начало беше ясно, че той няма как да изкара на светло истинските заплати на хората на трудов договор, защото това би означавало върху реалната сума да се плащат и около 33% осигуровки. Надеждите бяха да се легализират поне сумите по граждански договори, доходите от наем и т. н. И по това перо обаче изсветляването се оказа съвсем минимално - увеличението на тези приходи е едва 5%, и то на фона на високата инфлация и икономическия ръст. Изненадващо, сериозно повишение има от приходите от данъка върху трудовите договори - 17% за периода август 2007 - август 2008 г. Много удобна цифра за управляващите, за да отчетат положителен ефект от политиката си. Истинската причина за ръста обаче по-скоро се крие в договаряния ежегодно ръст на минималните осигурителни прагове - средно 26% за 2008 г.

Вярно на максимата



"ниски осигуровки, доволен бизнес, пълна хазна",



настоящото правителство за няколко години свали осигурителната тежест с цели 9 пункта, а се готви да ги намали с още 2. Но за съжаление вече се чуват гласове от управляващата коалиция за преразглеждане на тенденцията. "Намаляваме, намаляваме, намаляваме и очакваме да се получи ефектът на корпоративния данък. Не, не се получава! И смея да твърдя, че няма да се получи за съжаление. Аз имам усещането, че дори да направим осигурителната тежест 10% за всички сумарно, тя пак ще се плаща върху 300 лв. заплата", възкликна най-последователният апологет на ниските осигуровки във властта Йордан Цонев.

Според икономистите причината за разочарованието се крие в това, че макар да пада, осигурителната тежест си остава твърде висока - около 33%. Истинският ефект ще дойде, когато процентът стане толкова нисък, че укриването на осигуровките да стане по-скъпо от плащането им. Според Цонев става дума за под 10%. Икономистите обаче не дават отговор на въпроса колко голям ще е този ефект на изсветляване при осигурителна тежест под 10% и как ще се осигурят пари за пенсиите на над 2.3 милиона пенсионери, при положение че населението на страната застарява.

В държави като България, които имат големи кусури в пазарната си икономика, хубавите икономически теории трудно проработват. Цифрите са достатъчно красноречиви, за да се види как една добра идея - свалянето на данъци и осигуровки, може да се компрометира. Защото тя няма да даде добър резултат, докато замисълът не добие завършен вид -



ниски налози, но срещу безкомпромисен контрол



и сурови наказания за нарушителите. С други думи, докато данъчни, прокуратура и съд не докажат публично чрез ефективни присъди, че който държи черни каси, отива в затвора или отнася жестока глоба, нищо няма да се промени. Ниските ставки не са тези, които ще спрат движението на сивите парични потоци от бизнеса към партийните каси. Когато държавата позволява "нашите хора" да си спестяват данъци, дали са високи или ниски налозите, няма значение - и в двата случая те не се плащат. Ясно е, че НАП трябва да е много повече от институция, която стимулира доброволното плащане на данъци. Нужен е безкомпромисен данъчен страж, за какъвто в момента няма политическа воля. Най-добре го е формулирал служител на НАП, който редовно пише във форума на "Сега" под псевдонима "Бирникъ": "Повече приходи ще дойдат при следните мерки: 1. премахване на данъчните чадъри, прегради, завеси, заслони и др. от страна на политическите сили върху фирмите, които ги финансират; 2. прочистване на НАП от политически назначени и корумпирани ръководни кадри и служители и мотивиране на останалия персонал; 3. засилен контрол върху всички, без оглед на големи, средни, малки; 4. промяна на политиката на НАП от "стимулиране на доброволното плащане на задължения" към "никой не може да харчи повече, отколкото е декларирал и върху колкото е платил".